По коя телевизия ще излъчват революцията?

Ако си мислите, че страничен наблюдател на политическите процеси разбира какво се случва в България, дълбоко се лъжете. Всичко зависи от това коя информационна агенция чете. Ако четете едната ще имате усещането, че навън кипи всенародна революция, а бунтовните тълпи помитат отрядите на олигархията по своя буреносен път. Ако четете други ще останете с усещането, че пет келеша разиграват цялата държава. Ако четете трети ще ви порази усещането, че всички са идиоти, които се мотаят като мухи без глави.

Изобщо четенето на медии в тези бунтовни времена е екстремно занимание. Защото всяка от тях се опитва да предпоставя краят на този процес, а не да информира какво се случва. Медиите почват да губят основното си качество - да са носител на истинска информация. В този прекрасен и гневен свят те все повече заприличват на бухалка, която се стоварва върху мозъка на незащитения читател.

Тези дни една медия дори оплю идеята за обективност. Не било правилно да се канят хора, които не приемат протеста, защото това можело да се нарече обективно, но не било истинно. Въобще битката за медиите, а и самите медии заприличаха на древен схоластичен спор. Вече имаме не битка за информации, а борба за създаване на действителности. Това е епичният медиен сблъсък - заглавията на коя агенция по-ефектно ще промият мозъка на публиката. Заради това човекът отстрани не само не може да си състави мнение, ами има чувството, че наблюдава бунт в психиатрия, напълно излязъл от контрол.

Заради това човек вече не може и на революцията да се зарадва, ей. Защото всичко зависи от това по коя телевизия ще я излъчват.

(текстът е писан съвместно с моя колега Юрий Борисов под псевдонима братя Ружеви)

 

Александър Симов: Кръгът около Прокопиев се е впил като вампир в студентите

Протестиращите са пионки в играта на олигарха, който иска да се върне на власт, казва журналистът

Александър Симов е политически анализатор и журналист от вестник „Дума". Роден е през 1977 г. в Стара Загора. Почти всекидневно коментира актуалните събития в собствения си блог „Алхимичната лаборатория на Александър Симов" и на сайта „Поглед инфо". Не крие, че е горещ привърженик на лявата идея. Представя себе си като свободен блогър, уличен проповедник и интелектуален екстремист. „Всеки ден" коментира с Александър Симов кой стои зад протестите и окупацията на Софийския университет.

Автор: Марина Чертова

- Г-н Симов, как възприемате окупацията на Софийския университет?

- Има нещо заблуждаващо в думата „окупация". Когато човек каже „окупация", си представя многобройна група, която е нахлула някъде. Всъщност не можем да отречем, че дори в най-големия си пик в окупацията на СУ не виждаме повече от 100 души. Можем да говорим само за някаква имитация на окупация, за политически карнавал и маскарад, който ни се представя като акция на всички будни студенти. Това не е така. Направи ми впечатление, че половината окупатори говорят общи приказки и клишета. Те не могат да обявят какво искат да постигнат. В декларацията си студентите са обявили две цели - оставка на кабинета и разпускане на това Народно събрание. Но когато ги попиташ какво следва оттам нататък, те отказват да дебатират, защото това не било важна тема. След като отказваш да дебатираш бъдещето, аз почвам да се съмнявам, че ти имаш убеждения. Според мен ти имаш само поръчка.

- Някой употребява студентите в случая.

Точно така. Някой ги употребява и поради тази причина окупацията не придобива масовост. Окупация през 1997 г. беше по-масова и зад нея стоеше политическа сила. Резултатът бе смяна на властта и идването на власт на кабинета на управлението на Иван Костов, чиито резултати бяха трагични. Сега хората не се връзват на този театър. Студентите не искат да бъдат използвани, защото предните два резултата бяха драматични. Проблемът е, че за пореден път част от студентите са използвани. Вярвам, че поне 80 % от окупаторите са с чисти намерения и с добри идеи. Но хората, които се прилепиха към тях, ние вече ги виждаме - Ивет Добромирова, професионалните протестъри от улиците, Реформаторският блок - те са се впили като вампири, за да използват невинността на младостта, нейното открито желание за друга държава, единствено и само да се върнат на власт. Не мога да приема този вид вампирска политика - изсмукване на всичко радостно и свежо, което има в нашата държава, посягане на последния символ, какъвто е Софийският университет. Тази част, която използва протеста, унищожава инструментите на гражданското общество. Следващия път, когато има друг власт и когато някой трябва да протестира, няма да има кой да се вдигне, защото протестите бяха изхабени като форма, беше унищожена възможността гражданите да оказват натиск върху властта. Вместо да помогне за битка с олигархията, олигархията ще може да тържествува след това, което направиха те.

- Сянката на Иво Прокопиев наднича зад протеста. Той се оказа и член на настоятелството на СУ.

- Той е един от основните мотори. Тези дни „Дойче веле" пусна интервю с Иво Прокопиев. Как става така - другите са олигарси, Иво Прокопиев е ангел?! Така ли? Ясно е, че това е една от най-демоничните фигури по време на българския преход. Той е най-лошият от всички. Той не само че не иска да признае своята уникално мръснишка роля по време на прехода, а се опитва да си сложи и мантия на ангел. Едва ли не той е някакво небесно създание от алтернативна вселена и ни учи как да управляваме държавата. Прокопиев няма никакво право да говори за морал. А вече стана ясно, че той е и в основата на процесите, които дирижират протеста. Не казвам, че всички студенти и протестиращи са дирижирани от Прокопиев, но основните инженери, пиарските манипулации са зависими изцяло от него. Жал ми е за хората, които са на улицата, водени от някакви морални подбуди. Има такива хора, но те стават пионки в играта на един олигарх, който иска на всяка цена да се върне на власт.

- Очевидно е, че целта на тези, които дирижират протестите е, падане на правителството. Какво обаче следва - служебно правителство ала Марин Райков и какво ще постигне то?

- Ако правителството подаде оставка, трябва пак да търпим няколко месеца кабинет, назначен от Росен Плевнелиев, а това все едно е правителство, назначено от Иво Прокопиев. Видяхме, че когато кабинет като този на Марин Райков организира изборите, организацията им се проваля. Дълбоко не вярвам, че Плевнелиев и Прокопиев ще организират честни избори. За това и въпросът - какво следва, ако падне кабинетът на Орешарски, е изключително важен. Всеки, който не иска да отговори на него, крие нещо. Всеки, който не иска да даде конкретен отговор какво става, ако кабинетът падне, значи знае какво ще стане, знае, че тази зализана олигархия ще се опита да се върне на власт и да завоюва позиции чрез служебния кабинет. Но след като не искат да го кажат пряко, значи имат някакъв план и са част от схемата, която се опитва да разклати България.

- Иво Прокопиев няколко пъти е казвал, че най-добрите министри на ГЕРБ са Росен Плевнелиев, Симеон Дянков и Трайчо Трайков. Случайно ли е това?

