Светът е голям и кюфтетата скачат отвсякъде

Всички казваха, че след победата на Барак Обама светът е друг. Този извод звучи ефектно, но е абсолютно неверен. Ако обаче сте се събудили и светът наистина ви изглежда различен, то причината за това е съвсем другаде. Причината е в България. Администрацията на парламента обсъждала да се вдигне цената на прословутото депутатско кюфте. Оказва се, че цената му може да скочи от 60 стотинки на лев и двайсет. Лев и двайсе! Та това си е голяма водка в квартално-декаденска кръчма. А при добро разположение на духа с нея могат да ти поднесат и чаша чешмяна вода, а ако вселаната е съвсем наред дори презряващата сервитьорка може да ти се усмихне с едва доловимо обещание. Сега кюфтето ще бъде изравнено с кварталната водка. Съмнителна работа.
Този хаос не е на добре. Щом икономическата криза подобно на бясно цунами докрета и до българския парламент и се изяви като ракетен скок в цената на кофтето, това не вещае спокойно бъдеще за политическите шкембета. А те са отглеждани с дългогодишен труд и качествени мезета. Сега всичко ще се изпари. Тази мисъл едва ли доприняса за спокойния сън на коктейлните лъвове, които приемаха евтиното кюфте за даденост по-голяма дори от дължината на бедрата на моделите на "Виктория сикрет"...

Около кюфтето в годините на прехода бе изградена цяла митология. То добре обясняваше, както забогатяването на част от политиците, така и националното ни нещастие като нация. Така кюфтето, особено евтината му разновидност (която в митологичното градско съзнание имаше и по-различни кулинарни достойнства) получи статут на политическа привилегия, до която простолюдието никога не можеше да се домогне. Мъничката топка от кайма в парламента започна да символизра преградната стена между хора и политика: едните кльопаха с кеф, другите стояха, преглъщаха на сухо и псуваха. Това винаги е рецепта за драматизъм. Да не говорим, че константната му евтиния в стола на бялата сграда донесе у много хора трагичното усещане, че българската политика не се променя, а си стои една и съща, подобно на африканска маска, закачена на стената в имението на богаташ.

Сега торнадотато на кризата идва. Сложете ръка над очите си и ще видите как бурята наближава и цените на кюфтетата скачат от ужас. Шкембетата също подскачат от ужас с тъжното предчувствие за приключваща ера. Защото стана точно това - една епоха си отива пред очите ни. Ние трябва да имаме чувство за историзъм и величие. Светът е голям и кюфтета си скачат отвсякъде, дами и господа. Да преглътнем с лека тъга и да помахаме на отиващата си епоха. Епохата на евтините кюфтета и на евтините депутати.

Един въпрос обаче продължава да ме гризе. С това вдигане на цените, сигурно сигурно и депутатите ще поскъпнат. Лоша новина за бизнеса, а?