Рокендролът на БСП

От известно време насам на няколко пъти попадам на едно предаване по Retv, което се казва "Рокендрол". Негов водещ е професорът по политология, бивш син шаман, по съвместителство и писач на много статии, Евгений Дайнов.
Първата част от предаването не е лоша, защото професорът се впуска в спомени и разказва за някоя от великите групи, които промениха света на музиката. Разказва горе-долу добре и се опитва да удари някое друго соло на китарата си.
Втората част от предаването обаче е дразнеща. Там обикновено професорът кани разни гости под рубриката "All the young dudes", тоест "Всички млади пичове", въпреки че средната възраст на гостите му е около 50 год. Та обикновено разговорите протичат в някаква много интересна тоналност. Гостите на професор Дайнов - повечето са политици от десницата знаят един-единствен рефрен - СДС е рокендролът в политиката. Защото рокендролът е музиката на свободата, на кожените пантолони, на истинското усещане за полет. Един от гостите на Дайнов, настоящият депутат Асен Агов дори се усъмни в това, че президентът искрено слуша "Бийтълс". Как така един социалист може да разбере "Бийтълс"?

Оставям настрани факта, че ако Джон Ленън прочете дори едно интервю на Асен Агов ще поиска да го пребие от бой, но вече си мисля, че това също е част от щампите на прехода. СДС не е рокендрол. СДС се оказа нещо като естрадна песен - пяха за вятъра на промяната, за последните танци, за вдигането на очите, за времето. И в крайна сметка от тези рими нищо не остана. СДС е попфолк (не чалга, а точно попфолк) стоя на подиума като певица осъзнала по странен начин, че липсата на сутиен я прави уязвима за папараци, а после се врътна изпя си рефренчето: "Густо майна, раз, два три...." или нещо подобно, но никога не се доближи до дивото величие на рокендрола.

Всъщност пиша тези думи от яд. Няма да оставя десните да си присвоята рока. Защото вече съм убеден, че те не разбират смисълът от тази музика. Рокът е начин да гледаш боговете в очите. Рокът е възможност да се промениш така, че да на признаваш авторитете. Рокът е възможност по най-добрия начин да си изплачеш болката, след това обаче да станеш и да погледнеш с кеф към залеза. Рокът е върховното усещане да си някой в един скофтен свят, но да чувстваш, че имаш сили да го промениш.

Сега ще го кажа оптимистично. На мен БСП винаги ми е звучала като рок-музика, въпреки трайното присъствие на Веселин Маринов по митингите. Рокът е ентусиазъм, а БСП го има в неподозирани размери. Рокендролът е състояние на духа, а БСП е по-рокендролска партия днес, отколкото някога е била в историята си. БСП е като китарно соло изсвирено от Джими Хендрикс.
Рокът не е само музика на радостта, но и често на болката. И така трябва. Сега си мисля, не по-скоро вече знам, че голямата трагедия на СДС е, че те загубиха рокендрола. А това е като да загубиш вселена. Това е като да се събудиш в свят от който си е отишло щастието.

Рокендролът дойде в БСП и не искам той да си тръгва. Заради това вярвам в каузите. Защото някъде зад всички думи, зад всички идеи, зад всички срещи, аз чувам едно неспиращо рокендрол китарно соло, което ме кара да се чувствам жив!