- Кого да посочи?! Той хвали хората, които контролираше през цялото време. Казвайки, че тези трима министри са били успешни, Прокопиев разкрива, че през цялото време той беше кардиналът в сянка на управлението на ГЕРБ. Той дърпаше конците на тези трима министри. Те се оказаха отличниците, защото не са самостоятелни същества, а бяха на дистанционно командване от Прокопиев. Те държаха, както знаем, три от най-важните ресори. Този цинизъм е много смазващ. Той е част от голямата подмяна, която става в момента. Циничният започва да говори като моралист. Когато негодникът започне да се прави на светец, стигаме до такава ситуация. Ето заради това протестът се дискредитира - не само заради това, че ГЕРБ го възседнаха, а заради това, че от ден на ден става все по-ясно, че Иво Прокопиев е неговият диригент.

- Става ясно и че има тайно сътрудничество между ГЕРБ, Реформаторския блок, олигарсите около Прокопиев и Плевнелиев.

- Само мога да предполагам, тъй като не разполагам с информация. Смятам, че първоначалната идея беше Реформаторският блок да е силата, която да се появи от тези протести и която като феникс да се изправи и да посегне отново към властта. Но партиите в РБ бяха жестоко наритани на изборите. Буквално бяха смазани и изхвърлени от политиката. Дори и след първите протести, които бяха спонтанни, РБ не успя да получи необходимата енергия. ГЕРБ продължават да бъдат основният доминиращ в дясното пространство в България.

Явно, че планът вече е друг. След като ГЕРБ свалят процентите, макар и бавно, основната идея е при евентуални предсрочни избори ГЕРБ с някаква тайна коалиция с РБ да управляват България. Няма да забравя фразата на лидера на ДСБ Радан Кънев, че оставя вратата към ГЕРБ открехната. С извинение за циничната метафора, това може да се окаже, че всъщност те са оставили вратата към спалнята открехната, за да може ГЕРБ да ги посещава по всяко време. Това е големият план и това е другата причина протестите да намалеят и в момента да са концентрирани между 600 и 800 души, и то само в София. Тъй като алтернативата на сегашното управление е три пъти по-гнусна.

- Как възприехте, че протестиращите от 1997 г. студенти дават съвети на сегашните?

- Много драматично. Този жест беше крах на всяка моя илюзия, че сегашният протест ще се окаже вън от всякакви влияния. Протестиращите от 1997 г. бяха фанатични костовисти, части от десницата, които после станаха елемент от управлението на Костов, при когото започна престъпната приватизация. Това управление даде собственост за безценица в ръцете на олигархията.

Протестиращите от 1997 г. имат огромна вина за това, че не искат да си признаят, че тяхната стачка обслужи най-добре олигархичните интереси в тази страна и че всъщност проваленото управление на Иван Костов дойде на върховете на техните копия. Точно заради това предаването на този знак от 1997 г. сега е позорен жест. Част от стачкуващите тогава емигрираха, друга част не искат да чуят и за десницата, за СДС, за ДСБ. Искрено се надявам, че сегашните студенти няма да следват съветите на тези свои батковци. Тъй като тези батковци имат твърде много вини към страната.

- Съгласен ли сте с твърдението, че вдигнат ли се студентите, властта пада?

- Така е - вдигнат ли се студентите, властта пада. Всеки бунт на студентите има потенциала да свали кабинета. В случая обаче студентите не са се вдигнали. Ние виждаме отделни екземпляри, които стачкуват. Въпреки многото си почитатели във Фейсбук, този протест е около 80-100 души. Това не е вдигане на студентите. За мен тук основният въпрос е трябва ли университетът да бъде използван в политическа битка. Много хора смятат, че окупацията е политически цинизъм, тъй като университетът трябва са седи вън от политиката. И то в ситуация, в която никой не може да каже, че протестът представлява мнозинството от българите. Затова смятам, че тази стачка на студентите не може да свали кабинета.

- Каква е вашата оценка за правителството на Орешарски, което скоро ще направи 6 месеца?

- Кабинетът на Орешарски дойде в може би най-сложната за България обстановка. За шест месеца не може да се оправи това, което остави ГЕРБ като наследство. На мен лично ми харесва, че първите стъпки бяха в социалната сфера и постигнаха някои неща. Напук на мрачните очаквания правителството свърши доста добра работа. И този кабинет прави грешки - имаше неумели решения и кадрови назначения. Но като цяло, ако теглим чертата положителното е повече от отрицателното и то при условие, че е свършено в толкова изострена политическа среда, че няма накъде повече.

Кабинетът „Орешарски" като минимум заслужава две неща - да приеме първия си бюджет и да му се даде шанс поне до май, когато реално ще се тестват обществените настроения, да свършат нещата, които са заложили. Много по-важно е дали ще има социални помощи за хората, помощи за отопление, ще падне ли цената на тока, отколкото да се занимаваме с черните фантазии на разни смахнати интелектуалци.

Интервю за вестник "Всеки ден" - http://www.vsekiden.com/142559 

Големият проблем с тъпите копелета

Кърт Вонегът веднъж мъдро бе казал: "Големият проблем с тъпите копелета е в това, че са твърде тъпи, за да могат да повярват, че съществува възможност да си умен". Това е големият проблем и на наглите богаташи - те са толкова нагли, че живеят в собствена съвсем паралелна ментална реалност, която няма много общо с нашата. След цялата сага около Дойче веле тези дни за българската секция на сайта интервю даде и бизнесменът Иво Прокопиев. Целта ни днес не е да анализираме неговите думи. Той общо-взето говори едно и също. Друго ми направи впечатление. Само няколко часа след като интервюто на Прокопиев излезе в мрежата, то бе препечатано от сайтът "NоОрешарски" - електронен портал, който си е присвоил претенцията да говори от името на този протест.

Не е задължително човек да се задълбочава много в този сайт, достатъчно е да го прегледа набързо, за да види че препечатването на това интервю е екстраординерно действие. Всички останали постинги са банална пропаганда, протестърски новговор, романтични есета в стил "дали ще ми го пуснат в "Дневник" и други бля-бля. На този фон интервюто на Прокопиев още повече се набива на очи, искри като ведра политическа хипи-кръпка и, както се казва, говори много повече от десет есета на тема "Защо съм млад, красив, богат, светъл, проспериращ и уникален".

Просто тъпите копелета са твърди тъпи, за да повярват, че някой друг може да бъде умен. С което не искам да кажа, че аз съм умен. Аз не съм. Ако бях умен щях да изпраскам 200 текста на тема как морала сияе в нашите юмруци, как виковете "Мърши" и "Боклуци" изразяват надпартийният характер на душите ни и как светлината от нашите зеници огравя далечните европейски столици. Ама аз съм тъпо копеле и съм решил да пиша това, което мисля. Прокопиев обаче е още по-тъпо, защото очевидно човекът с кинтите вече се е решил да се обозначи. Така де - тъпо е да финансираш прояви и да стоиш анонимен. А може и някой от подръжката на сайта просто да е решил да се понатегне на шефа и е пуснал интервюто му там. Но, иначе, неее, кръг "Капитал" няма, как ще има, изобщо не съществува такъв, неее, моторите на протеста съвсем не са свързани с Прокопиев, ама съвсем...

