Политическо местопрестъпление

В мига, в който "експертите на прехода" се измъкнат от обществената канализация и като конспиративни хлебарки се разщъкат из медиите, на всички трябва да е ясно, че това, което се насажда като основна идеологема от последните дни, има и втори план. Фразата "Народът срещу мафията/олигархията" е толкова светла, безспорна и поетична, че на човек не му стигат емоционалните аргументи да я пребори. В момента, в който се посветиш на тази задача, може да събереш доказателства, че нищо в нея не е вярно.

Ако народът беше въстанал срещу мафията, нямаше да търпи костовисти в редиците си. Да не забравяме, че мафията направи мускули по времето на Костов, защото получи собственост и ресурси на смешни цени. Но хората на улицата, които страшно мразят олигарсите, разбираш ли, допускат кадрите на реформаторския блок, които се оглеждат с надеждата да прилъжат някой гласоподавател.

Друга драматична нотка има покрай опита за радикална сатанизация на БСП. Никой никога не е твърдял, че БСП няма грешки, нито че назначението на Пеевски е най-мъдрото, правено някога, но възраждането от блатото на омразата на виковете "Червени боклуци" говори за опит за насаждане на идеология. За целенасочен опит идеята за ляво управление да изглежда ужасна и драматична за градската средна класа, която се самосъзерцава и се диви, че се е събудила. Това е планът на "експертите на прехода" - подкопаване на социалната основа на една политика. И атаката срещу БСП можеше да не прави впечатление, ако не издаваше нещо по-глобално - атака срещу всяка идея за лява политика. Друг въпрос е дали БСП винаги е била на висота в това отношение, но злобата срещу нея показва, че вероятно все някога е направила нещо както трябва.

Впрегнатата експертност срещу левицата, този труимф на омразата и разтърсващите анализи, не е част от конспирация. Това е естествена битка, която всяка левица трябва да проведе срещу онези, които искат обществото винаги да остане разделено. Сега техният инструмент е малка прослойка, която се самовъзхищава, но нека не подценяваме процеса. А той ще продължи. Различните експертчета ще започнат да се изявяват като конструктори на левица по техен тертип, подобие на корпоративно образование, менте левица, която на изборите да взема гласовете на разочарованите, но никога да не проведе основната битка на всяка левица по света - промяна на икономическото статукво.

За това ни напомня експертната свръхактивност и политическият речник на протестърите, който започва да прилича на откъс от стихосбирка на романтична поетеса. 

Как беше казал Нинус Несторович: "В нашата държава е все едно къде се намираш. Винаги си на местопроизшествието". 

Заради това е добре да се оглеждаме. 

Не е ясно какво ни очаква.