За божествената природа на моето възприемане на света

Ислямските богословски текстове обикновено започват с няколко фрази за възхвала на Аллах. Нещо като: В името на Аллах, Премъдрия и Вечния, Всемогъщия и Съвършения, Опрощаващия и Справедливия... и така нататък, понякога дори до изброяването на 99-те имена.

Аз обаче не съм наясно със собствените си вярвания.

Навремето Уди Алън бе написал в един свой текст, че най-близката му представя до религиозно изживяване се върти около чифт белезници и една стюардеса от шведските авиолинии. Как ли би звучало богословско есе основано на тази религия. Нещо като: "В името на хладния метал и русите коси, които се спускат подобно на облаци, в името на дългите крака и сините очи, които виждат всяка истина по земята...."

Така де, аз обаче ще се отдръпна за момент от шведските блондинки (действие епохално трудно по библейски начин). И за да подчертая небрежността на собствените си вярвания, както и особената си космологична гледна точка ще започна своето кратко размишление със следните думи:

В името на неотменимата същност на космоса, в почит на ангелите, които навестяват земята докато вали дъжд и небесата изглеждат сиви, в благослов на всички брюнетки или блондинки по земята, в страхопочитание пред фуриите на квантовата физика, вашият верен репортер реши да разкрие на земята собствената си богословска природа. В света в който живеем вече не ми се пише нищо друго освен богословски текстове. Навремето беше по-лесно - поезията бе възможна, а римата есен-песен ми се струваше върхът на поетическото майсторство, което пронизва Шекспир в сърцето. Сега обаче светът се усложни до безкрай и това кара душевните ми дълбини, в които сигурно дремят праисторически чудовища, да се вълнуват. Колко беше лесно навремето. Светът приличаше на кубчето на Рубик. Малко ловки хватки и ето картината на реалността бе подредена. Днес това, което наричаме свят прилича на пъзел от два милиарда частици, при това милиард и половина от тях просто липсват или се носят свободно, но в далечната част на Вселената. Тази сложност ме изпълва с необяснима радост. Сложността или е новото лице на Саваот/Аллах/Енки/Бонго-Бонго или просто сложността на вселената идва да ни покаже, че е време просто да се забавляваме в един свят, който сме обречени да не разберем...

Имам намерение в този текст да побера всичките се налудничави и шизоидни мисли, та дано да се освободя от тях и небрежно да се понеса в пространството като детско балонче надуто с хелий. Наскоро - това май беше около празниците (празниците rulzzzzz!!!) - ме озари нещо подобно на религиозно просветление. Осъзнах собствената си божествена природа и вдигнах поглед към облаците, за да въздам радостта си и на тях.
Какво точно осъзнах? Малко предистория. Навремето един шаман като Джим Морисън бе написал следните проникновени редове

When you wake up and don't see the Sun,
You are dead or you are the Sun!

Което в превод ще рече: "когато се събудиш и не видиш слънцето, значи или си мъртъв или ти си слънцето".
От тези редове (когато си ги припомних валеше лекичък сняг, в далечината се чуваха свирки на влакове, а вятърът бе студен, но спокоен) изведнъж погледнах собственият си атеизъм от друга форма. Когато обърнеш поглед към небето и не можеш да видиш в него Аллах значи има голяма вероятност Аллах да си самият ти!!!!! Убеден съм, че всеки верен последовател на Ал-Кайда би ме гръмнал заради тези думи, но в мига в който получих религиозното си просветление ми пукаше толкова малко за Ал-Кайда, че нямаше накъде повече.
Религиозното изживяване на Уди Алън ми харесва (говорим за шведки все пак!), но моето е по-добро, въпреки отсъствието на белезници и блондинки в него. Когато се извисиш до върха на божествената си природа светът не може да бъде нищо друго за теб освен място на безкрайно щастие, налудничава радост и неподражаем възторг. Всяко друго състояние ще те откъсне от твоята божествена същност и ще те запрати в бездни с размера на Марианската падина...

Днес всяко преживяване може да бъде единствено и само богословско. Когато сънуваш света и той долита при теб, това вече е началото на различна религия. Когато отворя сутрин очи, сътворението започна отново. Това е върховен солипсизъм, но навън е зима, в света се случват кризи, най-вероятно, защото аз съм като един нацистичен бог, който е зарязъл света да се оправя, както намери за добре, докато самият той се забавлява максимално със собствената си лудост и лъчезарност.

И така да обобщим първите уроци на божествената природа на моето възприемане на света. Аз съм тук. Сега. Толкова е прекрасно. Това е моята мантра.
А да имам и още една. Видях я наскоро изписана върху една чаша: "Питието определя битието". Ако предположим, че светът е нещо като мой сън, то значи и тази мисъл скромно се числи към орбитите на звездната ми душа. Питието определя битието. Как са го накъдрили само!


И най-накрая в този богословски текст искам да подчертая само едно опасност, която извежда формулата "Питието определя битието". Защото, ако това е вярно, може да се окаже, че светът съществува само като продукт на един махмурлук. В това няма нищо трагично. Махмурлук, не махмурлук, трябва да изживеем божествените мигове именно като божествени. Защо не с питие и пура в ръката? Стилно и качествено.

В мое име - бъдете щастливи! И моля ви след изчитането на този текст поемете дъх и изчакайте поне 15 минути преди да звъните в психиатрията!