Избори като нищо друго на света

1. Уникалните избори на 12 май

Изборната нощ на 12 май вероятно ще се запомни като една от най-драматичните в историята на целия български преход, започнал на 10 ноември 1989 година. За първи път в новата политическа история на България партията, която победи на изборите се оказа в абсолютна парламентарна изолация и въпреки добрия си резултат веднага се разбра, че няма да е в състояние да състави кабинет по никакъв начин.

Разпиляването на доста вот за малките партии, за първи път от много време насам подреди Народно събрание в което влязоха само четири формации - ГЕРБ с 97 депутати, Коалиция за България с 84, ДПС с 36 и "Атака" с 23.

За първи път и в изборната нощ победилата партия ГЕРБ отказа да даде пресконференция с надеждата, че нещо в резултатите ще се обърне, но чудо за тях просто не се случи и още вечерта след гласуването стана ясно, че БСП и ДПС са готови да застанат с депутатите си зад програмен кабинет, който да бъде оглавен от Пламен Орешарски, обявен преди изборите като кандидат за премиер.

Позицията на "Атака" остана неясна, защото Волен Сидеров обяви, че не желае да участва в никакво управление, но пък и даде ясно да се разбере, че за нищо не света не би влязъл в коалиция с ГЕРБ. В изборната нощ той обяви нещо, което повтори много пъти след това, че една от основните цели на бъдещото управление трябва да бъде да се направи ревизия на всичко, което кабинетът на Бойко Борисов е извършил.

Още нещо уникално се случи след вота. Победилата партия в течение на четири дни не даде никакво изявление, нито намек за това какво възнамерява да прави. Четири дни медиите гадаеха какви са плановете на Бойко Борисов и на неговата партия. Точно в деня за размисъл ГЕРБ претърпяха и още един удар - при специализирана акция на прокуратурата и ДАНС в печатница "Мултипринт" в Костинброд, която бе спечелила поръчката за отпечатване на бюлетините за вота бяха открити над 350 хиляди съвсем годни бюлетини над тиража. Целта на тяхното предназначение е тайна и до днес, но е факт, че в първите мигове след като скандалът излезе на бял свят собственикът на печатницата, общински съветник от ГЕРБ в Костинброд се опита да омаловажи скандала и да каже, че в сградата е имало само 350, а не 350 хиляди допълнителни бюлетини.

Четири дни след тази скандали Бойко Борисов свика пресконференция на която се похвали, че е победител. Въпреки това обаче от партия ГЕРБ обявиха, че ще искат касиране на вота, заради абсолютното нарушаване на деня за размисъл. От ГЕРБ обявиха, че наемат за свой консултант бившия конституционен съдия Георги Марков и така създадоха още нещо уникално - партията-победителка да иска анулиране на изборите.

Изборите създадоха и редица извънпарламентарни драми. От парламента изпадна Синята коалиция, ДСБ също не успя да влезе и мнозина анализатори обявиха "традиционната десница" за мъртва. Партията на Меглена Кунева България на гражданите също остана вън от парламентарните банки. Най-голямата изненада бе поднесена от партия Национален фронт за спасение на България, формирана около телевизия "СКАТ", която за съвсем малко не успя да попадне в парламента - те получиха 3,7 на сто от гласовете.

Тези драматични изборни резултатити бяха последвани от вълна от оставка. Оставка подаде иконата на дясното Иван Костов, ръководството на СДС също се оттегли, а и Меглена Кунева не остана по-назад.

Никога в историята на прехода избори не бяха раждали такъв парламент, с толкова крехка структура, стъпващ на тънък лед между социалните очаквания на хората, изразени във фервруарските протести за цената на тока и разочарованието на много хора в София, които останаха парламентарно непредставени.

2. Непосилната лекота на кабинета

В книгата си "Непосилната лекота на битието" Милан Кундера казва, че има два начина за подход към историята - единият от тях той нарича "Категорично приемане на битието", а другият "категорично неприемане". ГЕРБ след изборите се озоваха в капана на втория вариант, защото партията на Бойко Борисов така и не поиска да повярва, че вече е в опозиция и трябва да работи в ново качество. След като бе сформиран парламента ГЕРБ с абсолютно нищо не показаха, че са готови да приемат новата си роля, а новото мнозинство от БСП и ДПС избраха за парламентарен шеф Михаил Миков. Това стана с една процедурна хватка - депутатите от "Атака" не се регистрираха за участие в първия парламентарен ден и това позволи на БСП и ДПС със 118 депутата да изберат Миков за шеф. ГЕРБ реагираха като ужилени. Бойко Борисов напусна възмутен залата и обяви, че срещу него имало нова тройна коалиция. Той се ожали, че е станал жертва на политическа интрига и се оплака, че никой от БСП или ДПС не го е потърсил дори за разговор.

