Евгений Дайнов - "Делян Пеевски" на политологията

За да може човек да запази здравия си разум непокътнат и невинен като сълза на ученичка на Майка Тереза е задължително да прави 2 неща в тази налудничава епоха, където количеството на белия шум е най-големият убиец на нервни клетки:

1. Задължително да не си причинява четене на политическите есета (това са есета, а не анализи в сайтовете "Дневник" и "Капитал"). Политическата патетика на тези текстове ("Протестиращият човек е красив", "Това не е протест, а ултрапротест", "Революция на разума") може ви унищожи от тъпотрони. Това са есета, които все едно са писани от Джоан Колинс, но на половин бутилка водка, подправена с екстази.  Да поднасяш на публиката си един и същи текст, но с различни думи е медиен тероризъм. Това е опит за целенасочено превръщане на един протест в кауза на разлигавени капиталисти, които четат Георги Господинов и се чувстват добре, че интелигенцията не иска да им взима парите, както ставаше в добрите стари времена. Този перверзен опит за капиталистически ленинизъм ("Печатът е основен организатор, вдъхновител и възпитател на масите", както бе казал Ленин) е опасен за цялата сетивност на един човек. Заради това, колкото по-далече стоите, толкова по-добре.

2. Да избягва да гледа "свободни" медии, които със страстта на поет-сюрреалист могат да превърнат 50 души в 500, даже в 5 хиляди и със задъхан възторг да описват банално шляене из софийските улици като едва ли не пукването на топчето на Боримечката. Аз за разлика от други хора не искам медиите да спрат да отразяват протестите. Всяка медия е длъжна да се чувства свободна в рамките, които им е определил биг боса, нали така? Това, което дразни хората в медиите е не свръхотразяването, а свръхдраматизирането на ситуациите. Опитът за изкуствено повишаване на емоционалния градус. А и хайде да бъдем честни. На 20-тия ден софийски протести въпросът "Защо сте тук?" вече предизвиква душевен гърч у неподготвения зрител.

Именно, когато стават такива събития си личи колко е неподготвена българската журналистика, защото тя знае да отразява протестите само по един и същи начин, а това създава усещането за това, че времето не тече. А изкуственото драматизиране идва от това, защото в преобладаващата си част единствената емоция, която може да изрази невротизиран български журналист/ка е "Оооо, аз това вече го знам".

Аз стриктно се придържам вече към този механизъм за опазване на душата, но от време на време човек налита на някоя и друга мина, която се крие в обикновено по-безопасни територии. Именно в миг на невнимание попаднах на окултното есе на Евгений Дайнов със заглавие: "Да съжалим БСП – те живеят в света на мъртвите".

Няма да се заемам със задачата да защитавам БСП. БСП трябва си изживее позора докрай, защото с едно невероятно глупаво решение отприщи отново социални процеси, които бяха позабравени. Това дори не може да бъде окачествено като глупост, това е някаква системна лудост, някаква психотична криза на идентичност, която се появи в най-неподходящия момент и срина напълно моралните устои на левицата. Но това е отделна тема.

Темата ни днес е друга. Дори и да приемем, че БСП е абсолютно лоша (което не е точно така, дори изобщо не е така), това означава ли, че заради един ругателски текст трябва да забравим кой точно е Дайнов и какви славословия за БСП и Сергей Станишев сипеше само допреди няколко месеца. Как той бе употребен като външно оръжие във вътрешнополитическите битки в БСП и как прие тази си роля със завидно усърдие, а най-вероятно и с щедра финансова подплата.

В текста си Дайнов прави трансцедентален анализ на БСП. Червените капиталисти живеели в мрачен и прокълнат свят, където всичко се купувало с пари. И те били обречени никога да не видят простите житейски радости на божиите творения. Очевидно тази радост е нещо мистично, което е присъщо само на градските десни и на никой друг. С което Дайнов всъщност достойно затваря цикъла на своята мистична наклонност да чете политиката по звездите и да използва ерата на Водолея като научен инструмент за обяснение на реалности.

Но днес текстовете не съществуват сами за себе си. Ние трябва да се научим да помним, защото епохата най-много мрази паметта. За битието на Дайнов през 90-те години горещо препоръчвам книгата на Достена Лаверн "Експертите на прехода", която с неизтощима страст и невероятно перо описа процеса на създаването на тези експертни мрежи, чиято цел беше да държи България винаги в орбитата на едно изключително догматично и извратено разбиране за политика и общество.

Но в тази статия ние ще направим опит да се върнем най-много с три години назад. Три години - това е само едно премигване на Божествената Сила, тоест можем дори да не го броим за история, а за досадно настояще и ще се опитаме да припомним какъв точно е пътят на Дайнов от 2011 година насам.

Дайнов сега е величествен бунтар, хипар на свободна практика, политически окултист, автор на смразяващи есета, драматичен демиург на високапарните текстове, но понеже все пак думите остават, а и според Библията в словото има нещо божествено, нека да си припомним част от излиянията на Дайнов през годините.

