Щастливото завръщане на социализма

(защо отново можем да виждаме отвъд сегашната ситуация)


Отвъд капитализма има по-справедливо и хуманно общество, което трябва да бъде изградено с общи усилия. Общество, изградено върху принципите на зачитането на труда и на справедливото разпределение на резултатите от него, общество свободно, общество солидарно, общество на равните шансове и на равните възможности и така нататък. С други думи - социализъм.


Това са думите от речта на Сергей Станишев пред 47-ия конгрес на БСП, които ще запомня. Ще ги запомня, защото те резонират с моето вътрешно усещане за социалистическия проект и за това, че всъщност реабилитирането на левите ценности вече е абсолютно. За първи път Станишев говори за социализъм. Можете да проверите. Но това изречение показва, че той може да се променя. Защото времената са такива - социалистическият проект отново се появи на хоризонта като възможното различно бъдеще на човечеството...

Социализмът не е утопия. Десетки години ни внушаваха обратното. Социализмът е реално постижимо състояние на обществото. Парадоксално е, че една икономическа криза трябваше да вдигне тази завеса, за да видим другото бъдеще. Истински възможното.
Яд ме е, че се оставихме на това толкова много години да не говорим за нашият идеал. А истината е толкова проста. Социалистът - това е човек с проект за света. Не става дума за някакво макивелианско социално инженерство, а за разбирането, че животът може да бъде по-добър и справедлив. Социализмът не е някаква титанична конструкция, а отношение към света. Това отношение е в процес на постоянно развитие и не бива никога да бъде превръщано в догматичен лозунг.

По странен начин икономическите либерали попаднаха в най-големият капан на болшевизма. Те повярваха, че историята може да има край. Това е опасна илюзия с непредвидими последствия. Вярно е, че те не са нейни автори. Навремето Хегел виждаше пруската монархия като венец на цялато история, като съвършена система по-добра от която не може да бъде създадена. По-късно Франсис Фукуяма попадна в тази клопка, заслепен от дивата прелест на либералната демокрация той сътвори книгата с поетичното име "Краят на историята", а 10 години по-късно се отказа от нея. Заради това е глупаво да създаваш монументални идеологически конструкции. Строиш, строиш стена от хоризонт до хоризонт и когато я построиш и седнаш да й се наслаждаваш изведнъж с ужас разбираш, че светът е много по-голям отколкото си смятал и стената ти вече може да бъде заобиколена от всеки.

Аз винаги съм бил социалист, защото съм вярвал в различния свят. Дълго време ми беше неудобно да говоря по тази тема, защото всички ме гледаха като ненормален. Беше страшно да казваш, че имаш различен проект за света. Трябваше да търся други думи за своите убеждения, трябваше да пречупвам сам себе си, за да не изглеждам смешен. Обаче не само Станишев, цял свят видя пробойните в стената от монолитни финанси. И, ако някой се приблиги до тези пробойни ще може да види - другият възможен свят.

Много пъти съм си мислел, че социализмът е труден за формулиране идеал. Една жена ме накара да преосмисля тезата си. Тази жена е моята майка - съвършенната социалистка, която с две изречения формулира идеалът на социализма по начин по който ме накара да онемея (а аз рядко не намирам думи, повярвайте ми!). Майка ми, този инстинктивен социалист и идеолог каза следното: "Никога няма да ми е достатъчно само аз да съм щастлива. Искам всички да са щастливи". В тези две изречения откривам поезия, която не мога да открия в цяла поетична антология. Майка ми ще се зарадва на думите на Станишев, че отново можем да виждаме отвъд капитализма.

Обикновено социалистите са обвинявани, че имат розови очила за човешката природа. Не е така. Точно обратното е. Дълги години ние не си позволявахме да мислим перспективно, бяхме затворили очите си от ужас, че пак ще ни обвинят за мечтатели с каузи, които водят до жертви. Обаче доживях да дойде другото време. Когато социализмът отново се появи като идея. Чувствам се странно добре от този факт. Защото съм донякъде спокоен. Докато на този свят има социалисти, значи винаги ще има хора, които ще искат когато те са щастливи, всички да са щастливи!