Изобщо в България най-много ме дразни, че никой не е това, което е. Олигарсите, поне една част от тях, почнаха да говорят от позицията на ангели, все едно никога не се мърсували по тези земи, все едно не са участвали в големия грабеж, а се събудили едва преди няколко минути.

"Ранобудните студенти" пък, тези носители на морала, тези небесни окупационни сили, този батальон с вериги по аудиториите пуснаха някаква декларацийка срещу групата "Призив". В какво обвиняват "Призив" - че "Призив" видите ли била натисната от БСП и обслужили интересите на олигархията. Последният път като проверих протеста на "Призив" беше срещу увеличаването на студентските такси, една истинска и вълнуваща кауза. Брех тази олигархия, която иска да намалява цените, ти да я видиш.

Вместо да се изживяват като проповедници от седмия ден, "Ранобудните окупатори" по-добре да хвърлят поглед на собствените си искания. Почти всяка олигархия би се подписала под тях. Защото, май френдс, олигархията е на "ти" с подобна политическа поезия. Установяване на морал? Ехаааа, от утре всички се събуждаме морални и чисти. Ето заради това съм съмнителен. Не можеш да говориш от името на около 100 души и още толкова околни параполитически паразити, а първата ти работа е да разделяш студентите. Едните са боклуци, защото с присъствието си доказват, че твоята собствена кауза не е автентична, не е истинска, а е само някаква имитация на присъствие. Ама тъпите копелетата са твърде тъпи, за да предположат, че някой друг може да бъде умен.

Тези дни оглеждах политическото пространство и стигнах до извода, че Орешарски е министър-председателят с най-голям късмет. Шумът, който противниците му вдигат, крякащата и клокочеща ярост в която се долавя ехо на безумно желание за власт, прави така, че никой вече не коментира реалните стъпки на кабинета - бюджет, здравеопазване, социална политика.

Защото е илюзия да смятаме, че кабинетът може да падне от една студентска стачка в която общо участват 250 души в цялата страната и два пъти по толкова пиарки. Но огромният шум заглушава социалните пропасти в България. Той не ги лекува, просто ги прави да изглеждат незначителни и така никой пет пари не дава за хората, които остават встрани от този шум, изолирани, бедни и чакащи някакво спасение в една държава, която прилича на "Титаник", където се води битка кой да хапва в големия салон минути преди айсберга да се появи на хоризонта. Кабинетът общо-взето вече може да прави каквото си иска, защото от толкова кряскане неговите противници съвсем зациклиха и се чудят единствено какъв пърформанс да направят, а не как да помислят за хората встрани от тях. Трудно е да се намерят думи за това.

Тъпи копелета, братче. Тъпи копелета.

Окупирай Фейсбук!

Този път няма да почвам с мъдрости. Ще постна два скрийншота от Фейсбук. Напоследък получавам доста писма пълни с обиди, на които не обръщам внимание. Горчивият опит в България ме научи, че тези, които твърдят, че са най-големите демократи, носят душички на импотентни диктатори. Те не търпят чуждо мнение, считат всяка различна от тяхната мисъл за оскърбление и са дребни гаулайтерчета на словесната агресия. Не вярвам, че са способни на физическа такава. Избрах да направя скрийншотове на разговора си с някакъв образ, поради една причина. Няма смисъл да пускам скрийншотове на писмата с псувни, обиди, проклятия и заклеймявания. Цинизмът е нещо, което не може да стигне до мен, защото за мен е важно, че си лягам с чиста съвест и непродадена душа нощно време. Както и това, че за разлика от маниаците аз не само търпя, но дори толерирам различните мнения.

Образът, чийто заплахи пускам обаче ме заплашва със Закон за защита на държавата. Това издава някакъв драматичен и исторически гняв. Някакво спотаено клокочене на мътилката, някакъв неосъзнат писък на душата. Неговата заплаха за мен говори за древно историческо разделение, което не сме преодоляли. Но вече нямам съмнения как е почнало всичко. Не аз тях, те се опитват да сплашат мен.

Имам обаче една лоша новина.

Не успяха.

Бях в СКАТ, казах няколко хубави думи за кабинета, понаплюх остатъците от десницата, размечтах се за свят без ДСБ и, ооо, чудо! - нито един от обадилите се на живо не ме напсува, въпреки нотките им на опозиционност. Единият дори каза, че намирал нещо рационално в това, което казвам. О, май год, да не би да съм бил в алтернативна вселена за един час? :))) — чувствам се като анимационен герой.

---------------------------------------------

Охх, не мога, не мога, не мога - трябва да споделя нещо. Не съм наясно кой е измислил това - протестиращите от 1997 година да предават знамето си на протестиращите сега. Това е пиар банкрут. Защото протестиращите от 1997 година си бяха върли костовисти, които от позициите на костовизъм ни говореха абсолютно същото, което се говори сега - че моралното бъдеще е зад следващия ъгъл, че Европа чака да ни прегърне и приласкае, че червените боклуци никога повече няма да управляват, че само за няколко години ще забогатеем и надебелеем. Трябва ли да ви припомням резултатите от управлението на Костов? След него хората бяха така ужасени, отчаяни, отвратени и погнусени, че гласуваха за първия попаднал им пич, който изглеждаше благо, идваше от чужбина и им обеща чудеса за 800 дни. Всичко това е пряк продукт на 1997 година. Така че, уважаеми студенти, внимавайте като пипате тяхното знаме - то е прокълнато вовеки.

----------------------------------------------------------

Охх, аз очевидно съм спонтанен богослов, защото гледката на циганското лято навън (която, оооо, проклет капитализъм, наблюдавам през прозореца) ме захвърля в религиозни размишления с неясен бохемски произход. Знаците за края на света вече са много: чета, че руснаците вече не пиели толкова, че кулата в Пиза почвала да се изправя и че лейди Гага се съблякла гола в Лондон. Така де - не е необходимо човек да е Нострадамус, за да види, че вселената е неспокойна. Кой би могъл да е спокоен при гледката на голата Гага? Човек би издържал среща с извънземни, но се съмнявам, че че би издържал на лейди Гага...

Така стоя и си мисля пред прозореца, а после кротко въздъхвам - животът е хубав, твърде хубав. И се сетих за старото стихче на Александър Геров:

И макар четиридесетгодишен,

във физико-математическия факултет ще се запиша,

за да открия витамин,

който да ме направи безсмъртен.

