Менталният вирус "Велико народно събрание"

Понякога имам усещането, че идеята за свикване на Велико народно събрание е като ментален вирус, който покосява съзнанията на хората във възможно най-непоходящите моменти. Това е някакъв постоянен политически демон, чиято сила нарасна в последните 10 години, защото при всяка обществена криза или недоволство, от обществените сенки винаги излиза някоя фигура, която почва като пациент в психиатрия, останал без хапчета да се дере: "Велико народно събрание! ВНС! ВНС!".

Тази роля вчера бе заета от президентът на КТ "Подкрепа" Константин Тренчев. Синдикалистите излязоха с декларация, че единственият изход от кризата бил свикване на Велико народно събрание. Напоследък "младите и красивите" постоянно се питаха защо мълчат синдикатите, ето сега получиха отговора - синдикатите просто са слушали вътрешните си демони.

Хората с памет помнят, че мантрата ВНС не е нова за "Подкрепа". Протестиращите в началото на прехода синдикалисти са засичани да викат: "ВЗС!". На въпрос за какво точно скандарат, те отговорят, че скандират за Велико народно събрание. На учтивата забележка, че съкращението не е правилно, най-честият отговор е бил: "Ааа, на нас така ни казаха да викаме!".

Мисля, че КТ "Подкрепа" също са попаднали в някаква политическа черна дупка, която ги е изплюла в началото на прехода. Да искаш Велико народно събрание в толкова тежка икономическа обстановка е все едно да държиш да обсъдиш въпроса за здравословното ядене докато над ресторанта пада атомна бомба. При това менталният вирус "ВНС" е страхотен, защото не отговаря на нито един въпрос.

Велико народно събрание не се свиква от днес за утре. Нали трябва да бъде подготвен проект, който да бъде гледан, нали някой трябва да предложи конституционни промени? Кой ще ги напише? Къде ще ги обсъди?

Идеята за ВНС точно днес гарантира поне години и половина абсолютно безвремие. Това в никакъв случай няма да е рестарт на прехода, а точно обратното - разтегляне на прехода до безумие.

Някой ден в красивото бъдеще, когато икономическата криза малко е стихнала, в България може и да се появи нужда от свикването на ВНС. Но ми се струва, че бунтът на софийските млади, красиви, богати, проспериращи, интелигентни и съвременни леко е изместил и мозъчния фокус на синдикалистите. България днес има спешна нужда не от конституционни промени, а от икономическа политика, която да вдигне доходите, стандарта на живот и да се справи с истинските демони на безработицата. Това е въпрос, който ВНС не може да реши. Хората искат да са сигурни, че ще могат да си плащат сметките за тока и няма да стигат до екзистенциален ужас всеки път като си отварят сметката за вода. И това Великото народно събрание не може да го реши. ВНС не може да реши и проблема с липсата на доверие между хора и политици, защото конституционните упражнения в окото на бурята, ще се върнат като политически бумеранг, за да обезглавят техните автори и насърчители.

А къде точно бяха "Подкрепа", когато народът обедняваше? Когато хората от ВМЗ не взимаха заплати? Когато безработните се чудят как да изкарат дори и лятото? 

Тези въпроси се нуждаят от отговор, но покосените от вируса "ВНС" май нямат никакво оправдание за това.