Кризата на десния мислител

(Антропологически анализ на един биологичен вид и неговата прилика с хлебарките)

20 годишната българска демокрация роди едно особено социално животно, което никога не можа да вирее в състояние на политическо щастие – става дума за особеният подвид хомо сапиенс, наречен десен мислител. Ако проследим еволюционната му пътека можем да открием и бляскави мигове в мисловната аура на този вид.
Само до преди две или три години дясната мисъл бе всевластна и имаше инструментариум да обясни целия свят във вътрешнополитически и външнополитически план. Във вътрешнополитически аспект виновни за цялата драма в света бяха последователно ченгета, комунисти, социалисти и идиотите, които не са успели да разберат, че Иван Костов е най-великият премиер на страната. Във външната политика инструментариумът сработваше дори още по-лесно – всяко зло в света произтича от Русия, Русия не е държава, а социален монстър със зъби от които капе кръв, докато Съединените щати са кристализиралата вовеки веков либерална утопия, която ще пребъде до деня на Армагедона.


Основната трагедия на вида десен мислител е неговата неспособност да се промени. В течение на годините представителите на тази порода си създадоха много мощен език, пълен с бетонни клишета с които добре оградиха своя свят, а и същевременно колкото повече употребяваха едно клише в своите книги, толкова повече пари получаваха от западни фондации, които радостно си мислеха, че семената на развилнелия се либерализъм веднъж завинаги са поникнали в грубото и неочаквано сърце на българите.
Проблемът със закостенелия език е следния. Когато го използваш, за да описваш процеси до които той не може да стигне, езикът се обръща в оръжие срещу самия теб. А стана точно това. Светът дръпна напред. Финансовата криза, която порази гръбнаците на всички икономики, като ураган с нежно име отвя всяка прекрасна схемичка, която десните мислители използваха. Тази хронична криза на липсата на обяснения особено ясно се чувства в САЩ, където стигнахме до ситуацията заклети монетаристи да избърсват прахта от трудовете на Кейнс и дори о, ужас от книгите на сатаната Маркс.


Но нас светът не ни интересува. Защото и десният български мислител също не забелязва света. За него са важни клишетата и бетонните фрази. Няма да говорим дори и за това, че кризата изобщо не измени телесата и видя на десните мислители. Ще поговорим за нещо много по-различно. Ще поговорим за подлост, лицемерие, гадост, лъжи, проклетия, инат и простотия, с които отново и отново се опитват да ни облъчат.
На 14 февруари се състоя един протест, който шумно бе рекламиран като граждански и обществен. На него се събраха 3 хиляди души от красивата двумилионна София. Само по себе си това трябваше да удари някаква камбана в главата на десния мислител като вид. Обаче не. Протестите действат на десния мислител като чист хероин. Очите му блясвят, а в зениците му започват да се въртят лъчисти картини от славните времена на студената и хладна 1997 г. Та така и сега.
Десният мислител по телевизията (само по себе си това е дори обект на отделна тема) започна мащабно да говори за гражданско недоволство, за това как активните граждани си поискали държавата обратно. Това, че тези активни граждани имаха маски, хвърляха бомбички, псуваха и мятаха железа по полицията по никакъв начин не навлезе в света на десния мислител. Неговата политическа оптика е сведена единствено до собствените му думи, независимо от това, че тези думи вече са като сдъвкана и изплюта от манекенка-анорексичка храна. Десният мислител обаче нехае за света и за обикновените хора, той е вплетен в примката на собственото си хронично недоволство, което се дължи на подличкото усещане, че езикът му се изплъзва и не става да обясни нищо.


Десният мислител може да съществува само в състояние на социална ексцесия. Ако не е така, той ще се самоунищожи. И когато не може да си открие демони, той започва да ги търси, а още от свещенните текстове знаем, че който търси винаги намира, дори и това да са само фатаморгани на изтощения мозък. Така в един момент десният мислител си въобрази, че в България демокрацията е “контролирана”. Това с контролираната демокрация им е любимо, защото нищо не означава, а десният мислител е силен само когато говори с клишета. Демокрацията била контролирана по кагебистки, путинизацията върлувала в България, президентът бил ученик на Сатаната (въпреки, че част от десните мислители са склонни да не се съгласят с това, а да твърдят, че всъщност Сатаната е просто един от учениците на коварния ни президент), а тройната коалиция – демонско изчадие родено в геената огнена. Интересното в този преобърнат свят на хвърлени напосоки думи е в това, че единственият случай на контролирана демокрация в България беше през първите три години на управлението на Иван Костов – с тоталния контрол върху медиите, с натиска върху бизнеса и с особеното властово опиянение на тогавашния премиер, който си въобрази, че българската вечност започва с него и никога няма да приключи.
Десният мислител като вид залезе когато не успя да се промени с времето. Остана му един разрушен на малки парчета свят, разлетял се като набързо създадена галактика, който той никога не успя да слепи наново. Добре, че им остана Русия, която както винаги е обяснение за всичко лошо...


В края на този объркан текст искам нещо да стане много ясно. В България няма и вероятно никога няма да има дясномислещи хора. Не се подлъгвайте по тези, които под път и над път разправят за десните си убеждения. Това е фантомно съзнание. Не веднъж съм ставал свидетел как убедени фенове на Костов рано или късно раждат фраза като “Ама, къде е държавата да се намеси....!!!”. Дясното мислене у нас е престорено, позьорско и фалшиво. Всъщност това е диагнозата и на десния мислител. Той е в криза на идентичност, която никога няма да отмине, защото десният мислител е като динозаврите – абсурден, безмислен и леко странен.
Десният мислител в България може би никога няма да изчезне. Всъщност той не е динозавър. Той е като хлебарка. Винаги си мислиш, че вече нито една не е останала, пък като пуснеш лампата в банята, виждаш как към канала упорито пълзи някоя от тях.... Но какво да се прави. За тях казват, че биха оцелели и след атомната бомба. Имам предвид хлебарките, но не бих се учудил и, ако оцелее и някой десен мислител, който в руините на съсипания свят ще постигне индивидуалната си утопия – ще е сам на света и няма да има виновни. Освен, ако не потърси скрития социалист в самия себе си.
Тогава вече ще има проблем...