(как участвах в гоненето на злото от света)
2009 година започна по странен начин. Зимата се оказа люта и безгазова. В Пловдив термометрите показаха минус 22 градуса (в Пловдив никога не е минус 22), а по тръбите от Русия вместо газ течеше единствено полярен въздух, примесен с руско-украинско кикотене. Израел и Хамас продължиха да водят гадната си и мизерна война за едно късче изстрадала земя, а световната финансова криза продължи да се вихри по земята като латиноамерикански сериал в който всички герои хлипат и трагично питат боговете с какво са заслужили коварните удари на съдбата. Та точно в тази атмосфера вашият верен репортер реши да стигне до корените на тъгата в света, до фундаменталните основи на прецаканата карма, до самата същност на народният дух – там, където сънародниците ни знаят как да стигат до злото и да го гонят по ефективен начин. Така се отзовах в китното пернишко селце Елов дол навръх 13 срещу 14 януари, където Пернишкия край колективно пази споменът за стария Васильовден и празнува новата година с драматични кукерски танци. Всичко по реда си обаче.
1. Преоткриване на снега
Пътят към Елов дол от Перник прилича на фантазия на експресионист. Земята е груба и бедна, но пейзажът поразява с острото усещане за уют. По този пернишките земи ветровете вият ненаситно, а термометрите се пукат когато трябва да покажат какъв е студ. Снегът не си тръгва с месеци, но пътят през него е красота и възторг. И да са най-коравосърдечния човек на земята, дори да си фалирал банкер от Уолстрийт, пак няма да останеш безразличен към този сняг, който очертава пътя към странното село Елов дол и хората, които го населяват. Да е жив и здрав моят приятел Пандолини, че със страстта на възрожденец представя селото си на света и на българските медии, защото всички неусетно започват да харесват това кътче! Да е жив и здрав моят приятел Фукарата, който с пламъка на проповедник не спря да снима грубите и искрени хора на този край сред студовете и снеговете! Да съм жив и здрав самият аз, който в крайна сметка не извърши никакво друго народополезно дело, освен да опитва ракиите на хората и да не спира да се хили като тиква цяла вечер!
В Еловдол ме посрещна потресаващото усещане за студ. Снегът и ледът властваха навсякъде. Но още селата около Елов дол – вижте само поезията в имената им Гигинци, Ноевци, Габров дол, Мурено, Сирищник, Палилула - бяха приготвени клади от дърва. Народът празнува старата нова година точно в сърцето на зимата, но напук на студа и снеговете с огън се опитва да сложи край на злото и лошотията.
2. Кукерите на Еловдол
Усещането за празника започва още от началото на деня. В ранния следобед обаче вече всичко е готово за купона. И кукерите от Елов дол започват да се събират постепенно. В селото има едно място, където се срещат двете махали, там е мястото на символичната среща. Още отдалече се вижда, че става нещо. На пътя стои един странен полицай. Лицето му цялото е черно, нямацано със сажди, белезниците, които се подават са облепени с розови пухчета, а в ръката си държи един дървен радар, който постоянно показва, че шофьорите се движат с несъобразена скорост. Това е част от кукерската традиция тук – постоянният маскарад. Един се облича като полицай, спира колите и се приближава до тях с класическата реплика: “Сега, дай да измислим нещо...”. Самите кукери са нещо неподражаемо. Еловдолската традиция е следната: хората се обличат в костюми състоящи се от разноцветни лентички. Лентичките наистина са в различни цветове – сини, зелени, жълти, червени, розови, лилави. По тях са накичени пиринчени звънци, които издават тежки звуци. От студ кукерите подскачат и от този танц и шум, предполага се, злите сили изчезват от селото и от света.
После идва попа на селото. Още отдалече попът ми стана много съмнителен и попитах една от местните баби дали това е истински поп. “Па, как истински, той истинскио умре преди година и нещо. Седнал на масата, пил кафе, станал и останал на място. Този не е поп”. Идващият поп представляваше нещо като карикатура на всички попове по земята. Божият служител имаше менче и пръскаше с вода всички наоколо без да се съобразява със студа. После извади една библия. Видях, че местните се разхилиха при вида й. Не ми стана ясно това отношение към светият текст, докато не видях какво точно представлява тази библия. Свещенникът я отвори и ясно се видя, че страниците са изрязани така, че да има място вътре да се сложи едно шишенце със сливова ракия. Светиня му извади шишенцето и радостно отпи една тежка и солидна глътка. Да не говорим, че на второ четене се вижда, че тази библия не е точно библия, а някаква книга от тоталитарно време, наречена, ако не се лъжа “Динамика на идеологическата борба”. “Тази библия чак до Франция сме я разкарвали”, похвали се до мен Пандолини. И ако си мислите, че с това инструментариума на попа бе свършен, дълбоко се лъжете. По някое време свещенослужителят дойде до мен, подаде ми шишенцето от библията, опитах божествената течност вътре, а през това време попът ми даде да целуна и една иконка. Зачудих се на този порив на религиозност, но все пак, за да не обидя псевдосвещеника целунах иконата. Това предизвика пристъп на буен смях у него. Причината за кикота се оказа снимката залепена от обратната страна на иконата. На тази снимка, вероятно изрязана от порновестник от 90-те години, две жени бяха коленичили пред един мъж и на всички ви е ясно какво точно правеха... Това е религията на Елов дол.