-----------------------------------------------------

Според Калин Янакиев (това е Господарят на качеството, тоя същия дето бил "ритан с юмруци") виновникът за целия преход бил ясен (той се осмелявал да го каже) - Българската социалистическа партия. Йес! Това, което професорът мъдро не обяснява е как така тази Българска социалистическа партия все още е в парламента, а пък неговата невинна, чиста, искряща, неопетнена, небесна, ангелска, качествена партия бе наритана като Левски от ЦСКА. Офф, като слушам десебарите от последния ден имам чувството, че преходът е протекъл така: БСП е върлувала, тършувала и свирепствала, а демократичните души са седели полуголи в харема и са пищели с наслаждение, че ги изнасилват...Тази фантазия придава един много интересен еротичен заряд на случилото се, хахаха — чувствам се като психиатър в новопостроена народна лудница :))

-----------------------------------------------------

Днес съм поетична душа и не мога да не възпея лиризма на ситуациите:

Ода за Ивет

Какво се римува с Ивет?

Мотоциклет,

квартет,

тет-а-тет...

О, Ивет,

видяна край университет

протестър в мини-купър

протестър в интернет.

Ивет, която не знае

с какво се римува ивет

например с тромпет

сладолед

турникет -

защо се взираш ядно в мен

все едно съм разкаял се ранобуден

студент -

нищичко във мен не става рано

или става, ама само

поне да почнем с мусака,

или с нещо готвено, душа,

че то от протест на протест

от този протестърски стрес

докъде се докарахме значи

човек във джипа си не може да се кАчи

край нашия университет,

ееех, с какво се римува Ивет?

---------------------------------------------------------

Уроци по политкоректен новговор. Думи като "комунист", "болшевик", "червена орка", "червен боклук", "червен изрод", "социалистически капут" "левичарска измет" изразяват безкрайния демократизъм, вътрешният плам, изящната истина, небесното състояние, вътрешната светлина, свобода и хуманизъм на душата. Всичко вън от тези обиди, изразяването дори на леко съмнение в тези качества превръщат съмняващия се в пета колона, гаден лакей на олигархията, четвърти братовчед на Путин...Ако се придържаш към първото Люба Кулезич може да те покани на вечеря, ако се придържаш към второто ще те залее с вещерска отвара по тв-то. Лесно се разпознава :))

-----------------------------------------------------

В интерес на истината декларацията на студентите от Великотърновския университет е с пъти по-смислена и интересна от тази на "Ранобудните студенти". Тази на "Ранобудните студенти" е пълна с клишета, тъпотии и пиарски локуми, докато върху декларацията на ВТУ очевидно са работили автентични студентски мозъци и най-важното говори се за образование. Декларацията на ВТУ със своя автентизъм ми напомня на февруарските протести, защото те призовават за: "Подобряване на управленския капацитет чрез кадрово обновяване за промяна на политическия стил, независимо от партийния цвят". Това е готина идея, ама един път вече я играхме. През 2001 години имаше мощен поток на нови кадри, ама след 800 дни се оказа, че всичко е балон. Което не е критика към искането, а просто припомняне, че в България сме играли всички варианти, но все пак респект към истинските студенти, а не към потайните костовистчета, които даже вече ги е срам да признаят от коя партия са :))))) Както и да е - ако декларацията на СУ приличаше поне малко на тази от ВТУ, щяхме да сме в различна България, но млъкни сърце...:)))

-------------------------------------------

Случайно се зачетох в едно стихотворение на Чавдар Добрев днес. Оказа се полезно човек да почете малко поезия в края на деня. Тогава тя звучи смислено, възвишено и най-важното истински.

Ето го и самото стихче:

Зная, че си отивам

от тази земя,

а кръвта се бунтува

и тревата зове,

скритият кошер

в дънера ме ласкае.

Колко просто е

да кажеш не.

Колко трудно е

да останеш.

----------------------------------------------------

Дали си вярват, че са много? Не мога да кажа. То и аз от години вярвам, че съм спал с Памела Андерсън (все пак плакатът й с години висеше над леглото ми в моята стая), ама не съм сигурен, че ще ме впиша в енциклопедията на свалячите :))))

---------------------------------------------------------

Един-единствен сезон пречи на човека да остане атеист. И това е циганското лято. Есенните цветове са пулсиращи, слънцето пече като коварен рекламен плакат за вечното лято, а жените в последен есенен пристъп на поетично откровени пак са извадили минижупите. И когато видиш тези картина накуп в празния център на София, не можеш да не си помислиш, че има Някой горе, там сред облаците, който е замислил тази естетика и единственото недоволство, което можеш да формулираш е, че не знаеш дали Този горе има приемни дни за аудиенция в които да се опиташ да Му изкрънкаш вечен живот :)))

------------------------------------------------

Един-единствен сезон пречи на човека да остане атеист. И това е циганското лято. Есенните цветове са пулсиращи, слънцето пече като коварен рекламен плакат за вечното лято, а жените в последен есенен пристъп на поетично откровени пак са извадили минижупите. И когато видиш тези картина накуп в празния център на София, не можеш да не си помислиш, че има Някой горе, там сред облаците, който е замислил тази естетика и единственото недоволство, което можеш да формулираш е, че не знаеш дали Този горе има приемни дни за аудиенция в които да се опиташ да Му изкрънкаш вечен живот :)))

-----------------------------------------------------------------

Една костовистка, ама костовистка фанатичка е написала: "Симов е дори по-гнусен от Волгин!". Сърцето ми разкърти - коментарът й има само три лайка. Нима толкова малко хора смятат, че аз съм гадняр-джуниър в сравнение с Волгин и не са лайкнали??? Какво, какво, каквооо трябва да направи човек в тази държава, за да получи такъв коментар поне 100 лайка. Така де - как иначе Путин ще ми даде дъщеря си и половината Кремъл :)))))

--------------------------------------------------------------

Днес трябваше да дебатирам с две окупаторчета на СУ, ама те така и не се появиха. А аз се бях подготвил добре - изчетох им декларацията. Тя прилича на стихосбирка на романтична гимназистка - драматични метафори, изящество на пиарските послания и конкретна еротика. Тържество на помпозността над истината. Ако смятате, че психодясното или ГЕРБ са алтернативата, значи трябва да се прегледате или да окупирате някоя аптека. Защото друга алтернатива няма. И аз искам да има, ама няма. И аз искам световна революция на плеймейтките, ама още още не се мержелее ня хоризонта. Студентите избягаха от дебата, защото нямат аргументи, а и вероятно, ако бяха дошли двама души, нямаше да има кой да стои и да създава усещане за присъствие в СУ. В момента в който откажеш да защитиш публично убежденията си, за мен означава само едно - ти нямаш убеждения, а само поръчка. Това е. Не поискаха да го чуят лично, заради това го пиша тук. Нямам три живота на разположение, за да гледам как олигархията всеки път прави един и същ спектакъл. И той все повече заприличва на изнсилване. Ранобудни студенти ли? По-скоро конспиративни такива...

