Eдин от филмите, който е оставил най-трайна и огнена след в моето съзнание го изгледах случайно, абсолютно неподготвен и то на доста крехка възраст. Става дума за "Андалуiкото куче" - съвместен кинопроект на Луис Бунюел и Салвадор Дали, създаден през далечната 1929 година. Нали си представяте какво може да роди колаборацията между два толкава откачени и гениални умове. Дълго време след това отново и отново в кошмарите си сънувах онзи прословут кадър в който с бръснач се разрязва зеница на око. Но това е целта на този филм - той иска да шокира, с ритник да те вкара на сенчестата територия на подсъзнанието, където нищо не е такова каквото изглежда и където реалният живот е просто един сън, сянка в далечината, която остава все по-назад и назад...
Ох, разказвам ви всичко това, защото видео-селфито на министъра на културата Атанас Атанасов, направено в неговия кабинет, ме разтревожи далеч повече от "Андалуското куче". Нещо в сюрреалистичния характер на физиономиите, посланието, пейзажа и цялостния сюжет буквално ме смаза и съм много доволен, че други възприеха клипчето далеч по-иронично и заваляха пародия след пародия. Това е добре. Когато човек е способен да посрещното странното с чувство за хумор, това е знак, че битката за здравия разум не е напълно загубена.
Нека да обясня защо видеото ме смаза със своята сюрреалистичност. И само да предупредя - целта на този текст не е да са правим на частни детективи и да разследваме или замесени незаконни субстанции в направения запис. Който се интересува от този казус нека да се разрови из социалните мрежи - там има стотици мотивирани мнения и предположения каква е субстанцията, а дори и колко е нейното количество. Тук ще си говорим за друго - че дори и без съмненията за намеса на странни вещества видеото е стряскащо. Защото то май е направено абсолютно тенденциозно - с претенцията за оригиналност, с позьорничество, достойно за бал на мис "Плеймейт", с остъргването до дъно на клишето: "вижте ме, аз съм млад, готин, раздвижен и сега ще ви покажа как се джуркат социалните мрежи". При това говорим за министъра, който досега най-малко се е показвал в публичното пространство и всичко около неговото назначаване, избиране и досегашна дейност тъне в литературна мистерия. Атанасов е единственият член на правителството, който досега само два пъти е бил на блиц-контрол в парламентарната комисия по култура и медии и именно заради това поведение видеото му имаше ефекта на ядрена бомба, особено сред културните дейци. Ситуацията в културата е толкова тежка, че последното нещо от което се нуждаят представителите й, смазани от двете кризисни ковид-години, беше сюрреалистично селфи, което ще става все по-легендарно за времето в което отлежава в колективното несъзнавано. И заради това реакцията беше очаквана - заваляха искания за оставка и за радикално преосмисляне на цялостната културна политика и спиране на гаврата, която се случва пред очите на всички. Видях, че в темата се опита да влезе дори и бившият премиер Бойко Борисов, който дори се отличи с аматьорски опит за пародия на клипчето.
Реакцията стана толкова бурна и значима, че Атанас Атанасов се появи с ново видео, снимано вече съвсем професионално, където се опита да обясни сюрреалистично кино, което сам пусна. Версията му звучи така - видеото е било целенасочена провокация (eто защо се сетих за "Андалуското куче"), той искал да обърне внимание към сектор "Култура", към добрите неща, които се случват там и ето че успял. Факт е, Атанасов постигна нещо невиждано досега - на фона на война, съвсем близо до нас, той успя да се превърне в централна тема за разгоров в течение на цели 3 дни. Но цената..., цената на това обръщане на фенерите е кошмарна. Защото никой не се опита да разсъждава за философските дълбини на клипчето, а всички започнаха да коментират неуместното поведение на министъра. И заради това смятам, че видеото беше нещастен, трагичен, смешен и куриозен опит за импровизация, който се провали с гръм и трясък. И, ако искаше да е честен и почтен министърът на културата трябваше да го признае. Вместо да влиза в ролята на човек, който е организирал пърформанс, трябваше да каже достатъчно ясно - опитах се да оригиналнича, не ме разбраха, простете. Всъщност според мен именно липсата на адекватно обяснение и последващото клипче всъщност събудиха истинската ярост на културните дейци.
Нека да ви припомня. Никой никога не беше слагал в сметките си Атанас Атанасов като бъдещ министър на културата. Той се появи неочаквано и беше големият сюрприз в обявения от Кирил Петков състав на правителство. Младеж, появил се буквално от нищото. Тотално непознат в сферата на културата, с единствен актив ремонтът на някакво селско читалище. Това последното е достойно за признание, но едва ли е най-добрата квалификация за реален управленец. Въпреки това той получи кредит на доверие, защото се вписа в онази магична ниша в българското съзнание, която вечно казва: "трябва да дадем път на младите". Това е добра идея, но проблемът е, че със своята видеоаматьорщина сега Атанасов буквално я закопа. Вместо да намери реалния си глас и да потърси честен разговор с всички културни среди, министърът реши да даде знак, че е жив с видео и това е сюрреалистичния взрив в този разговор. Видях, че след като праха слегна и барутния дим се разнесе Атанасов обяви, че няма да подава оставка. Той обаче трябва да е наясно, че оттук-нататък мандадът му вече става труден. Защото едва ли ще изчезне от фокуса на общественото мнение. Всяка негова политика ще бъде преценявана през фокуса на сюрреалистичното видео, всяко негово действия ще бъде пържено в този политически сос и съвсем не съм убеден, че това е най-доброто и здравословно решение за българската култура.
Което, разбира се, не означава, че Бойко Борисов има каквото й да е морално право да се прави на стендъп-комедиант по темата. Защото през неговите 12 година, а особено през последните 4, културата беше просто една мазна хартийка, захвърлена в кошчето за боклук на властта. Трябва ли да ви припомням, че Боил Банов се беше оплел до ушите в корупционни скандали, алкохол и бездействие, но оцеля до края на третия кабинет на Борисов, защото властта наистина пет пари не даваше какво се случва в културата. Ако приемем, че Атанасов е просто неадекватен, то при Боил Банов си имаше направо корупционни скандали, мрачни драми като участието във Венецианското биенале и какво ли още не. Тоест като се сетя за Банов, Атанасов рязко ми става симпатичен. Дори и след разтърсващото видео-селфи. Но, да, това не е достатъчно. Много исках поне веднъж като знак за промяна, културата да влезе в политическите новини с някакъв нов успех, подем, идея или визия. Вместо това продължихме линията на разтърсващите скандали и това е мрачният извод от цялата драма. Наясно съм, че само след два дни ще има друг скандал за който ще говорим, но сянката на подобно видео никога няма да слезе от дневния ред на колективната съвест. И може би такава злопаметност е нещо добро. Всеки министър на културата ще трябва да се съобразява с нея. Което не е чак толкова лошо.
No comments:
Post a Comment