Великата телевизионна революция, хапчето на Нео и методология за справяне с невротични политически репортери

Само за няколко часа във вторник срещу сряда ми звъннаха много мои роднини. Всички с един въпрос: "Къде си? Добре ли си?". Старият репортер безгрижно се бе настанил да пие бира с няколко приятели (офф, кого ли заблуждавам - бях си поръчал крушовица) и изобщо не очакваше този интерес към скромната си персона и то в часове в които, според мита, който градя за себе си, аз отдавна трябваше да съм си вкъщи задълбочен в томче от Тома Аквински и да се опитвам да проумявам мистериите на небесните въпроси.

Източникът на политическо и социално напрежение се оказа един и същ - телевизията. Майка ми, леля ми всички те бяха гледали телевизия и бяха останали с впечатление, че край парламента се разиграва битка с ракети "земя-въздух" все едно Израел обстрелва с ракети позиции на Хизбула в ивицата Газа, а Хизбула отвръщат с далекобойни снаряди.

В душата на всеки репортер по този свят е загнезден инстинкт, по-силен дори от инстинкта за самосъхранение, че ако не присъстваш на мястото на събитието в мига в който света свършва, то има голяма вероятност Армагедона просто да се отложи. Заради това аз и групата от приятели доизпихме набързо всичко (журналист пълни чаши не оставя) и се втурнахме към парламента, за да видим реките от кръв, които се леят. Очакването за тези библейски реки от кръв не е поетична фантазия. В един от телефоните с интернет попаднахме на текст в някакъв странен сайт, където имаше есхатологично описание как полицията е пребила майки с деца, тъпкала е протестърски черепи по паважа, а кръвта, която се лее може да бъде призната за отделна река, приток на Дунав.

Часът вече беше 23 часа. Отидохме в градинката край парламента, а там имаше суетящи се протестъри, които тичаха изпаднали в тиха паника, че полицията ще прекара автобуса с депутатите незабележимо край тях. Даваха си сигнали - "тичайте към Невски, това че сме тук е партенка!". Готини хора, енергични. Тогава горе-долу навързах картинката - народът се беше вдъхновил, че е обсадил 40-тина депутати в НС и трима министри и голямата идея беше как тази картина да бъде представена по драматичен начин, като батално платно, достойно за Веласкес. Ама никаква битка не видях. Абсолютно никаква. Полицайчетата стояха изтощено и пиеха минерална вода, протестърите се разхождаха сред тях - всичко общо около 2 хиляди души, не повече, не по-малко. Брех, мама му стара, паникьоса се вътрешният ми глас, да не би олигархията толкова бързо да е прикрила следите от своето престъпление? Ама не - кръв не видях. Предположих, че ако полицията наистина е пребила злостно някой, то ще се чете паника в очите на протестърите, защото биещото ченге е зла сила във вселената. Ама протестърите си пиеха бира. Няколко от тях дори мъкнеха околните кофи за боклук, за да правят барикади, а от протестърски опит знам, че това не е поведение на човек, който знае и вярва, че куките бият.

В далечината по едно време се мерна силуета на реформатора Радан Кънев. Една част от протестърите не го разпознаха, а пичът кротко се висеше там. Аз имам проблем с всеки костовист по тази земя, ама Радан Кънев ми е леко симпатичен. Обаче се зачудих - какво го дири по тези протестни земи? Нали протестът бил граждански? Съвсем не казвам, че ДСБ яхва протестите, те не можаха да яхнат парламента, протест ще ми яхат, ама никога няма да спре да ме удивлява моралното безочие на старата десница. Даааааа, приемам, че кабинетът "Орешарски" се състои от завършени психопати, човеконенавистнически масови убийци, изверги на половин работен ден, ама пък откога в старата десница обитават ангели, а?

После един пич от десницата ме позна, хвана ме и ми вика: "Всъщност аз съм доволен, че БСП не си изпълнява обещанията. Най-лошото е, когато социалистите си изпълняват обещанията". Аз мисля, че с половин уста обещах, че един ден ще има левица, която ще изпълни всичките си обещания до едно. Така де - в протестърските дни патосът върви по три за лев.