-----------------------------------------------------------

Ивет Добромирова засечена във ФЖМК? Значи краят на окупацията вече се вижда. Има ли случай това русо създание да се замеси някъде и напълно да не прецака нещата. Така де - аз, ако бях протестър щях да се пазя от Ивет като Хензел и Гретел от къщичката, направена от лакомства. А в къщичката живее пиарка и, ако я оставите ще олигави всичко до невъзможна крайност. Да не говорим, че няма да спре да дърдори за Марин Райков и така ще убие и последният ентусиазъм за окупация :)))

---------------------------------------------------------------

Окупирах си стола и няма да стана от него докато Жизел Бюндхен не направи гола фотосесия. В знак на протест изнесох лекция на останалите протестъри - аз, моя милост и стария репортер. "Ние протестиращите сме същества от особена порода", обърна се Симов към съидейниците си - "Това е протест на съблечените срещу тези, дето ходят с дрехи и няма начин да не победим след като Памела Андерсън е на нашите позиции". В словото си Симов засегна и други теми от обществения живот: "Кой? Кой? Кой?", попита той, "си е позволил да не назначи мис "Октомври" на "Плейбой" в Министерския съвет?". Според него това доказва, че олигархията не само се е развилняла, но вече и спира и свободата. Симов бе убеден, че дългата ръка на Путин е сложила дрехи на девойката от НЕК, защото нейната голата е била най-големия аргумент срещу АЕЦ "Белене", защото на кой му пука за "Белене" щом има цици за зяпане. Словото му бе прекъснато от бурни аплодисменти и от желанието на стария репортер да почерпи в знак на протест...:))

---------------------------------------------------------

О, не! Цветан Цветанов се оказа цесекар. Неее... А Бойко е левскар. Нееее...Май вярно ще почна да се интересувам от скучния волейбол Не че се интересувам от футбол, ама досадно е аз и куката да сме от един отбор :)) — чувствам се като дете научило, че дядо Коледа няма :).

-------------------------------------------------------

Боже господи на политиката, Ти, който толкова рядко обръщаш поглед към България, моля те, моля те, моля те, налей малко разум на този, който се изживява като президент у нас, защото този пич иначе рано или късно ще ни вкара в някоя война. Стоя си аз, пия си кафето и изведнъж виждам заглавие: "Плевнелиев: Няма българи, които са избрали да емигрират към Русия". След като се захилих, задавих и прокълнах света (точно в този ред) видях, че Плевнелиев на форум на Американската търговска камара у нас е използвал точно тези думи за доказателство, че ориеантацията на страната ни е прозападна - САЩ и Западна Европа, а не разбираш ли някакви гета като Русия, Китай и Индия. Далеч съм от мисълта да оспорвам стратегическата визия на ел Президенте, само се чудя дали фактът, че държавата ти е толкова нефелна, че основно произвежда емигранти, може да бъде повод за гордост? Янките така ще се разтопят от кеф, че им пълним страната с нелегална работна ръка, че направо ще свалят визите за своя източен съюзник, да знаете...И когато превърнеш нефелността си в политически аргумент, значи ти е време да се оттегляш в палата си в Гърция, май френд. И се чудя дори и да има трима българи, които работят в Китай, Русия и Индия - те какво, излишни ли да се чувстват, защото са избрали алтернативна посока, а?

Криминално четиво за българския капитализъм

Българската десница винаги е била обсебена от демони. Вероятно това е страничен дефект на хроничната й нелегитимност и на възможността единствено на паразитно съществуване върху литературни теми. Любимата им от тях са досиетата. В дясната митология това е нещо като Свещенния граал все едно в тях са затворени отговорите на всички въпроси. Тези дни за пореден път станахме свидетели на такъв шамански ритуал - организирана кръгла маса на тема досиета. На нея черния богослов Калин Янакиев изкара разтърсваща теза - в България проблемът изкуствено бил фокусиран върху агентите и доносниците, а пък офицерите и мъчителите не получили морално заклеймяване. Янакиев обяви, че за всичко това била виновна БСП. Че кой друг да му е виновен? Десницата обича да се изживява единствено и само като воайор на целия преход.

Интересно е обаче какви проблеми ги вълнуват. По това можем да съдим много природата им. А защо например никой от десните не измисли да направи една кръгла маса за следприватизационния контрол? Нека да се види какви са резултатите от приватизацията, която почнаха те и осъществиха брутално. Тази кръгла маса много по-добре ще осветли състоянието на българското общество, отколкото всяко досие по земята.

Нека да дадем и пример. "Капитал дейли" в броя си от 29 октомври публикува половин страница статия за най-динамичните компании. Най-динамичната от тях е "Био фарминг". В публикуваната табличка, че те имат ръст на приходите от 7113 %. Направо гепард. Когато човек се задълбочи в данните за този икономически тигър обаче се натъква на друг факт - според официалните си данни "Био фарминг" е приключила 2012 година със загуба от 149 хиляди лева.

Още един факт. От 10-те фирми описани като най-динамични 6 са обявили, че са на загуба. Как да коментираме този факт? Каква е тази динамика? Каква е тази лъжа, която ни пробутват отново и отново?

На съседната страница на "Капитал дейли" пък е описана историята на мандрата "Дядо Либен" - средно предприятие, което вече е станало собственост на Пощенска банка и тя продава активите му. "Дядо Либен" - истински балъци са обявили в отчета си точните цифри и се вижда, че заради това са задлъжнели до гушата и стават лесна плячка на паразитните банкови акули.

Ето това е голямата тема на българското общество. Затварянето на очите пред реалните проблеми и редовното дъвкане на литературни проблеми като досиетата. Историята е важна част от нашата памет, но без разговор върху състоянието на икономиката, върху системното затваряне на очите пред това, че най-големите компании редовно обявяват, че са на загуба, няма да помръднем дори с един сантиметър напред. Ще стоим държавата с най-ниски доходи и най-разделено общество в Европа.

Може би е крайно време да се научим да обсъждаме големите теми. Може би е крайно време и десницата да вземе да порасне интелектуално и да обърне поглед към нещо различно от собствения си пъп. Същото се отнася и за левицата. Защото докато си говорим за литература, "най-динамичните" компании ни се смеят в лицата. 

Пука им на тях от литературата. 

Кои студенти могат да преборят олигархията?

Винаги сляпо съм вярвал в общността на Софийския университет. И винаги сляпо ще вярвам. В Софийският университет минаха 5 от най-добрите години в живота ми и възнамерявам споменът за тях да ме топли докато не ми пратят призовка за небето. Но групичката, която се е самонарекла "Ранобудните студенти" определено ме дразни. С очите си видях как първоначалният ентусиазъм на една акция веднага бе засмукан от политическите вампири, хищните пиарки, арогантните политкомисари, наглите егоистични "интелектуалци", които отдавна са забравили броя на лъжите, които са изрекли пред себе си и пред света и откровените слуги на зализаната олигархия. Съжалявам, че съм краен, но времената вече са такива, че няма защо да си говорим полуистини. Не считам, че "Ранобудните студенти" вече са автентична група, разглеждам ги като карнавал на отчаянието, като отчаян опит за последна легитимация на една наритана и обругана от народа политическа прослойка.

