Eто, че се случи това от което всички се опасяваха – израелските войски предприеха сухопътна операция в ивицата Газа, операция за която се твърди, че няма да бъде краткосрочна. Идеята на израелското правителство е в крайна сметка да сложи край на атаките на групировката Хамас срещу тяхната държава и граждани. В началото започнаха с бомбардировки, но навлизането на сухопътни войски поставя ситуацията пред съвсем нови изпитания и предизвикателства. Дори по CNN в репортажите в които американски пенсионирани генерали пишеха оди за израелската мощ и по четири пъти казваха “анатема” за Хамас, се видя, че в крайна сметка от сухопътната операция страдат най-много обикновените жители на Газа. Градът бе с изключено електричество, без вода и храна, а кадрите от далече (защото Израел забрани всякакъв достъп на медии до бойното поле) показваха трагични отблясъци на взривявани бомби, ракети или каквото й да е там оръжие, за което е сигурно едно – убива хора. Стотици граждани по цял свят излязоха на демонстрации срещу тази шокираща проява на военно насилие и за пореден път пожелаха на “апартейдът на Израел” да бъде сложен край. Преди да направим няколко много радикални извода ми се иска да припомним зародиша на ситуацията, в който, както надявам се да установим, има немалка доза ирония.
Фундаменталистите идват
Иронията, дивата ирония в тази ситуация (щеше да е смешно, ако не беше тази война), че възникването на Хамас е възприето от Израел като добър знак. Хамас е масовото палестинско фундаменталистко движение. Името е съкращение на “Харака ал мукауама ал ислямия” (Движение за ислямска съпротива), но “хамас” означава и ентусиазъм”.
Именно чрез него се осъществи ислямският фундаментализъм и намери своето място в каузата за освобождение на Палестина. Арабистът Владимир Чуков изследва проблемът за Хамас от много интересна гледна точка. Според него движението възниква в отговор и в пряка връзка с развитието на еврейските религиозни екстремисти. Движението Гуш Емоним, което възниква като организирана израелска партия мечтае или по-скоро се доверява на божествените проникновения за които фантазира и вярва, че в недрата на прословутата и свещенна джамия Ал-Акса е затрупан древен еврейски храм. Според представители на това движение създаването на еврейски селища в окупираните територии е божествено задължение и никой няма право да се отказва от него.
Палестинският отговор на подобно разбиране е Хамас. Израелската държава всъщност дори се радва и поощрява на появата на движението, водена от разбирането, че новото формирование ще отслоби тотално позициите на Фатах, ръководено от техният отдавнашен враг Ясер Арафат. Въпреки, че съществува още от 70-те години, статут на политическа организация Хамас получава през 1988 г. Но още по време на първата интифада в окупираните земи през 1988 г. става ясно, че ислямското присъствие вече е траен фактор в палестинската борба. Притовопоставянето между Фатах и Хамас като организации на палестинците е противопоставяне харектерно за целия арабски свят. Структурата на Арафат е повлияна от арабското разбиране за социализъм, има светски харектер и като такава бива привиждана като враг на всеки мюсюлманин. Израел, които тогава виждат много по-голям враг в лицето именно на Арафат, на практика не реагират при първите прояви на Хамас и при развитието на цялата тяхна социална мрежа. И това, ако не е ирония...
Радикали и поети
Ако пак се позовем на най-големия български специалист по арабските въпроси Владимир Чуков ще видим още една станала пословична грешка на Израел. Първоначалното пренебрегване на Хамас се крие в абсолютното неразбиране на ислямският характер на движението и ръководителита на еврейската държава не си дават сметка, че радикализирането по революционен начин на Хамас засилва радикализирането и на светската Фатах, която е основен компонент от Организацията за освобождение на Палестина. Докато израелското правителство си затваря очите пред Хамас те трайно проникват в ивицата Газа и по този начин на практика успяват да станат нещо като “държава в държавата”. Ислямските традиции взимат връх в палестинското общество, защото ислямът предлага бързи радикален отговор. Отделно от това една от легендите на фундаментализма, богословът-ислямист Абдула Азам е именно палестинец и де факто със своите трудове, той предначертава и става идеолог на “Ал-Кайда” и май е имал идеята политически да конкурира създателят на Хамас шейх Ахмед Есин. Но през 1989 г. го убиват. Това по никакъв начин не отменя факта, че богословското му влияние и до днес е огромно.
