През 1989
година телевизионното отрязяване на революцията в Румъния стресна целия свят и
го накара да вярва в реалността на безумието там. Няколко години по-късно се
оказа, че всичко в Румъния е било една телевизионна истерия, направо
политически симулакър, както го определи по-късно Жан Бодрияр. Съвременната епоха
живее в изкусна манипулационна заблуда, имитира процеси, но всъщност повечето
събития са лишени не само от смисъл, но дори от легитимност.
Софийската
телевизионна революция от лятото на 2013 година е типичен Бодрияров продукт.
Имитативен политически симулакър. Медийната истерия, режисираните шествия,
бруталният опит всичко да изглежда спонтанно - това са елементите на някакъв
драматургичен сюжет, чийто автори отчаяно се опитват да стоят разтворени в
абсолютната анонимност.
Друг французин
Жан-Франсоа Лиотар твърдеше, че обществата се поддържат единни чрез
"големите разкази". В случая с телевизионната симулация това е
разказът, че на улицата са излезли младите, красивите, съвременните, модерните,
преуспелите, които правят своята революция срещу олигархията. Това, че зад този
образ в миговете на истерия прозира озъбената усмивка на една различна, но
драматично алчна олигархия просто не се споменава. Събитията, които не влизат в
"големия разказ" просто отпадат от съзнанията на хората, защото целостта
на сюжета ще бъде нарушена, а ако това се случи ще е краят на въобразената
естетика.
И все пак -
дори и в най-голямата симулация се прокрадват някакви парченца от жестоката
реалност. И заради това режисьорите на протеста започват с тези акции -
ръкопляскане пред БНТ, скандиране пред френското посолство. Сега измислили да
ръкопляскат пред немското дипломатическо представителство.
На кого е
необходимо това?
На народа като цяло подобен тип политически поклони не му
вършат никаква работа. Подобно слугинско поведение (долната класа аплодира
висшите европейци) е маниерно и издава подсъзнателното усещане на
телевизионната революция, че тя е нелегитимна. Протестърите май са преполовили
учебника по правенето на цветни революции и сега са объркани в безвремието на
своята симулация. Нали знаете - когато човек повярва, че образите в главата му
са истински, тогава трябва да бъде хоспитализиран.
С всичко това
не искам да кажа, че протестът няма смисъл или пък, че целите му са непременно
грешни. Твърдя само, че избраният път е безумен, защото минава не през истинска
битка с олигархията, а през смяна на олигархичните кръгове. А това вече е не
само вредна, но и злостна симулация на политика. Европа не е всевиждащо око,
което да решава нашите всекидневни проблеми и на което трябва да се кланяме час
по час. Истинската битка с олигархията е тук и сега. Но олигархиите от цветни
революции и ръкопляскания пред посолства не се боят.
Нейният
"голям разказ" е в парите й, в нейната собственост. А като гледаме
как телевизионната революция по Бодрияр го раздава курортно, олигархията просто
няма от какво да се бои.
Това просто е
един тъжен разказ за несъстоялата се българска нормалност. И за това, че
десният завой оттук-нататък е напълно забранен. България може да бъде спасена
единствено и само с лява политика.
Но
политическата симулация си е въобразила друго. Проблемът е само неин всъщност.
(Уви вестникарските обеми са ограничени и пространството не ми стигна, за да опиша всичко, което исках да кажа, както и начинът по който исках да го кажа. Заради това една разширена версия на този текст можете да откриете ето ТУК)
No comments:
Post a Comment