Въпреки това по правилата на политическата игра партията на Борисов получи първия мандат за съставяне на кабинет. Бойко Борисов се появи при президента, изчете списък на кабинета, който би направил, обяви се отново за най-големия експерт сред всички премиери и върна мандата, защото дори и до него достигна новината, че правителството му няма да мине в парламента.

Със задачата да направи кабинет се нагърби втората политическа сила БСП. Още преди изборите лидерът на партията Сергей Станишев бе обявил, че страната се нуждае от силно програмно правителство, което да се заеме с непосредствените и болезнени социални задачи на страната, както с разкриването на "мините" оставени от ГЕРБ. В същия ден в който Борисов върна мандата, Орешарски го получи и имаше една седмица, за да предложи правителство.

В деня в който бъдещият премиер обяви имената в кабинета си се случи нещо, което от днешна гледна точка може да се разтълкува като предупреждение за това какво очаква новото правителство. В предложения от Орешарски проект се създаваше ново министество - на инвестиционното проектиране, а за негов министър бе определен архитект Калин Тихолов. Само в рамките на един обаче биографията на Тихолов бе разкостена, бяха изкарани информации, че той е свързан със скандалната афера "Дюните", социалните мрежи гръмнаха, а това принуди Тихолов да напише писмо до медиите, че се отказва. Той бе сменен в движение с професор Иван Данов.

Кабинетът на Орешарски бе обявен на заседание на Националния съвет на БСП и в него изненадващо намериха място доста хора за които никой не подозираше - шефът на ДАНС по времето на ГЕРБ Цветлин Йовчев бе номиниран за вътрешен министър, бившият седесар Петър Стоянович за министър на културата. Мнозина предположиха, че това е кабинет роден след трудни преговори между БСП и ДПС, а според неофицални информации на заседанието на НС доста социалисти са питали как се е стигнало до всяко от имената, но без да получат конкретни отговори.

Тогава се заплете още една политическа мистерия. ГЕРБ обявиха, че няма да се регистрират в залата по време на заседанието. Те мотивираха своето решение с желанието си да осветлят коалицията между БСП, ДПС и "Атака". Гласовете на БСП и ДПС не стигаха за самостоятелен кворум и из медиите тръгнаха предположения и слухове дали групата на Волен Сидеров няма да се разцепи, за да бъде гласувано новото правителство.

Кабинетът на Орешарски бе гласуван на 29 май. Заседанието на парламента започна с мъчителна регистрация, която се точи близо две минути. В крайна сметка лично лидерът на "Атака" Волен Сидеров се регистрира и така осигури необходимия кворум, за започване на работа. Самият Сидеров обаче гласува "против" новото правителство. ГЕРБ отново напуснаха залата възмутени и обявиха, че новата тройна коалиция била факт. Бойко Борисов с фучене обяви, че депутатите му били системно унижавани и това го карало да са замисли дали трябва да се стои в парламента.

Самият Сидеров мотивира своята регистрация с уважение към парламентаризма. Той категорично отрече с гласа си да е дал шанс за избор на кабинет и посочи, че е гласувал срещу кабинета.

Същия ден ден лидерът на "Атака" се замеси и в голям скандал след като депутати от неговата група обградиха журналист от "СКАТ" с викове. Репликата на Десислав Чуколов от националистите: "Извини се бе! Извини се бе!" дори получи легендарен статут в социалните мрежи. Сидеров се нахвърли и срещу полицай, който се появи, за да види какво се случва пред парламента. После в серия от телевизионни изяви лидерът на "Атака" затвърди своя хулигански имидж с нападки срещу журналисти и депутати от ГЕРБ. Но кабинетът беше избран и можеше да заработи.

Два факта тогава останаха незабелязани. Първият - че има политически сили, които от първия ден започнаха да се опитват да организират протести срещу правителството. В течение на две седмици бе правен опит за това, но недоволството събираше едва по стотина души.