Ето един величествен цитат:

"Срещу правителството са се подредили всички, които имат какво да губят от връщането на страната към европейските нрави: контрабандистите, трафикантите и техните покровители; Алексей Петров и все още функциониращите групи на ДС; РЗС и БСП; върхушката на БАН и някои университети; корумпираната съдебна власт; агентурата на Кремъл най-вече в енергийната сфера; както и медиите, обслужващи всички тях."

Срещу, което ангелско правителство са се подредили толкова демонични сили. О, да, познахте - Дайнов на 18.01.2011 с голи гърди защитава ГЕРБ и ги обявява за ангелската сила застанала срещу световното геополитическо зло. Туй университети, туй БАН - всички дяволи срещу правителството на Бойко Борисов.

Две години ГЕРБ можеха да разчитат на лексикалната невъздържаност на перото на политолога. О, как само громеше всеки, който е навдигнал глас срещу Борисов. В митологичните си статии Дайнов провиждаше Борисов като някакъв политически светец, опълчил се на Кремъл и го следваше с блеснал поглед из тресавището на обществото и в политическите мъгли.

Година по-късно Дайнов вече е намерил друга икона на която да се моли. Появява се нов герой на неговите анализи. О, да, пак не сбъркахте - това е лидерът на БСП Сергей Станишев.

На 27 март 2013 година Дайнов сече като с брадва:  

"Председателят на БСП Сергей Станишев си „разчиства” пътя, за да превърне БСП в партия, каквато той смята, че трябва да бъде – нормална лява партия".

Значи през март БСП е нормална лява партия, през юли вече е БСП от света на мъртвите. Никой не отрича правото на един политолог да си сменя мнението, но Дайнов е по-скоро сърфист, който се опитва да говори отчаяно това, което повечето хора си мислят. Това не е убеждение, това не е наука, това не е анализ, това е чист и класически опит за шаманизъм. Той не иска да анализира, той задава тонове, изживява се като инженер на политиката, абе направо като глас на епохата на Водолея в постмодерната лудост.

През юли Дайнов е възмутен, потресен, богословски настроен, но в епохата, когато всяко твърдение може да бъде бързо проверено преди да седне да си сменя мнението, един "експерт" ни дължи обяснения за неговата внезапна смяна. Траншът с парите му ли закъсня? Банковата му сметка ли отъня? Какво се случи, че изведнъж Дайнов пак се върна в шаманския си период.

Да, разбира се, ще кажете вие - аферата "Пеевски" му е отворила очите. О, нима и политолозите изживяват катарзиси? Защото, ако това е случая - интересно защо приемаме на доверие катарзиса на Дайнов, а се съмняваме в катарзиса на Пеевски. С което не искам да защитавам дебелия медиен магнат. Искам само да подчертая, че ролята на манипулатор на Дайнов не е по-различна от тази на Пеевски и единият и другият използват влиянието си не по чист начин, а с користни цели. Само групировката на Пеевски и Дайнов са способни на такива резки завои в мисленето си, без да дават обяснения.

Очевидно хората с катарзис смятат, че не ни дължат такова.

Още един прелестен цитат на Дайнов. Датата е 28 май 2013 година. Насладете се:

"На всички им е нужно ново правителство, никой не иска нови избори. В предложената програма, Пламен Орешарски е доловил най-острите проблеми за решаване в момента".

Уау!

Я, дайте да повторим отново. Според Дайнов в БСП щели да се преродят като хлебарки. Ако приемем неговата окултна теза, то той най-вероятно ще се прероди като торен бръмбар, понеже трябва да ти няма много жички в глаата да си говорил това и сега изведнъж да си се събудил като гневен анти-БСП пророк.

Когато човек сам си причини това на което се подложих аз - да изчета статиите на Дайнов от 2011 година насам, ще види, че това не е единна личност. Аз вече се съмнявам в съществуването на човек на име Евгений Дайнов. Или, ако го има неговата психика е на разглезен от пушенето на опиум човек, който се е разпаднал на съставни части.

Последователност, системност - това са утопии при автор като него. Дайнов финтира през политиката като скиор, разлива се, държи менторски тон, но е в състояние да защитава диаметрално противоположни гледни точки. Което говори за някаква ментална социопатия, за системен проблем с чарковете в главата, за това, че иконата на политологията всъщност е брат-близнак на Делян Пеевски по катарзиси и пируети.

Трябва да бъдем честни и за друго. Вероятно в друга страна Дайнов никога нямаше да бъде десен. В САЩ например произволен член на Републиканската партия би обявил Дайнов моментално за прокълнат вовеки хипар. Този пич просто е дете на прехода, с номенклатурен произход, което трупа отчаяно текстове, за да прикрие, че той е останка от мрачните времена, която отчаяно търси начини да се впише във всяко ново време, защото няма идентичност, няма постоянство, нищо си няма.

БСП ли е в света на мъртвите?

Ако това е вярно, то значи те си правят компания с Дайнов...

Само че партиите могат да възкръсват.

На политолозите такова щастие не им е дадено.