Един от най-известните арабски поети-мистици Фарид-ад-дин Аттар Нейшабури има едно велико стихотворение, което по уникален начин разкрива всекидневната битка със злото, която всеки трябва да води:
В същността на всеки човек
се таят сто свини
свинете трябва да се умъртвят
или храмът да се затвори.
Ако не познаваш своята свиня
не ще ти бъде простено!
Четено от днешна гледна точка това стихче има поразителен политически оттенък. За него се сетих когато видях цялата драма около поредният скандал със спрените европари. Страната ни изгуби правото си на около 220 млн. евро от еврофондове заради неуспеха си в борбата с корупцията. Ще изкриви сърцето си всеки българин, който каже, че това е било неочаквано. Ние познаваме добре нашите свини, повечето от които се наричат корупция. Европа също ги е опознала добре. Да не говорим, че сега е идеалното време Европейската комисия да спести някое и друго евро, като се има предвид бушуващата икономическа криза, както и нейните непредвидими дори и за финансов медуим последици.
Дразнещото е друго. Ние познаваме свинете си, но не се борим с тях, нито се опитваме да ги умъртвим. Схемата е точно обратната. Упрявлаващите обявиха, че са разочаровани, което както и да го погледнеш е достойно да влезе като реплика в пиеса на абсурда. Какво ще рече да си разочарован от това, че не са ти платили, когато изобщо не си свършил своята част от работата. Корупцията е очевидната болест на българското общество. И беше много по-добре Меглена Плугчиева да сподели, че е разочарована от корупцията, защото в противен случай се получават странен политически шум, който хората най-много мразят.
Опозицията обаче също не е на висотата на своите отговорности. Тя упорито напомня на кучето на Павлов. Нека да припомним според легендата това легендарно псе стои в тъмна стая, а щом светнат лампите започва да слюноотделя, защото си мисли, че храната пристига. Същото е и с опозицията у нас. Тя почти изчезва в периодите на затишие, а когато откъм Европа загърми, тя отново се събужда и започва с добре познатата мантра: "Оставка! Оставка! Оставка!". България отдавна е в криза, по-точно в тотална инфлация на политически думи и драматични ситуации като тази с парите от Европа ясно го показват. Защото след всичко, което се изговаря, действия просто няма, а свинете на име корупция продължават да си стоят на топло в своите кочинки и нищо не следва.
Освен българската ситуация трябва да се опитаме да гледаме трезво и на европейската такава. Защото от всички моменти в които можехме да изберем да се правим на разочаровани този е най-лошия. Следващата години в целият ЕС ще има избори за Европейски парламент. Те ще са от изключително значение за партиите от повечето страни, защото времената, които идват са времена на изпитания. Цяла Европа и без това отдавна се чуди как да събуди интереса на избирателите към този вот и сега вече се вижда стратегията. Европейските институции започват да проявяват твърдост, независимо дали ни харесва или не. Важното е, че острите знаци допадат на западняците, които и без това са настроени доста зле към по-бедните новоприсъединили се страни. И така в един момент се отзоваваме по средата на един доста кипящ еврококтейл, или, ако използваме картоиграческите метафори - насред игра на покер в която отсрещната страна държи всички карти, както и цялата миза.
Това обаче не отменя основния въпрос. Кой ще поеме отговорност за този гаф. И тук отново ще се сблъскаме с другата българска свиня "никога няма виновни". България - страната на невинните. Това може да е един добър рекламен лозунг. Министрите, които отговарят по въпроса предпочетоха да се отдадат на общи размисли за състоянието на света и за нелепата политическа обстановка. Така никога няма да се отлепим от мрака на нищоправенето.
Силният шамар от страна на Европа можеше да има и терапевтичен ефект, ако нашите собствени политически демони не бяха по-силни. Защото знакът е достатъчно ясен - оттук-нататък нищо на България няма да бъде простено. Това повишава с пъти отговорността на нашето правителство, а и на което и да е управление. Но алтернатива точно в този посока на хоризонта не се вижда. Всеки, който се кани да управлява по-скоро прилича на свинар в метафоричния политически смисъл. Имам предвид, че, който и да дойде на власт първо ще иска на нахрани свинете, а в момента в който го направи - за какво управление след това ще говорим избщо.
No comments:
Post a Comment