И второ: в първите редици на депутатите от ДПС този път редовно на работа започна да се появява депутатът Делян Пеевски, известен медиен магнат, който в няколко парламентарни речи остро нападна бившия вътрешен министър Цветан Цветанов и му намекна, че трябва да се страхува от него.

Но всичко това, както се казва в трилърите, щеше да получи логичен завършек малко по-късно. Но доста по-скоро, отколкото правила на киноекшъните позволяват.

3. Аферата "Пеевски" и народният гняв

Кабинетът на Орешарски уверено започна работа и първите му стъпки бяха добре приети - увеличението на майчинските, освобождаване на повече пари за социални дейности, пълна забрана на министрите да ползват военна техника за служебни цели, тоест да се движат с военни хеликоптери из страната. Прокуратурата пък официално внесе искане за снемане на имунитета на Цветан Цветанов и така бившият вътрешен министър се сдоби с обвинение, а малко по-късно и с второ. И всичко изглеждаше, ако не канализирано, то поне нормализиращо се, когато се стига до фаталния за управлението и страната 14 юни.

Тогава на сутрешно заседание на групата на Коалиция за България Сергей Станишев и Пламен Орешарски обявяват, че Делян Пеевски е кандидатурата за шеф на ДАНС, а с промените в закона ГДБОП отново отиде към агенцията и тя се сдоби с реална сила. Според разказите на леви депутати новината е дошла като студен душ за тях. Дебатите в групата били разгорещени, а на гласуването една голяма част от тях били против. Въпреки това в зала депутатите от левицата гласуваха за Пеевски. Само четирима от тях - Янаки Стоилов, Георги Кадиев и Младен Червеняков, които не гласуваха и Емил Костадинов, който гласува "въздържал се" не подкрепиха кандидатурата.

ГЕРБ в своя станал типичен стил се изнесоха от залата. В НС Орешарски обяви, че Пеевски е негова кандидатура, защото търсил външен експерт за ДАНС, който можел да се справи с контрабандата.

Новината за изборът на шеф на ДАНС мина като земетресение из виртуалния свят. Агенциите гръмнаха. Социалните мрежи бяха разтърсени. На втори час информацията бе стигнала и до чуждата преса.

Още същата вечер близо 8 хиляди души се събраха на протест пред Министерския съвет на който с викове "Мафия" поискаха незабавната оставка на Пеевски. Именно този протести възродиха от позабравената история виковете "Червени боклуци", както и "И преди, и сега, БСП е мафия". Недоволството прие застрашителни размери, а и европейските реакции бяха смущаващи.

Това принуди още на 15 юни Делян Пеевски да напише писмо, че е готов да се оттегли от постта си, защото правителството на Орешарски заслужавало своя шанс да се справи с проблемите. Два часа по-късно Орешарски прие неговата оставка. Но това не потуши гнева.

Протестите продължиха и вече придобиха изявен политически характер. Те станаха остро анти-БСП протести, а протестиращите започнаха да правят обиколки из София и да викат пред централите на БСП, ДПС и "Атака". Именно тогава бе направен опит, идващ основно от медийната империя на Иво Прокопиев и вестниците "Капитал" и сайта "Дневник" юнските протести да бъдат описани като протести на "младите, красивите, успелите, съвременните, модерните, на средната класа, на прелестните, предприемчивите, богатите". Точно този опит за разделение изсуши силата на националното недоволство и протестът остана строго ограничен в София и единствено в София, защото в другите градове из страната протестираха само по около 200 души в Пловдив и около 100 във Варна. На някои места протестът придоби смешен характер, защото във Велико Търново излязоха само около 10 души.

Софийският протест обаче набра скорост и инерция и в неговите редици се почувства желание за възраждане на десницата, която получи глътка въздух и надежда за нов живот.

Тогава стана ясно, че протестът обича силно да се вглежда в себе си, в своето отражение в медиите и да се самозарежда именно от това. Когато депутатът от Коалиция за България Христо Монов обяви протестиращите за "интернет-лумпени" те почнаха да се кичат с това звание, а лозунгите срещу БСП се увеличиха.

Не се размина и без ексцесии. В една от вечерите на протест се стигна до сблъсъци с представителите на "Атака", които се бяха събрали да защитават своята централа. Мятаха се павета, Волен Сидеров с мегафон координираше своите привърженици, а пък протестиращите викаха срещу централата на "Атака" доста неевропейския лозунг: "Турци сте".

