"Обединителят" на нацията най-ясно показа, че тя е разделена

Този, който по конституционни правомощия трябва да е обединител на нацията, метафора за нейното единство, страж на колективния интерес, а именно президентът Росен Плевнелиев вчера най-ясно демонстрира, че тя (нацията) вече е драматично разделена и несъбираема в едно поне в обозримо бъдеще.

Плевнелиев успя да направи тази разделителна линия не само видима, но дори да я превърне във фронт в рамките на петминутно изявление. Това изявление вместо да реши проблема, превърна проблема в пропаст.

И е точно обратното на това, което един нормален държавен глава трябва да прави.

Какво видяхме?

Видяхме циничният опит на един милионер да говори срещу олигархията и задкулисието.

Видяхме един държавен глава, който си мълча през всичките години за незаконното слухтене да се изявява като говорител на демокрацията, въпреки, че са намира на съвсем различен континент от континтента на който е демокрацията. Изобщо това беше телевизионен и пиарски спектакъл, който трябваше да внуши на улицата, че следващото управление след предсрочните избори ще е ангелоподобно и поднебесно.

Това е цинично и недопустимо, особено, когато си имал избори преди 2 месеца. Или ще правим предсрочни избори докато Плевнелиев заживее в хармония, а?

Преди известен на брой години един бивш президент, който историята успешно се постара да забрави на име Петър Стоянов се изтъпани на Национална конференция на СДС и избумка станала пословична с тъпотията си фраза: "Аз съм седесар".

С думите си днес Плевнелиев направи същото. Зае страна в политическите борби и най-гадното е, че го направи под маската на загриженост за протестите, а всички много добре знаем и сме наясно, че всъщност това е подкрепа за политическото инженерство на поредната дясна партия на олигархията.

Представяте ли си - богаташът ще говори за задкулисието? Ако е толкова чист да си беше отворил банковите сметки и да даде отчет за парите си. Това е подмяна на стойностите и ценностите.

Сегашното управляващо мнозинство направи такава подмяна като се опита да сложи Пеевски за шеф на ДАНС. Плевнелиев направи същото като се опита да се изявява като политически играч, като диджей на улицата. А само след няколко месеца, бъдете убедени, улицата жестоко ще се кае, че се е обръщала към президенството, за да ръкопляска на картонената фигура там.

Частта с упреците към "Атака" звучеше като поезия на толерантността. Това, което Плевнелиев пропусна да каже обаче е - не беше ли избран именно с техните гласове. Защо не възклицаваше срещу Волен Сидеров, когато Сидеров гласуваше за него като министър? Защо не протестираше, когато Сидеров надъхваше структурите си да гласуват за кандидата на ГЕРБ за президент?

И е крайно време президентът да спре да се прави на чиста и свята девица, защото биографията му на политик е подозрителна и безкрайно укорима. А се налага да припомним това, защото, когато се правиш на морален съдник в политиката е необходимо да имаш очи и за собствените си морални дефицити.

Плевнелиев обаче се опита да си извае небесен и ангелски лик, което е легитимен опит, стига да не вкарваше страната в безкрайна спирала от раздори и конфликти. При толкова разделена нация е безумие да искаш бързи избори, понеже, който и да ги изгуби вече е схванал тактиката на осъществяване на желанията - протести, свирки, младите и красивите и така нататък.

И какво ще стане, ако изборите не бъдат спечелени от тези, които улицата иска? Нови избори ли ще правим?

Обаче и улицата е мамата си трака, ей. Веднага зачетох литаниите. Някакъв се пенеше как Плевнелиев вече бил направил повече за държавността от Първанов.

Къде точно я видяхте тази държавност в президента?

Това, че зае страна и се загрижи за политическите интереси на икономическия си кръг ли е държавност?

Други писаха, че България е случила на президент.

Богатите другарчета на Плевнелиев случиха на президент. Всъщност това е истината.

Опитът за дуднене по европейската тема дори не искам да го коментирам, защото според мен най-скандалната част от речта на Плевнелиев е точно в нея. Аз разбирам, че той иска да се саморекламира като проевропейски президент с шикозно лустро, но не можеш да делиш хората на проевропейци и такива, които смятат, че големите европейски фирми се държат като колонизатори. Оставете го Сидеров. При него това е политическа поза и келешлък. Някои от най-демократичните хора, които познавам смятат големите фирми именно за колонизатори. Защото те се държат тук точно така. Европейският път не означава, че трябва да приеме за даденост диктата на големите корпорации и европейски банки. Да си в ЕС не означава, че трябва да търпиш експлоатация пък била тя и от голяма фирма.

Ама ние днес вече си имаме корпоративен президент. Той не е проевропейски настроен. Той прокорпоративен талибан. И се опитва да прокара идеологията си през идеологията на демокрацията, което е брутален опиит за изнасилване на истината.

Не можем да делим хората на проевропейци и такива, които смятат, че европейските фирми са колонизатори. Такава Европа няма. В Европа има мощна вълна, която я иска различна, по-социална, по-единна.

Ама в очите на милионера е важна не Европа, а фирмите.

Ясно ли ви е сега какво точно иска Плевнелиев? Това не е демокрация, това е корпоративно безумие. Той просто е говорител на олигархията, която се е маскирала с европейско лице.

И е нормално България да бъде разделена след неговите думи.

Плевнелиев я раздели отново.