Хамас е джихадистка организация, която е свела войната срещу Израел като индивидуално задължение на всеки мюсюлманин. От 60-те години насам арабският тероризъм показа, че много бързо се учи. Тактиките винаги се сменят и то по начин, който изправя останалата част от света пред неумолими изпитания и неизбежни грешки. От отвличанията на самолети до самоубийствените атентати. Промяната е очевидна. Израел има право да се защити, но го прави по начин, който само ще навреди на тази държава. Преговорите от позицията на силата няма да помогнат по никакъв начин за сигурността. Както вече не един път се разбра военните операции не могат и не са отговор на терористичните заплахи. В този смисъл грешката вече е направена и сега с изправени от ,ужас коси можем да чакаме последствията от нея.
Къде са грешките?
С навлизането си в Газа, израелската армия прави стратегическа грешка с неподозиран размер. Защото още отсега могат да се направят поне пет извода за това какво ще се случи.
Първо: навлизането в Газа може за кратко да спре атаките на Хамас срещу Израел, но евреите нито могат, нито имат силата да продължат окупацията вечно.
Второ: на мястото на всеки убит мюсюлманин ще изникнат поне трима и то радикализирани до възможната крайност. Това е лошо, защото за разлика от “Ал-Кайда”, независимо от фундаменталисткия си характер Хамас не изключва мирното съжителство между християни и мюсюлман, както и с евреи, които не воюват с тях. Основите на тази философия обаче ще бъдат подложени на сериозна преоценка след сухопътната атака.
Трето: съвсем наскоро американските телевизии се опитаха да предложат серия от репортажи, издържани в оптимистичен дух за това как влиянието на “Ал-Кайда” в арабският свят е западнало през последните 2 години. Осама бин Ладен и заместникът му Айман Зауахири едва ли са очаквали такъв подарък от благодарните небеса. Защото всяка атака срещу Палестина отприщва мощен поток от революционна енергия в арабските страни.
Четвърто: за съжаление, вече отиващият си президент на САЩ Джордж Буш направи изключително лоша услуга на своя приемник Барак Обама с изявленията си срещу “Хамас” и без да направи дори елементарен опит да осъди израелското насилие. Не че някой някога се е надявал Обама да смени про-израелският курс на САЩ, но поне можеше да се опита да има една по-нюансирана позиция. Сега Обама няма голям избор, въпреки, че упорито мълчи по въпроса за кризата в Близкия Изток. В един репортаж от Лондон видях млад палестинец, който твърдеше, че е време Обама да каже какво мисли.
Пето: не е необходимо да си политолог от световна класа, за да видиш, че тази атака идва във времена, когато Израел е в политическа криза. Съвсем наскоро вътрешната министърка, симпатичната Ципи Ливни се провали в опита са да състави правителство. Не подозирах мащаба на политическата криза, докато не видях тази атака. Това са действия на отчаяна държава, която упорито търси начин да предоговори своят политически модел от позициите на силата.
Когато ни водят слепи
Най-учудващото в световната политика, особено в анализаторския размах на американците за мен винаги е било тяхната уникална способност да се самозаблуждават за събитията в ислямския свят. Вече няколко пъти срещнах мнение на американски анализатори, че израелската операция в Газа ще отслаби Хамас. Струва ми се, че подобно твърдение би могло да бъде изразено единствено от някой надрусан почитател на Дик Чейни. Войната в Газа ще предизвика хуманитарно бедствие и ми е чудно кого ли ще обвинят палестинците за него. Хамас? Интересно и абсолютно невярно. Виновни отново ще бъдат Израел и САЩ.
За пореден път двойните стандарти в политиката лъснаха по необичаен начин. Американският представител в ООН заяви, че самозащитата на Израел не може да бъде въпрос на обсъждане. Самозащитата на Хамас по дефиниция обаче навлиза в дебрите демонично наречени “тероризъм”. Именно този двоен език възпалява революционния дух в арабския свят.
В официалната позиция на Хамас имаше едно изречение, което ми направи доста голямо впечатление: “Газа ще бъде вашето гробище”, казват те в обръщение към Израел. Струва ми се, че ще стане точно така. Като под гробище можем да разбираме много различни неща.
