Всяка публична
среща с еврокомисар в България се превръща в някакво сюрреалистично подобие на
колективна психоанализа.
Преди около
година това се получи с Нели Крус, която бе разглеждана като супергерой, който
трябва да внесе ред в българското медийно пространство. Вчера същото стана с
Вивиан Рединг, чието прихождение по земите български бе очаквано с протестърски
патос и едвам сдържано вълнение. От поне седмица насам из социалните мрежи се
нагнетяваше настроението, че Рединг едва ли не още със слизането си от самолета
ще поведе протеста на младите и красивите, за да сваля кабинета.
Вместо това
обаче Рединг преподаде блестящ урок по европейска политика. Охлади страстите на
всички и сподели онова, което е толкова очевидно, че просто няма накъде -
вътрешните проблеми на България са проблеми на самата страна, а не европейски.
После каза, че трябва да има съгласие с което пък допълнително подкопа
позицията на тези, които смятат, че ултимативния тон е път към победата
Но как стана
така, че тези, които се самовъзприемат като европейоско лице на България и
твърдят, че правят "евролюция" се оказаха абсолютни ориенталци в
своето възприемане на ЕС? ЕС не е някакъв Биг брадър, не е възпитателката,
която идва с показалката да налага непослушните.
Не можеш да
очакваш един еврокомисар да заема страна, особено, когато само преди два месеца
е имало избори. Но дори и младите и красивите страдат от древния български
синдром да чакат някой друг да свърши черната работа, някой друг да реши
проблемите, някой друг да преговаря вместо тях.
Европа не може
да е извинение за нищо вече.
Рединг каза - търсете съгласие.
Интересно ми е
дали "еврореволюционерите" ще я послушат?
No comments:
Post a Comment