Вчера специално гледах речта на Барак Обама в Чикаго при официалното обявяване, че той е победител в изборите. Пред хиляди събрали се хора той говори прочувствено, силно и емоционално. Може би гражданите на САЩ се нуждаят точно от това след 8 години на истерично безвремие.
Аз лично завидях на американците заради нещо друго. Докато Обама говореше, камерата се разхождаше по лицата на хората, които го слушаха. Повечето от тях имаха сълзи в очите си. Толкова много им завидях за тези сълзи, че ми стана страшно. Когато политиката може да извика сълзи на радост в очите ти - това е добра политика. Когато един политик може да е толкова честен пред теб, че очите ти да се насълзят, вероятно това е по-добрият избор. Независимо от всичко, което се говори.
Завидях на американците, че поне още една-две години те ще имат вяра в политиката и вяра, че промяната е възможна. Защото днес сме в плен на една особено черна илюзия - че управлението е една по-скоро технократска сфера, експертна и там чувства и емоции нямат място. Това разбиране е много сгрешено.
Когато политиката наистина е борба на идеи, хората се вълнуват. Защото тогава се борят не някакви озлобени кариеристи, а политици с визия за бъдещето. Когато някой успее да начертае истински модел за промяна, за различно управление и държава, той наистина ще стигне до сърцата на хората.
Когато избраха Обама за президент, а и още преди това, се роди една нова Америка - тази на надеждата за промяна. А това дори само по себе си все пак е нещо вълнуващо. Иска ми се и българската политика да може да предизвиква такива емоции. Иска ми се да се върнем към времето, когато хората вярваха на политиката.
Ето защо завиждах на американците. Няма нищо по-добро от това да живееш в общество, което е открило своята сила и е разбрало, че може да промени нещата. В този смисъл в момента всеки човек, който се е отчаял от политиката, е американец. Защото донякъде завижда за върховната емоция да усетиш, че с гласа си наистина си постигнал нещо.
В България промяната също е възможна. Просто трябва да превърнем политиката в радост. Трудно е, но това е единственият път.
No comments:
Post a Comment