Наскоро гледах отново филмът "Гара за двама". Установих, че с годините силата му никак не е намаляла. И понеже това завинаги ще остане един от филмите, които успяха да насълзят очите ми, се сетих, че има няколко филма, които са успели също да ме разплачат. Те не винаги са от най-добрите, но пък и кой може да сподели универсално правило за човешкия плач - той винаги идва когато не го чакаш и изненадва. Заради това реших да се опитам да преброя поне част от филмите, които са успели да пробият бронята ми на циник и да ме разплачат:
1. Топ-анимационното съветско анимационно филмче за малкото мамутче и цветето. Никога няма да забравя какъв тъжен ефект произведе върху душата ми то. Историята е много простичка: идва ледниковата епоха, мамутите бягат, обаче едно малко мамутче си е харесало едно цвете и не иска да го изостави. Така остава назад от останалите мамути и в крайна сметка студът нахлува. Мамутчето се чуди какво да направи и в крайна сметка ляга върху цветето. Студът го вледенява и убива, но цветето оцелява. Колко детски рев съм хвърлил в този сериал. Мамутчето много ме кефеше...
2. "Октопод". Това е първият игрален филм, който успя още в детските ми години да ме разплаче. Имаше нещо умилително в обречената на провал битка на комисаря Корадо Катани срещу сициалианската мафия. Никога няма да забравя мига в който го надупчиха с десетки куршуми. Тогава наистина ми потекоха сълзи. Бях малък, но съм го запомнил. Това все нещо трябва да означава.
3. "Гара за двама". Велик филм. И до днес мога да го гледам пет пъти един след друг. Историята за любовта между пианиста и гаровата келнерка е разказана наистина по уникален начин. За гърлото обаче винаги ме хваща последната част на филма. Когато тя отива да го посети в затвора в Сибир. Сцената е почти без думи - тя му сервира, той яде ненаситно, загрубял от затворническия живот. Не знам дали заради перфектната игра на актьорите, или за цялата красива чистота на сцената, но в гърлото ми засяда буца. Неудобно ми е от факта, че ми се приревава, но какво да се прави. Девет пъти да го гледам, девет пъти очите ми ще се насълзят.
4. "Наше момче". Това е един малко известен американски филм в който играе Мики Рурк. Играе боксьор, който не трябва да се бие, защото всяко по-силно кроше може да го убие. Той се влюбва в една девойка, собственичка на няколко въртележки. Невероятен филм, много лиричен, толкова неамерикански, че почти не е за вярване. Историята те поглъща и в крайна сметка ми беше трудно да не усетя сълзи в очите си в края на филма. Краят не е щастлив.
5. "Ъндърграунд". Кустурица е коварно копеле. Знае как да разказва една и съща история по много начини. Краят на "Ъндърграунд" е като поема за изчезналата страна и за живота, който трябва да е вечно в състоянието на сватба. В този край има всичко - насталгия, романтика, приказност, политика, прошка. Как да не се разревеш, мамка му?
6. "Животът е прекрасен". Филм на Роберто Бенини. Какво повече може да се каже? Тук не съм плакал, а говорим по-скоро за чувството, че всеки момент трябва да избираш какво да направиш - да се разсмееш или да се разплачеш. Понеже такива филми са толкова малко, че с радост поставям този тук.
7. "Терминалът". Да, дами и господа, батко ви се просълзи на филм на Стивън Спилбърг. Просто историята е толкова трогателна, така добре са показани историите на малките хора и техните необикновени мечти, че сълзите ми като че ли сами дойдоха.
Това са филмите за които си спомням днес. Убеден съм, че има и още. Но достатъчно разкрих душата си за един зимен ден. Аз не съм от най-ревливите. Между плаченето и смехът, заставам на страната на смехът и дори ще напиша поема за него. Но все пак понякога трябва да изливаме натрупаните в нас сълзи. Добре, че е телевизията - можеш да си поплакваш свит на дивана, щото, ако не бяха я изобретили - кината щяха редовно да се наводняват от сълзи...
No comments:
Post a Comment