Есента на олигарха

Невероятно изпитание за сетивата, логиката и литературната култура е изчитането на ексцентричния роман на Габриел Гарсия Маркес “Есента на патриарха”. В странния, халюцинаторен, разкривен и магичен по черен начин свят на книгата, ни се представя политическата драма на един диктатор. Четенето на този роман е приключение трудоемко – изреченията лъкатушат на по три или четири страници. Маркес влага в това особен смисъл. Вкарва политическото зло в литературна рамка и се опитва да го изследва. Патриархът, зловещият диктатор в този роман умира няколко пъти, дори и чрез смъртта на своя двойник. Маркес ни потапя в един налудничав свят, който се подчинява на някаква извънвремева логика на хаос и злоба. Както и да е. Много ми харесва началният образ в романа – лешоядите, които успяват да влязат в двореца през стъклата. Дворецът, чийто единствен обитател е един мъртвец в есента на своето съществуване. Лешоядите влизат в двореца и после, ако не се лъжа, не си тръгват...

На 22 ноември за първи път видях на живо Георги Гергов, пловдивски богаташ и бизнесакула, човек, за който се твърди че по един или друг начин притежава нечувани богатства в южната перла на България град Пловдив. Интересното е, че го видях като делегат на конгреса на Българската социалистическа партия. Гергов дори и визуално има малко общо с маркесовите герои. По-скоро прилича на човек изваден от разказ на Елин Пелин. Не е аристократ по осанка, а прилича точно на това, което е – самоуверен човек с тайното знание, че ще направи партийна кариера. През цялото време вероятно Гергов осъзнаваше медийният интерес към неговата особа. Журналистките много му помогнаха в това отношения. Пърхаха край него като пеперудки. Той даваше интервюта и постепенно се опиваше от медийната дрога. Почна да навлиза в титанични откровения за собствената си личност. На въпроса защо членува в БСП отговори с мисъл като коан – че е патриархален човек с традиционни ценности. После предпочете да говори за себе си. В една друга медийна екзалтация сподели тревожно, че богатите хора са жертва на прехода. Не направи връзка между това и членството си в БСП, но хей, неговата кариера тепърва започва...
Нито една журналистка не го попита единственият въпрос, който ме интересуваше като отговор от страна на Гергов: “А вие пяхте ли Интернационала? Знаете ли какво се пее в тази песен?” Чудно ми е какво би отговорил господарят на Пловдив.

Режисьорът в залата на НДК, който отговаряше за това какво да се вижда на видеостените, очевидно имаше свръхостър политически усет. По едно време имах чувството, че когато вдигна поглед към екрана виждам лицето на Гергов там. Лицето му – твърдя го и не е литературно преувеличение – не изразяваше нищо. Той гледаше напред. Единственото описание, което може да се даде на погледа му. Дори не мога да кажа, че е бил оттегчен, искам да кажа, че е бил оттегчен, но не беше. Гледаше напред и толкова!
Може би си фантазирам. Защото трудно приемам мисълта, че аз и Гергов сме членове на една и съща партия. Ние не живеем в един и същи свят, а не искам да живеем. Яд ме е, че един олигарх в своята есен, житейска есен, не финансова е решил да обърне погледа си и като кръстоносец да нахлуе в света в който вярвам – свят в който БСП не би искала да има нищо общо с човек като Гергов. Какво кара един богаташ в залеза на живота си да потърси политиката като пристан? Всъщност знам, че той не си търси подслон. Богаташът може да търси единствено и само още пари. Повръща ми се при мисълта, че е видял в БСП възможността да стане още по-богат, защото не знам какъв е Гергов за останалите, но за мен той е изпитание на нещата в които вярвам. Вярвах, че БСП не е такава партия, но тя прие Гергов като член на Националния си (бивш Висш) съвет. Един тъп олигарх няма да ме откаже от БСП, но ето че ме накара дотук да изпиша толкова думи за него, без да имам идея как ще приключа.

Жалко, че Гергов не е като герой от Маркес. В есента си онзи, героят от романа приключи жизнения си път. А българският олигарх, далеч от поезията на магическия реализъм, по твърде практически начин се изгаври с повечето обикновени хора в зала 1 на НДК. Те са социалисти, той не е. Той е патриархален човек с традиционни ценности и милиони в банковите си сметки. В един момент милионите се оказаха най-важни. Те го паркираха като социалист на конгреса, а малцина забелязаха подмяната.
БСП със сигурност ще преживее Гергов. Но е тъпо, че позволихме това да се случи. Един велик българин, гениален анархист Георги Шейтанов се бе обърнал навремето към своите сънародници и им бе казал: “Свиня е влязла в храма на живота. Убийте я!”. Той говореше за капитализма. А олигархът в онази зала символизираше бандитския капитализъм. В същото време Станишев говореше, че е време да се представим обществото отвъд капитализма. Боли ме, че контрастът между седящият в залата и силните думи е толкова голям...

Стига толкова с личните ми драми. Но в края пак ще се върна към Маркес. Този път към друг роман. “Сто години самота” завършва с уникално емоционално прозрение. Родовете осъдени на сто години самота не получават друг шанс на земята, казва Маркес. БСП е в тази ситуация. Тя има шанс и не трябва да го пилее заради есенните олигарси, които седят или ще искат да седят в залите и да гледат напред. С поглед, който не казва нищо друго освен: “Аз съм богат и мога да имам всеки”.

Пя ли Интернационала Гергов?

Този въпрос няма да ми даде мира скоро.

Според мен – не.

Той е човек с традиционни ценности.