Неутронната бомба на омразата

Журналистът от БНТ Камен Алипиев покрай събора на Бузлуджа събра накуп всичките си поетични способности, целият лиричен драматизъм на душата си и роди текст за това, че се надява неутронна бомба да помете събора на левицата.

Учудва ли ви тази омраза? Мен лично вече не. Тези, които мразят левицата, които я мразят от години с черна ярост и люти клетви, отдавна живеят с усещането за всепозволеност. Толерантността на левите хора винаги е събуждала само бяс, защото те като огледало показват колко черна и отвратителна е станала отсрещната страна. Как викаха по време на прехода: "За да има мир, БСП в Сибир!". Това ни се представяше като висша, изтънчена, интелектуална и възвисена постмодерна ирония. Въпреки, че за да викаш това за Сибир означава само едно - че ти си ментален близнак на Сталин.

Колкото по-слаба ставаше десницата, толкова по-хейтърска се оформяше тя. То не бяха "червени боклуци", "комунистически свине", "гадове", "изроди", "мръсници". Езикът на омразата у нас се разви, именно, защото десницата нямаше политически аргументи за нито една от своите собствени политики. И вместо аргументи тя прибягна до бруталния цинизъм, до сталинисткия изблик, до хейтърското безумие. Абсолютно естествено продължение на това е един спортен журналист да се почувства длъжен да обяви, че иска да избие с неутронна бомба всички на Бузлуджа. Тоест да се прояви като виртуален Пол Пот.

Не смятам, че трябва да разглеждаме това като шега. Ако приемем, че можеш да се шегуваш с живота на хиляди хора, то значи Адолф Хитлер е най-големият комедиант в историята. Ако приемем, че е нормално да бъзикаш с оръжията за масово поразяване, то значи бомбардировката над Хирошима е най-големият пърформанс правен някога.

И никой не се опитва да променя убежденията на Алипиев. Става дума за това, че когато убежденията ти са за масово убийство е необходимо, не, направо е наложително да потърсиш специализирана помощ някъде.

Давам ви и пример за неуместна шега, но шега. Ако Алипиев бе написал, че иска да пусне Искра Фидосова над Бузлуджа, това щеше да е дебелашка шегичка, но шегичка. Само, че той играе на едро, защото е толкова интелектуално, хуманно, лирично, човеколюбиво, достойни, извисене, прелестно и красиво да искаш да избиеш всички хора, които са се събрали на един връх.

Сега вече очаквам да направят Алипиев поне "Човек на годината" и направо да го номинират за Нобелова награда за мир. Щом казаното от него е шега и се възприема нормално, направо шеф на БНТ да го направят и да променят програмната схема спрямо неговите възгледи. В България, където интелектуалните стойности са не се само изкривени, но и подменени омразата минава за високо култура, въпреки, че тя разкрива единствено мизерия на душата. Нищо друго.

Наскоро една журналистка ми каза нещо, което просто е допълнителен аргумент към описаното. Тя посочи, че когато е спорила с леви хора споровете винаги са били ожесточени, но никога, ама никога не са я обиждали персонално. А при десницата действа политическия тероризъм - в мига в който не си съгласен с тях, те наистина са готови да те пометат с неутронна бомба.