В началото на XXI век ние като общество, уви, сме изгубили радикално вкуса си към идеологическите спорове. А те са истинската сол на политиката. Това, което подлютява раните, но пък успокоява душата. Сега не е време за такива разсъждения, но те неусетно изплуват на повърхността след поредния обществен гърч на десницата. Депутатите Стефан Софиянски, Румен Ангелов и Борислав Българинов напуснаха парламентарната група на БНС, защото чувствали в душите си, че принадлежали към дясното пространство и част на залата в НС.
Нека да не се заяждаме на дребно с този акт, но все пак да отбележим няколко важни неща след такъв политически пърформанс. Причина за напускането на тримата стана учредяването на коалиция "Движение напред", защото хората на Софиянски, заедно с техния патрон, не чувствали принадлежност към тази идеологическа орбита. И тук идва основният въпрос към тях - а какво означава да си в дясната част на парламента? Какво те прави десничар в България? Това е въпрос, който за себе си левицата никога не е спирала да обсъжда. Левите партии трябва да са многословни и да обясняват света според собствените си идеи. Но това в никакъв случай не означава, че десните трябва да мълчат. В този смисъл никой в България не може да обясни защо Софиянски се нарича десен. Защото усмивката му криви в тази посока? Защото пише с дясната ръка? Плашещото у нас е, че по същата логика, по която Софиянски се дръпна от новата коалиция, можеше и спокойно да открие роден дом в нея.
Понякога след целия хаос, който ни сполетя в новия век, плюс икономическа криза, която преобърна тотално разбиранията ни за света, днес вече ни отнемат и удоволствието да знаем какво е ляво и какво е дясно.
Както и да е. Всъщност Софиянски е човек с трагедия. Изведнъж се оказа в ролята на политически скитник. Преброди дясното пространство от край до край и никъде не откри своето място. От СДС в ССД, после част от БНС, а сега свободен парламентарен електрон с неясна съдба и бъдеще. Има нещо иронично в тази ситуация. Десният драматизъм винаги избива в такива моменти. Бяха години, когато такава флуктуация би заела централните новини, а днес само няколко вестника ще отбележат в колонка действията на Софиянски и сподвижниците му. Което собствено е най-красивият показател за дясната трагедия. Каквото и да означава дясно в наши дни.
No comments:
Post a Comment