Вчера гледах запис на една словесна престрелка пред СУ. Някакъв пич с цигара се отваряше на млада девойка и я наричаше "болшевичка", "комунистка", "тъпанарка". Носителят на тези етикети се възприемаше като небесна инстанция, като непогрешима истина, като глас на светлината, въпреки, че всичко, което говореше опираше до това, че другите са комунисти, а пък той бил европеец. Ако съдим по вида му европеец означава да не се къпеш редовно, но знае ли ги човек небесните европейци - може да смятат банята за политическо проклятие, пратено им от левицата. Подобна сценка може да изпари желанието за оптимизъм от душата на човек. И тъкмо бях на път да се сдухам, когато почнах да чета новините за това, че в някои университети в страната студенти също започват да правят окупации на отделни зали и да приемат декларации с исканията. Започнах да чета скептично една от декларациите, но някъде към средата скептицизмът ми се изпари. Най-накрая, в декларацията на студентите от Великотърновския университет видях истински младежки текст, истински коктейл от младежки идеи, неопорочени от дългите езици на политическите пиарки и от словесната отрова на вампирите от миналото.

В декларацията си студентите от ВТУ подхождат с леко наивен утопизъм към своите искания, но именно той сгря душата ми, защото величественото право на младостта е да бъде утопична до безкрайност. В нея младежите настояват за: "подобряване на управленския капацитет чрез кадрово обновяване за промяна на политическия стил, независимо от партийния цвят", а също и за: "оставка на ръководствата на всички парламентарно представени партии. Това е почтеният начин да понесат отговорност за проваления преход". Исканията им не подминават и извънпарламентарните партии за които се настоява членовето на ръководствата им, които са били на управленски позиции да се изтеглят".

Не ме разбирайте погрешно. Не споделям всяка една от тези идеи. Но в тях долових автентичността на истинското улично искане, истината на надеждата, че нещата могат да се оправят с радикална промяна на всичко, а не чрез връщането на ГЕРБ с лек привкус на Реформаторски блок на власт. Този автентизъм ми напомни с носталгия за февруарските протести, първата истинска гражданска революция в тази страна, когато хората за първи път застанаха срещу икономическите лостове на олигархията и я стресираха докрай. Днес, след юнските протести, които бяха узурпирани от една малка политически клика, убеден съм, че олигархията отново си охлажда спокойно бутилките с шампанско без да й пука изобщо за промяната. Олигархията се страхуваше през февруари, а в текста на великотърновските студенти аз усетих духа на онези идеи, които могат да разклатят както трябва страната.

Разбира се досега България е играла този номер с големите кадрови промени. И през 1991, и през 1997, и през 2001, дори през 2009 година. Всъщност големият номер никога не е бил в кадровото обновяване. Българският политически елит се е сменял достатъчно често през годините, при това радикално. Прецакването е в липсата на идейна алтернатива. В това, че всички партии правят едно и също. И тук не опираме единствено и само до въпроса за срасналата се с управлението олигархия, а и в това, че в България е сметище за остарели идеи, които не си пробутват като единствена и окончателна истина. Можем да сменяме лицата и ръководствата на партиите колкото пъти искаме, но не сменим ли самия подход, не започнем ли да търсим алтернативни идеи сме обречени да бродим в този лабиринт без изход постоянно.

Разбира се, че трябва морал в управлението, ама, братче, ти искаш да градиш морален капитализъм. Такова нещо световната история не познава и заради това ми е смешно да гледам патоса на част от "ранобудните". Това е все едно да настояваш гилотината ти да е боядисана с приятни пастелни цветове, които да галят окото докато ти отсичат главата и се гаврят с трупа ти.

Смисълът от промяната не е да сменим едните олигархични партии с други такива, а да изрежем възможността за присъствието на олигархия в живота ни, а това става чрез силна държава, жестока регулация, ако щете чрез прогресивни данъци и показване на вратата на пропазарните талибани, които са именно тези циреи, които висят на всяко управление.

Студентите от ВТУ сякаш се усещат за този проблем, макар и да не го назовават пряко. Но имат такава идея: "фиксирани семестриални такси, непроменени от първия до последния курс на обучението за всеки випуск". Добро, но недотам смело предложение. Аз пък казвам - вдигнете данъците и направете образованието абсолютно безплатно. Какво е това чудо - семестриална такса?! За много хора в страната тези семестриални такси са си доста солени. Образованието не може да е привилегия, а възможност за всеки. Но фактът, че студентите искат фиксирани държавни такси говори, че те поне се усещат колко е гадно и тъпо образованието да е превърнато в бизнес. Точно така. Защото тези, които стоят зад "Ранобудните" ще запискат от ужас като видят такива идеи. Ще ореват света, че са невъзможни. Трябва постоянно да дразните тези хора, дърпайте ги на светло - нека да не се крият зад студентите.

Само сравнете документите - този на студентите от ВТУ и този на "Ранобудните". Текстът на "Ранобудните" е пълен с клишета, тъпотии и пиарски локуми. В него няма нито едно искане за образованието. Той е лабораторен продукт с неясен произход. Заради това край него закръжиха старите птеродактили, защото такъв текст им е удобен. Той не променя статуквото. Статуквото просто не се плаши от думи, а студентите от СУ не се написали нито една идея, която може да разбие порочния цикъл. Продуктът им е опит за партиен ренесанс на определена клика и заради това не изумява, нито възпламенява. Това е моето мнение на читател. Прикритите костовисти никога не са можели да сътворяват качествени идеи. Те винаги корабокрушират някъде из рифовете на истинската свобода, защото, за да мислиш без клишета трябва да си истински свободен човек. А цялата медийна истерия, която насаждат край групичката в СУ просто не върши работа.

Като страничен наблюдател на този процес, не мога да се отърва от усещането, че гледам пиеса на Юнеско в която всички вярват на лъжите, които говорят и после се чудят защо нищо не върви според плана им. Във вселената, която обитавам аз десетки сайтове, мнения и коментатори се опитаха да убедят "ранобудните" окупатори, че цялото общество ще тръгне след тях с блясък в очите, че ректорите веднага ще захвърлят академичните планове и ще сложат вериги на стаите, но истината е, че цялата страна за трети път танцува този танц и той е толкова изтощителен, така размазва стойности, послания и хора, че на третия път на всички по-скоро им се повръща, отколкото да изпитват някаква радост.

Ето това е разликата.

Има идеи и идеи.

Едните могат да ти прояснят погледа и да те изпълнят с радост. А другите могат да ти причинят eдинствено душевна мъка все едно си прекалил с Паулу Куелю...