Слепотата за проблема в Палестина ще ни струва скъпо, но войната там идва на цена, която никой, никога не трябва да плаща. Израел са мощна, силна и понякога мъдра държава. Сега се насадиха на проблем, който ще превърнат в световен. Знам кой обаче е изпитвал добри чувства към тази държава – Бин Ладен. В която и пещера да е по света, той е направил радостен поклон към Аллах. Защото такъв неочакван дар не идва лесно и обикновено се случва под формата единствено на чудо. Политическо чудо. Щеше отново да е ирония, ако не заплашваше цял свят...
Фундаменталистите идват
Иронията, дивата ирония в тази ситуация (щеше да е смешно, ако не беше тази война), че възникването на Хамас е възприето от Израел като добър знак. Хамас е масовото палестинско фундаменталистко движение. Името е съкращение на “Харака ал мукауама ал ислямия” (Движение за ислямска съпротива), но “хамас” означава и ентусиазъм”.
Именно чрез него се осъществи ислямският фундаментализъм и намери своето място в каузата за освобождение на Палестина. Арабистът Владимир Чуков изследва проблемът за Хамас от много интересна гледна точка. Според него движението възниква в отговор и в пряка връзка с развитието на еврейските религиозни екстремисти. Движението Гуш Емоним, което възниква като организирана израелска партия мечтае или по-скоро се доверява на божествените проникновения за които фантазира и вярва, че в недрата на прословутата и свещенна джамия Ал-Акса е затрупан древен еврейски храм. Според представители на това движение създаването на еврейски селища в окупираните територии е божествено задължение и никой няма право да се отказва от него.
Палестинският отговор на подобно разбиране е Хамас. Израелската държава всъщност дори се радва и поощрява на появата на движението, водена от разбирането, че новото формирование ще отслоби тотално позициите на Фатах, ръководено от техният отдавнашен враг Ясер Арафат. Въпреки, че съществува още от 70-те години, статут на политическа организация Хамас получава през 1988 г. Но още по време на първата интифада в окупираните земи през 1988 г. става ясно, че ислямското присъствие вече е траен фактор в палестинската борба. Притовопоставянето между Фатах и Хамас като организации на палестинците е противопоставяне харектерно за целия арабски свят. Структурата на Арафат е повлияна от арабското разбиране за социализъм, има светски харектер и като такава бива привиждана като враг на всеки мюсюлманин. Израел, които тогава виждат много по-голям враг в лицето именно на Арафат, на практика не реагират при първите прояви на Хамас и при развитието на цялата тяхна социална мрежа. И това, ако не е ирония...
Радикали и поети
Ако пак се позовем на най-големия български специалист по арабските въпроси Владимир Чуков ще видим още една станала пословична грешка на Израел. Първоначалното пренебрегване на Хамас се крие в абсолютното неразбиране на ислямският характер на движението и ръководителита на еврейската държава не си дават сметка, че радикализирането по революционен начин на Хамас засилва радикализирането и на светската Фатах, която е основен компонент от Организацията за освобождение на Палестина. Докато израелското правителство си затваря очите пред Хамас те трайно проникват в ивицата Газа и по този начин на практика успяват да станат нещо като “държава в държавата”. Ислямските традиции взимат връх в палестинското общество, защото ислямът предлага бързи радикален отговор. Отделно от това една от легендите на фундаментализма, богословът-ислямист Абдула Азам е именно палестинец и де факто със своите трудове, той предначертава и става идеолог на “Ал-Кайда” и май е имал идеята политически да конкурира създателят на Хамас шейх Ахмед Есин. Но през 1989 г. го убиват. Това по никакъв начин не отменя факта, че богословското му влияние и до днес е огромно.
Хамас е джихадистка организация, която е свела войната срещу Израел като индивидуално задължение на всеки мюсюлманин. От 60-те години насам арабският тероризъм показа, че много бързо се учи. Тактиките винаги се сменят и то по начин, който изправя останалата част от света пред неумолими изпитания и неизбежни грешки. От отвличанията на самолети до самоубийствените атентати. Промяната е очевидна. Израел има право да се защити, но го прави по начин, който само ще навреди на тази държава. Преговорите от позицията на силата няма да помогнат по никакъв начин за сигурността. Както вече не един път се разбра военните операции не могат и не са отговор на терористичните заплахи. В този смисъл грешката вече е направена и сега с изправени от ,ужас коси можем да чакаме последствията от нея.