Кукерският ритуал в селото представлява нещо като театрална сватба. Има младоженец, има и булка. Булката, уви, се играе от мъж. Кукерите са нещо като съпровод на тази мистични церемония. И ето – младоженецът и булката идват, придружени от кукери от другата махала и цялата процесия се отправя към центъра на селото. Двама тъпанджии задават ритъмът на процесията. Звънът на звънците оглася къщите наоколо. Кукерите слагат и маските. Някои от тях са на зловещи, кривогледи създания с рога и изплезени езици. Други маски са високи, направени от птичи пера и направо приличат на индиански тотеми. Цялата процесия се точи дълго и продължително през селото. Най-накрая стигат до центъра. И там истинските кукерски танци започват. От толкова много джангър всички талъсъми и демони сигурно са се укрили вдън гори Тилилейски. Народът в своята древна памет много добре знае как да гони злото. Вдигай шум!!!! Универсална рецепта.
“Ние в Пернишо нямаме летописци. Това са били земи през които минават завладяванията. Ние тук разчитаме единствено на емоционалната си памет и заради това празникът ни никога не е спирал – още от турско насам”, ми обяснява художникът на селото, човекът,който е направил слънцето на фасадата на НДК. Не си спомням неговото име. Цялото село не можа да си го спомни. Всички го познават, но никой не знаеше как се казва. Всички обаче веднага можеха да назоват името на стария кръчмар на Елов дол. Живот!
3. Образите на Еловдол
Огънят лумва привечер. Кладата от дървета хвърля искри нагоре и мистичен блясък по лицата на кукерите. Те вече не спират да танцуват. Но танците не стават за описване. Те трябва да бъда видяни. Виж образите от Еловдол подлежат на описание. В това село всеки човек е за роман. Но нека първо да разкажем една история за Пандолини. В тарапаната от хора и кукери изведнъж той забеляза кметицата на Перник Росица Янакиева, която също бе дошла на празника. Двамата нещо започнаха да си говорят, но така от дистанция с очевидната хладина между политически противници, а аз и Фукарата също се включихме в диалога. С кметица като Янакиева не се говори трудно, защото е готина, но майсторът на дипломацията Фукарата не ясно и до днес защо й каза:
- Благодарение на другаря Първанов, ние постоянно наминаваме към този край.
Янакиева сериозно се шокира и отвори широко очи:
- Ама той и другар ли е станал вече? – попита доста стресирано дамата. Никой нямаше отговор на въпроса й.
Малко преди това в кръчмата на селото налетях на един друг образ. За него казват, че сигурно е ходил най-много три пъти до София. Има се предвид, че Пернишкия край го задоволява много добре и няма нужда от други земи. Но същият като кукер попада в Монако и отива в заведение, което се намира точно срещу луксозната яхта на бвишия шампион от Формула 1 Михаел Шумахер. Вкарва кукерите вътре и казва:
- На всички по една бира!
Приятелите му му казват – недей така, тук една бира струва 10 евро, ще ходим някъде другаде. Тогава същият пич отговаря с велика фраза:
- Ей, аз, ако в Монако не пия бира, къде другаде ще пия!
Хората в Еловдол очевидно знаят как да живеят и нямат нужда от тежки книги, за да попиват изначалната мъдрост на вселената.
Друг образ – наречен Байката. Байката изживя сериозен шок от това, че фотографката на списание “Тема” не поиска да опита от неговото вино или ракия. Това е тежка обида в този край. Може да си излъгъл дъщеря му, че ще се ожениш за нея и да я зарежиш и пак може би ще получиш прошка, но за отклонено шише с ракия се водят вендети със столетия. Та Байката почна да навиква журналистическата група:
- Друг път да водите само такива, които пият.
После обаче хвърли сластен поглед върху фотографката и благородно реши, че за нея може да направи изключение и да не се обижда толкова.
- Готина е – обясни ми мотивите си той, но побърза да добави – ама и аз съм готин. Едно време често поебнувах тука. И до днес половината булки в селото като ме видят се изчервяват...
Класик!
Още един образ – с него не можах да говоря, но всички го караха да се усмихва. Щом се усмихнеше лъсваше велика усмивка, в която имаше един-единствен зъб. Пичът добре знаеше, че го взимат на подбив, но това не му пречеше да се усмихва всеки път като му кажат. После някой ми обясни, че това е шишееният бос на Перник. Събира амбалажа на града.
4. Вселена от ангели
В Еловдол осъзнах нещо за което често съм си мислел. Българите през годините са развили едно велико качество – да изживяват и болката и щастието като безкраен карнавал. Това символизира кукерството. Те гонят злите сили и същевременно ясно подчертават карнавалната същност на света. Дрънченето на звънците, театралните сватби, всичко това говори за култивирана традиция в последователното преследване на злото. Образът на сватбата при кукерите също вълнува. Сватбата е мистичен ритуал по обвързване в българската традиция. Но има и различни тълкувания. Навремето един много добър поет като Никола Фурнаджиев си представяше революцията като сватба, която преобръща познатият ни свят и цялата природа. Всъщност кукерите в Елов дол правят точно това – преобръщат света със звънци и в преобърнатия свят вече няма зло, няма демони. Когато огънят угасне и кукерите лягат да спят, те си лягат в една пречистена вселена, в която се разхождат само ангели...
“Ако останеше на света да съществува само един ден, Бог би удължил този ден” .... казва Мохамед в един прочут хадис. Да, денят в тези думи би бил удължен единствено докато се намери човек от рода на Пророка, но в думите е важно какво ще се възцари в края на този удължен по божествено творчески начин ден – хармония и справедливост. Така и вашият скромен репортер след огньовете, кукерите, звънците се почувства извисен и пречистен. Почти като ангел, който е попаднал на зимната земя и се е замислил единствено за щастието.
На другия ден снегът започна да се топи. Това ме убеди, че вселената наистина се е пречистила. Сега е време пак да се покварявам...
No comments:
Post a Comment