 

Никой не печели от мистерията

Само който не е бил на събрание на редова партийна организация на БСП, може да си мисли, че критиките на протестърите към управлението струват нещо. По тъп и архаичен рефлекс много хора смятат, че БСП е безкритична, послушна и тиха партия, което обаче е абсурдно, защото една такава партия не би оцеляла дори и петилетка. БСП е партия на вълнението и партия на яростната критика. Ако някои от министрите чуят мненията за тях, но не за персоните им, а за водената политика, биха се скрили на тъмно, за да поплачат.

Казвам това за всеки, който си мисли, че левицата е безкритично консолидирана или пък се упражнява на гърба на БСП в яростна и наплюнчена реторика, за да избива комплекси.

На градската конференция на БСП в София в събота депутатката Корнелия Нинова откровено призна, че левицата няма да може да изпълни своето обещание да отмени плоския данък. Просто 84 депутати срещу всички останали не стигат. Тя обаче се зарече, че останалите социални идеи ще бъдат постигнати. БСП постоянно трябва да говори така, и то по тези теми. Когато мътилката на времето отмине, всички ще си спомнят постигнатото, а не мрънкането и конспиративните теории.

Но БСП вече не може да си позволи да крие своята битка за осъществяване на идеите си в социалната политика. Никой не печели от такава мистериозност, а БСП обикновено губи от нея. Хората по рефлекс приписват кабинета на БСП, въпреки че отдалече е ясно, че левицата няма пълен контрол върху управлението. Заради това всяка стъпка от битката за постигане на нещо е важна. БСП е добра в това, стига да може да го разкаже правилно на хората. 

И да им опише своята битка за постигане на идеите. 

Всъщност не е толкова сложно.

Дезертьорството на ранобудните окупатори

Темата за протестите ми е толкова втръснала, че вече съвсем не съм сигурен дали не предпочитам да ме завържат в една стая и да ме оставят да гледам единствено и само "Четвърта власт" с музикален фон от Веселин Маринов, вместо да си причинявам душевния гърч да коментирам тема в която отсрещната страна дърдори едно и също. Според мен отсрещната страна отдавна знае, че освен закалена групичка от бесуващи десни и градски интелектуалци, които имат психика на коменданти на концлагер, вече никой не взима на сериозно техните думи. Не, защото думите им не са правилни, точно обратното, защото вече никой не вярва на носителя на посланието. И понеже носителят на посланието е в очевидна творческа криза, той си решава интелектуалния проблем по следния начин - вместо да смени втръсналата плоча, пробва да смени комуникационния канал. Така в момента в който застудя, протестърите, успешно свили се до около 75 души решиха да правят окупация на СУ, което е нещо като трети римейк на български политически сериал, стар поне, колкото първата песен на Лили Иванова.

Понеже отвсякъде слушам обаче как протестите вече били успели, поставили важните теми в обществото, дали знак за присъствието на качеството, считам за свой естествен дълг да участвам неловко във всеки дебат на който съм поканен, защото трябва да се знае и види, че има повече от един начин до достигане на истината, а обикновено пътят, който пиарките сочат е сбъркан като неолиберална програма за приватизация. Ето защо тези дни приех възможността да дебатирам с два студенти от окупаторите на СУ в предаването "Факторът Кошлуков". Много исках да им кажа няколко неща. Не разчитах да се съгласят с мене, но е хубаво да знаят, че това, което правят не е нито ново, нито чак толкова успешно, ако го погледнем в историческа перспектива. Стоях, чаках в студиото, студентите (въпреки, че бяха потвърдили) не се появиха. Очите им не видях. Дебатите се отложиха. По-късно някой ми показа статус на групата за окупация "Ранобудните студенти", който гласеше следното:

"Една медия искаше да водим дебат в 9:00. Ние сме в ефективна окупация и няма да напуснем сградата на ректората! Още три "фактора" на куп ни отказаха - Кошлуков, TV7, Александър Симов".

Йес. Вече съм фактор, хаха, макар и изписан в кавички, вероятно в знак на постмодерна окупаторска ирония към скромната ми личност. Самият факт, че ме причисляват в една група с Кошлуков вече е белег за разбиране на политиката, което наистина се родее с анимационните филми, но аз живея в България, тоест научих се да преглъщам такива спонтанни фейсбук-логореи. Но дезертьорството на студентите от дискусията има лека предистория и след като вече си говорим само из фейсбук и аз ще си направя труда да я споделя.

В мига в който научих, че 15 души са окупирали 272 аудитория в СУ (аз я обичам, въпреки, че никога не съм имал лекции там, но точно в тази зала държах писмения си изпит по журналистика за ФЖМК) написах една статия със заглавие "Окупация в стил Азис", в която изразих известно съжаление за чалга-нивото на проявата. На другия ден някакъв младеж ми се обади и ми сподели, че е от ранобудните студенти. "Каквоооо?", попитах сепнато аз, защото това име не ми говореше нищо и тогава младежът уточни с глас, който сложи кавичките - бил от "Ранобудните студенти" и ме покани да говоря пред аудиторията, за да чуят на живо моето мнение. По никакъв начин нямах възможност да отида същия ден и се уговорихме за другия, остана само да ми се обадят да уточним час. Още чакам това обаждане...

Какво ли се промени в краткия интервал? Ами из СУ нахлуха пиарките, обичайните политкомисари на изтъркалия се като подметка на гуменка протест, появиха се старите муцуни на професионалните протестъри и на десните журналисти, които съвестно го играят граждани, а малко по-късно видяхме и резултата - окупация на целия СУ. Какво да ви кажа - десницата винага е била в плен на еротичните си фетиши и фантазии и никога, ама никога не се отказва да повтаря тази любовна игра, въпреки плашещите резултати от нея.

От пропуснатия дебат най-много ме е яд на това, че всъщност изгубих време да прочета декларацията на студентите. Въпреки, че, ако исках да бъда истински подготвен трябваше по-скоро да изчета романтичната стихосбирка на някоя десетокласничка. Защото нивото на текста вътре е съвсем подобно. Четох с леко отчаяние, дори с известно желание да се запаля, но най-накрая стигнах до исканията.

Първите две от тях са конкретни: незабавно разпускане на Народното събрание и възможно най-бързо насрочване на нови избори.

Останалите две са нещо като сбит преразказ на увода на декларацията, а третото: "и утвърждаването на справедливостта и знанието като високи обществени ценности" ме захвърли във възторг. Това последното е поставено, колкото да се напомни на четящите, че текстът трябва да принадлежи на студенти, защото иначе човек по нищо не би се сетил. В тази декларация няма грам образователно искане. Можеше да искат по-високи стипендии, да паднат проклетите такси, по-добро социално положение, ама окупаторите нали го играят нещо като месианци, не се вълнуват от такива неща. И е, разбираемо де, когато човек види кои са тези "студенти" ще види сред единствено млади десебарчета, което обяснява и липсата на голяма масовка. Все пак тази партия е бутикова, миниатюрна и нелепа.