И точно тогава чух източникът на моите болки. Някакъв кадър от бТВ, който се включваше на живо. Сега - нека да не забравяме. Аз бях там, почти зад гърба му. И се зачудих да не би образът да предава от някоя друга планета. Той описа някаква драматична битка. Огледах се притеснено, защото очаквах всеки момент да ми налети ченге с автомат. Каза, че прииждали тълпи от хора. Аз видях десетина човека, които бяха ходили просто да си купят бира. Репортерчето обяви, че се очаквали автобуси от цяла България. В края на деня се оказа, че дошло едно микробусче от Враца. Предаването на младежа дотолкова нямаше нищо общо с вижданото наоколо, че аз реших, че вероятно крушовицата ми е прецакала сетивата.

Едва тогава разбрах защо роднините ми се бяха притеснили. Просто в останалата част на страната протестърското движение съществува единствено като телевизионни репортажи. И понеже това, което се случва е една умело режисирана телевизионна революция, очевидно някой бе решил, че телевизионното напрежение ще събуде с електрически удар и останалата част от България.

После изгледах малко репортажи. Абсолютно нищо общо с истината. Напрежение на площада наистина е имало, неизбежно е при всеки протест. Но абсолютно нищо общо с апокалиптичната картина рисувана от медиите. И точно това е проблема. Всяка телевизия има право да отразява протестите колкото време си иска. Това, което вбесява е свръхдраматизацията на събитието. Все едно наистина става масов сблъсък и текат реки от кръв.

България съществува на един милиметър от лудостта. Всяко допълнително истерясване на ситуацията може да е фаталната искра, коятто да подпали абсолютната психария. А точно по този параграф Великата Телевизионна Революция е абсолютно неадекватна. В това изкривено огледало 2000 души могат да бъдат представени за 20 хиляди, а неорганизираните крясъци в осъзнат политически порив, ама това няма да пресъздаде тази картина в действителността. Просто телевизионните халюцинации си имат своите ограничения.

После почна по-активен строеж на барикадите. Видях как мъкнат камъни, греди и реших, че не съм в настроение ала Пеньо Пенев, за да опиша този строителен кипеж в софийския център и си тръгнах. Щеше да е по-вълнуващо, ако бях телевизионен герой, ама аз съм принуден да пребивавам в тежката софийска реалност, където простотията си е простотия, дори и да са я направили младите, красивите и интелигентните.

На следващия ден идеологическите школи вече бяха сработили. "Младите и красивите" се оказаха напълно невинни. Те са отговорни за красивото в протеста, пък лошото все е от някакви тъмни провокатори. Хората били изнервени, защото, разбираш ли, властта не ги чувала. Това е готин аргумент. Следващият пък като си гепя шоколад от магазина ще пледирам невинен, защото корпорацията, която го е произвела не ме е чула, че цените трябва да са ниски. Изведнъж се оказа, че плочките били къртени с благословията на полицията, а протестърите - уникално невинни, невъзможно прелестни, лъчезарно съвременни - стоели и се дивели как може така да се посяга на обществената собственост.

Пет пари не давам за кабинета. Моето мнение е, че трябва да има нови избори, защото умирам да видя каква е електоралната тежест на тези, които говорят като романтични поетеси на малко повече водка. Убеден съм, че резултатите пак ще ги ядосат, но сме длъжни да знаем от името на каква част от хората тези, които се представят като млади и красиви къртеха плочките в центъра на София? Това е коварен мой план. Ако се окажа по-електорално представен в парламента от тях - ще се самонастаня в апартамента на някоя стара реститутка и ще твърдя, че ако полицията ме пипне ще сезирам ООН, БХК, Асоциацията на блондинките и ЦРУ. Така де - краят на старата политическа система е близо, време е да сме от авангарда в новата.

Но в епохата на режисираните телевизионни истерии на човек му се иска да е като Нео - героят от "Матрицата" и някой най-накрая да му предложи червеното хапче, което да го събуди в реалността. Реалността в която знаеш кои са добрите и кои са лошите и си наясно с всичко. Защото в този телевизионен сън - всички са лоши. Млади и красиви са, ама вече ми стават досадни, защото този мрънкащ стил на дребнобуржоазна политика винаги се е отличавал с особена степен на желание да повърнеш.

Ааа, да, обещах и наръчник за справяне с истерични репортери. Представети си, че е среднощ, а някой писка по телевизора, че Апокалипсисът е близо и Куките на Небето бият с палки докато океан от кръв се лее в софийската канализация. Правите следното. Стисвате зъби. Намирате дистанционното. Отчаяно посягате за копчето. Пускате си порно.

И почвате да събирате идеи за едно добро прекарване на остатъка от вечерта.