Социология на повикване

 

Българската социология все повече заприличва на древната алхимия. Прекрасна е, бляскава е, има могъща кауза, но просто вече не е наука. Тя е дееволюирала до някакво градско фентъзи, което се вади с повод и без повод да ни убеди в правотата на поредната космическа мисия. Повод за тези разсъждения ми дава поредното проучване на „Алфа рисърч“ обявено триумфално от вестник „Дневник“ с патетичното заглавие: „Спада доверието на българите към Путин и се покачва доверието в ЕС“.

Подозирам, че някой градски либерал е получил сърдечна аритмия като го е видял, станал е на крака и е запял: „Слава на Украйна. Слава на Степан Бандера“, но ако човек се зарови в изводите веднага ще получи неприятното усещане, че е попаднал на някаква схема. Само вижте какво изречение намерих в анализа: „Войната засилва поляризацията по редица теми в българското общество, което се дължи както на увеличената активност на защитниците на Украйна и на действията на Русия в социалните мрежи“.

Велико – защитниците на Украйна са изправени във виртуалните дълбини срещу цяла държава. Хората, които търсят истината, които настояват да се говори за причините за войната, които не се примиряват с телевизионната пропаганда и социологическите бомби не съществуват. Те са обобщени с фразата „действията на Русия“. Едните са граждани, другите са деперсонализирани като политически отпадъци.

На този фон 25 на сто от българите обявяват, че одобряват Владимир Путин. Вместо триумф, социолозите би трябвало да изпитат неясна тревога. На фона тоталната телевизионна пропаганда, на фона на ежедневната сатанизация на Русия, на фона на безкрайни анализаторчета, които пълзят от студио в студио, 25 на сто одобрение е космически резултат. В друга част от същото проучване например „Алфа Рисърч“ показва, че най-одобряваният български политик Кирил Петков например има персонален рейтинг от 22,5 на сто. При това не е подложен дори на една стотна от медийният въртоп на който целият свят върти Русия.

Истинската алхимия обаче започва с друг анализ. Според социолозите българите отхвърляли Русия като модел за държавно и политическо развитие – 63 били за това България бъде със страните от ЕС и НАТО, само 15 на сто в съюз около Русия.

Честно, този резултат трябва да плаши. Защото темата за държавно политическото устройство на България никога не е била поставяна на сериозен политически дебат у нас. Никой никога не е обявявал път за напускане на ЕС или да е влязъл в парламента с подобна кауза. Защо им е тогава да мерят такива стойности? Защо им е било да натрапват такива резултати?

Истинската тема в българското общество е – какви трябва да бъдат нашите отношения с Русия, каква политика трябва да водим към тази държава и можем ли да си позволим да бъдем геополитически ястреби, които цвъкат мръсотия и бомби. Ето това е в центъра на политическите дебати. И точно по тази тема – няма нито един въпрос. Нито един. Както няма въпрос за това дали трябва да изпратим оръжие на Украйна. А това са големите политически теми, които разтърсват България днес.

Дори и от това фризирано, напарфюмирано, пуснато за ширпотреба проучване можем да разберем, че кипежите в българското общество са доста по-различни отколкото се опитват да ни ги представят. Но наистина живеем в медиен свят в който трябва да се досещаме за истинските неща по мълчанието за тях. Социологията у нас отдавна е пералня за мозъци, а не инструмент за ориентиране. 

Социология на повикване.