Кабинетът обаче категорично обяви, че няма да подава оставка, а БСП и ДПС препотвърдиха подкрепата си за него. Тогава протестиращите направиха опит да обграждат парламента рано сутрин и в първия ден в който опитаха новата тактика, депутатите от "Атака" просто не се появиха на работа и парламентът не успя да събере необходимия кворум.

Протестиращите обявиха, че няма да спрат с протестите докато Орешарски и кабинета му не подадат оставка и оставиха без коментар твърденията, че изборите по правилата на ГЕРБ просто ще препотвърдят статуквото.

В страната избухнаха и други протести. В Пловдив и Благоевград малки групички от хора започнаха да протестират срещу назначаването на областни управители от ДПС, а в двата града структурите на БСП на практика подкрепиха недоволството.

Към момента на писането на този текст сагата с протестите още не е приключила и няма изгледи за нейното приключване.

Появиха се и съмнения, че медиите допълнително нагнетяват напрежение със свръхотразяването на протестите. Основания за тази критика имаше, защото медиите, които позорно си мълчаха по времето на цялото управление на Борисов, изведнъж започнаха да се държат като основна опозиционна сила и да дават думата основно на протестиращи. В своя специална декларация председателят на парламента Михаил Миков се опита да постави тази тема на дневен ред, но получи декларации от медиите, че тълкуват думите като опит за натиск върху свободното слово.

Много анализатори изпаднаха в песимизъм за това накъде и как може да върви България. Някои от тях подкрепиха протестите. Граждански организации бойкотираха започналите консултации за нов Изборен кодекс.

И само един социолог Деян Кюранов се опита да формулира истината за събитията: "За мен имаше демокрация в действие в петък вечерта. В събота вечерта вече не беше така". Първоначално на протестите имаше и мното социалисти, но с тяхното изостряне и превръщането им в нещо друго, ситуация се разми напълно и лявата част от протестиращите просто се махна от площадите.

4. Болката отляво

Взривът на недоволство предизвика и остра вътрешнопартийна криза в БСП. Ден след гласуването на Пеевски, депутатът Георги Кадиев поиска Сергей Станишев да си подаде оставката. Според него само това действия щяло да успокои гневът на хората и да дада шанс на кабинета да работи. Областни съвети на БСП от цялата страна също написаха декларации в подобен дух и поиската заседание на конгреса, което да се занимава със случая. Депутът от София Страхил Ангелов също обяви, че Станишев трябва да подаде оставка незабавно и каза, че се е чувствал като "нищожество", когато е гласувал за Пеевски. Градската организация на БСП в София прие остра позиция и оцени случая с Пеевски като "тежка политическа грешка". В позицията се казваше още, че проблемът е дошъл от това, че в партията решенията не се взимат колективно, а от една малка група от хора.

Ръководството на левицата свика извънреден пленум по темата, който продължи близо 9 часа и бе абсолютно затворен за журналисти. Основната част от вътрешната опозиция обаче напусна преждевременно. На излизане от пленума Георги Кадиев обяви, че са го обявили за "вампир, който се храни с партийната кръв". Обвинението към него дойде заради това, че два дни по-рано той бе свикал протест пред "Позитано" на който се събраха около 30 души. Целта му беше да се даде знак, че хората от левицата не са съгласни с ръководството. Татяна Дончева обяви, че БСП се нуждае от акция "Окупирай Позитано".

След разговорещени дебати обаче повечето членове на НС подкрепиха Сергей Станишев и му гласуваха доверие да извърши реформи в партията, които да върнат колективното ръководство. Темата за заседание на конгреса също не бе повдигната.

Много странични наблюдатели започнаха да твърдят, че БСП се намира на кръстопът и трябва ясно да реши по кой път да поеме. Точно в разгара на протестите в София се проведе и заседание на Президиума на ПЕС. Не него Станишев получи доверие от своите европейски колеги и никой не постави под въпрос лидерството му на ПЕС.

Но въпросите пред левицата остават. Засега и вътрешните опозиционери и останалите категорично подкрепят кабинета на Орешарски, но е съвсем очевидно, че в левицата започват процеси, които никой не може да предвиди.

Започнахме с това, че изборите на 12 май бяха уникални.

Тяхната уникалност се потвърди с всеки изминал ден след тях.

А сагата май дори не е в края на своето начало...

(текстът е писан за списание "Ново време")