Къде са грешките?
С навлизането си в Газа, израелската армия прави стратегическа грешка с неподозиран размер. Защото още отсега могат да се направят поне пет извода за това какво ще се случи.
Първо: навлизането в Газа може за кратко да спре атаките на Хамас срещу Израел, но евреите нито могат, нито имат силата да продължат окупацията вечно.
Второ: на мястото на всеки убит мюсюлманин ще изникнат поне трима и то радикализирани до възможната крайност. Това е лошо, защото за разлика от “Ал-Кайда”, независимо от фундаменталисткия си характер Хамас не изключва мирното съжителство между християни и мюсюлман, както и с евреи, които не воюват с тях. Основите на тази философия обаче ще бъдат подложени на сериозна преоценка след сухопътната атака.
Трето: съвсем наскоро американските телевизии се опитаха да предложат серия от репортажи, издържани в оптимистичен дух за това как влиянието на “Ал-Кайда” в арабският свят е западнало през последните 2 години. Осама бин Ладен и заместникът му Айман Зауахири едва ли са очаквали такъв подарък от благодарните небеса. Защото всяка атака срещу Палестина отприщва мощен поток от революционна енергия в арабските страни.
Четвърто: за съжаление, вече отиващият си президент на САЩ Джордж Буш направи изключително лоша услуга на своя приемник Барак Обама с изявленията си срещу “Хамас” и без да направи дори елементарен опит да осъди израелското насилие. Не че някой някога се е надявал Обама да смени про-израелският курс на САЩ, но поне можеше да се опита да има една по-нюансирана позиция. Сега Обама няма голям избор, въпреки, че упорито мълчи по въпроса за кризата в Близкия Изток. В един репортаж от Лондон видях млад палестинец, който твърдеше, че е време Обама да каже какво мисли.
Пето: не е необходимо да си политолог от световна класа, за да видиш, че тази атака идва във времена, когато Израел е в политическа криза. Съвсем наскоро вътрешната министърка, симпатичната Ципи Ливни се провали в опита са да състави правителство. Не подозирах мащаба на политическата криза, докато не видях тази атака. Това са действия на отчаяна държава, която упорито търси начин да предоговори своят политически модел от позициите на силата.
Когато ни водят слепи
Най-учудващото в световната политика, особено в анализаторския размах на американците за мен винаги е било тяхната уникална способност да се самозаблуждават за събитията в ислямския свят. Вече няколко пъти срещнах мнение на американски анализатори, че израелската операция в Газа ще отслаби Хамас. Струва ми се, че подобно твърдение би могло да бъде изразено единствено от някой надрусан почитател на Дик Чейни. Войната в Газа ще предизвика хуманитарно бедствие и ми е чудно кого ли ще обвинят палестинците за него. Хамас? Интересно и абсолютно невярно. Виновни отново ще бъдат Израел и САЩ.
За пореден път двойните стандарти в политиката лъснаха по необичаен начин. Американският представител в ООН заяви, че самозащитата на Израел не може да бъде въпрос на обсъждане. Самозащитата на Хамас по дефиниция обаче навлиза в дебрите демонично наречени “тероризъм”. Именно този двоен език възпалява революционния дух в арабския свят.
В официалната позиция на Хамас имаше едно изречение, което ми направи доста голямо впечатление: “Газа ще бъде вашето гробище”, казват те в обръщение към Израел. Струва ми се, че ще стане точно така. Като под гробище можем да разбираме много различни неща.
Слепотата за проблема в Палестина ще ни струва скъпо, но войната там идва на цена, която никой, никога не трябва да плаща. Израел са мощна, силна и понякога мъдра държава. Сега се насадиха на проблем, който ще превърнат в световен. Знам кой обаче е изпитвал добри чувства към тази държава – Бин Ладен. В която и пещера да е по света, той е направил радостен поклон към Аллах. Защото такъв неочакван дар не идва лесно и обикновено се случва под формата единствено на чудо. Политическо чудо. Щеше отново да е ирония, ако не заплашваше цял свят...
No comments:
Post a Comment