Като прочетох декларацията си казах - божичко, какво пилеене! Толкова много думи само и само да скриеш, че искаш да върнеш ГЕРБ на власт. И не ми казвайте, че бъркам. Дори и да има 5 души, които си мислят, че е възможно да се случи чудо, избори сега, днес, тук означава още един опит за реванш на милиционерската партия на Бойко Борисов. Заради това смятам, че този шантав опит за окупация е тържество на помпозността над истината. Ако смятате, че психодясното или ГЕРБ са алтернативата, значи трябва да се прегледате или да окупирате някоя аптека. Защото друга алтернатива няма. И аз искам да има, ама няма. И аз искам световна революция на плеймейтките, ама още още не се мержелее на хоризонта. Ако ГЕРБ се върнат на власт, това ще спре ли олигархията? Когато милиционерите пак се настанят в кабинета, тогава моралът ще тържествува ли? Когато психодясното се намърда по депутатските банки, това ще реши ли проблемите с властта моментало, а?

Това, което настоявам е окупаторите поне да престанат да ни лъжат. Никакъв морал няма в това да искаш да върнеш ГЕРБ на власт и да осъществиш бляна си да видиш традиционната десница пак в парламента. Това е гнусна употреба на един език в полза на една машинация, която ще е довърши и малкото останало нещо от България.

Откъде знам това ли?

Нека да ви разкажа за едни също така романтични времена. Бях студент във втори курс, когато с очите си видях окупация на университета. Това беше в началото на 1997 година. Криза, сиви времена, недоволство. Страната бе парализирана от стачка. И студентите и те блокираха СУ. Те бяха много повече от сегашната комедийна бройка от 50 души.  Тогава, разбира се, стачниците ставаха и лягаха с името на Иван Костов. Виждаха се в управленските виси. Разправяха какво бъдеще чака страната ни след Виденов. Как Европа стои зад следващия ъгъл. Разни бойни момченца създадоха нещо, наречено КПСС (Координационeн преподавателско-студентски съвет), за да сриват властта. После тези същите, след голямата победа на СДС, почнаха да правят студентските съвети и яко изманипулираха изборите във ФЖМК, защото не можеха да понесат мисълта, че няма да са върха на вълната. Днес все едно гледам същото. Те говорят дори със същия речник, което е леко плашещо.

Тази окупация също помогна в идването на позорното управление на СДС на власт. Бяха ни обещали промяна, донесоха чудовищно престъпна приватизация, създаването на корупционните вериги в държавата, ужасяваща бедност, орязани пенсии, олигархията получи собственост на безценица. Повечето от лидерите на този протест сега никакви ги няма, защото участваха в безчестие и така приключиха.

Не ми трябва да съм Ванга, за да знам, че и сега ще стане така. Защото, както и преди не виждам нито едно социално послание. Виждам само дъхаща на мухъл дясна политика, която обича да си слага еротичната маска на морала, за да скрие, че е развалена като стара куртизанка. Само забележете кой се прави на гражданин - Калин Янакиев. Абе, пич, че ти си костовист стар като света и водач на листата на тази партия. Ти ли ще си преподавателя, който ги учи на морал? Ами другите - до един неуспели сини талибани, които още преживявят факта, че народа им прасна жесток шут на изборите. Страхотни ментори са си избрали окупаторите. Направо страхотни.

Всичко това щях да го кажа на младежите, ако бяха дошли. Те обаче избягаха от дебата. Вероятно, защото ако бяха дошли двама души, нямаше да има кой да стои и да създава усещане за присъствие в СУ.

В момента в който откажеш да защитиш публично убежденията си, за мен означава само едно - ти нямаш убеждения, а само поръчка. Това е.

А междувременно клакьорите на зализаната олигархия вече впрегнаха токсичните си пера. Иво Инджев (винаги можеш да разчиташ на този образ, че ще роди някоя трафаретна патетична метафора) обяви, че това бил бунта на "малобройните срещу малоумните". Да, колко са малоумни хората, които не искат да видят десница отново на власт. Колко са малоумни, че отказват да повярват на пиарските клишета, които дори не могат да схванат социалния проблем в България. Ако това ви е ранобудното, значи наистина светът трябва да бъде управляван от ставащите късно. Защото няма нищо ранобудно в това да почнеш танц с призраците на миналото, да криеш мрачнодясната си душичка зад тонове словесна помия и да не искаш да признаеш, че когато един народ не те разпознава като изразител на идеята му за бъдеще, тогава просто ходи да пиеш една студена война. Не твърдя, че българите с любов и масово искат да бъдат управлявани от Орешарски. 

Твърдя обаче, е че мнозинството от българи, тези малоумни представители на количеството, яростно, гневно и непоносимо не иска да знае и да чуе зад политическите сили, които стоят зад тази окупация. Те заради това много внимават да не се покажат от сенките.

Вампирите не обичат слънцето. Разпадат се от него.

Вашингтонския президент на България

Човек може да стане религиозен докато наблюдава политическите пируети на българския президент и неговите геополитически откровения. Тези маневри и мисловни проблясъци са така налудничави понякога, че човек има нужда да знае, че има някакъв Бог на политиката, който бди над страната ни и не оставя напълно управлението в ръцете само на такива хора. Политиката е голяма и религията те дебне отвсякъде.

Тези дни Плевнелиев се изяви като мащабен геополитически коментатор и то, разбира се, на форум, организиран от Американската търговска камара. И обяви, че българите емигрирали и работели в САЩ и Западна Европа и, че никой от тези земи не ходел в Русия, Китай и Индия.

Велико!

Имаме уникален случай на държавен глава, който се фука пред света с това, че държавата му произвежда единствено и само емигранти. Ако прозападния избор на България се състои в това, че българите бягат в тази посока, това не само не е повод за гордост, ами по-чувствителен президент би изпил три флакона валериан.

Американците едва ли са изпаднали в безкрайна радост като са чули, че нашето западничество е в това, че пълним страната им с нелегална работна ръка. Какъв ефектен политически подход - направо ще ни махнат визите, да знаете.

Вън от шегата обаче е плашещо, че държавният глава на България е склонен да отпише 32 хиляди души, които работят в този момент в Русия например. Това са официални данни. Тези вече не ги броим за хора, така ли, защото развалят официалната геополитическа теза на президента? Нали и Симеон Дянков наскоро отиде да работи в Русия и него ли го изключваме от редиците на българите вече?

Никой не отрича правото на Плевнелиев сърцето му да е хвърлено във Вашингтон и да го влече към страната на двойните хамбургери, но президентът Плевнелиев няма право да говори така на едро и да лъже така лъчезарно. Не се прави така. Подобен тип празни приказки са по-вредни и от отрова, защото никой не очаква от институцията президент вече нещо повече от поредния гаф, виц или издънка.

Именно заради това тайно се надявам да има някакъв Бог на политиката, който да ни пази. 

Че, ако зависи от президента, до никъде няма да стигнем.