Новият преход към абсолютното нищо

По изключение този път вместо въведение към моята невротична поредица от фейсбук-лудости ще пуснем една снимка от началото на прехода:

Гениална снимка на Иван Стоименов. За младото поколение нека да обясним - човекът с расото се нарича Христофор Събев, чийто специалитет в началото на демокрацията бяха бденията със свещи. Полегналият на диванчето е Михаил Неделчев. А на човека в долния десен ъгъл съм му забравил името. Май беше премиер по едно време, ама то може ли човек да помни имената на куцо и сакато.

Пускам снимката, защото се опасявам, че след 20 години някой от младото поколение ще гледа именно с такова удивление снимки от времената, които считаме сега за непоклатими и исторически и ще се чуди – кои ли са тези идиоти, които се мотат по фотото. В крайна сметка цялата лудост на всеки един преход се изчерпва, ако си представиш с каква ли насмешка нашите потомци биха гледали към нея. Сега, усещам го с кожата си, ни предстои преход не само към нова държава, но и към нов свят. Ще люлее силно и много политически дъждове ще се извалят, но един ден след 50 години ще се върна към този текст, към тази снимка, към тези думи и ще се надявам да намеря успокоение в това, че още днес съм се хилил на абсурдите, които ни предстоят.

Вече съм убеден - небето страда от проблеми с простатата :))) Бедното - няма си телевизор, за да може да му предложат различни хапчета за справяне с проблема

-------------------------------------------

Култов виц:

Две тъщи си говорят и едната се хвали:

- Моят зет е много икономичен - с една салата пие 14 ракии :))))))

------------------------------------------------

"Аржентина - натовска държава, голяма държава. Нощес фалира”. Бойко Борисов. Алоу, шефа на НАТО ти защо не си в час, че Аржентина е в Алианса? Оставка на Расмусен, че не е на висотата на визията Му :))))

------------------------------------------------

В България човек трябва да чете международните новини като Еркюл Поаро - тоест със скептично сумтене. И сега виждаме грандиозни заглавия: "Аржентина е за втори път във фалит за последните 13 години". Истинското заглавие обаче трябва да бъде: "Американските финансови вампири се опиптват да изсмучат Аржентина". Защото този прословут "фалит" се дължи на факта, че "малка" група от хедж-фондове са изкупили облигации от дълга на Аржентина от 2001 година на безценица и в момента се опитват да изкарат печалби от над 500 процента от него. Това не е капитализъм, това е вампиризъм в чиста форма. Именно тези хедж-фондове не дават пет пари за целия аржентински народ и отказват да участват в преструктурирането на дълга, защото очевидно няколко мениджъра искат да се пенсионират в имения, огромни като половин щат и с по 10 силиконови любовници. Тук вече говорим за пазар, който категорично върви срещу интересите на хората и всеки, който защитава такъв вид финансово пиратство спрямо цели страни, просто трябва да отида да се прегледа дали е роден със сърце.

----------------------------------------------------

"Искрено съжалявам, че ми се паднаха толкова неинтелигентни врагове. Много бих искал да имам умни противници, но, уви, човек не може да има всичко, което желае". Петър Волгин. Култ, култ!

--------------------------------------------------------

Хахахаха, разказаха ми готина история за която се твърди, че е истина. Аз не знаех, но актьорът Васил Михайлов има два брака - единият на ранни младини и вторият на стари години, когато се жени за студентка. Това води до интересна роднинска ситуация. Актьорът се е хвалил, че завинаги ще пази бележка, която е получил, защото текстът й гласи: "Дядо, моля те вземи вуйчо от детската градина, защото баба днес ще ходи на лекции", хахахахаха :))))))))))

-----------------------------------------------------

Време е да си призная един грях. В живота си на фанатичен читател аз съм допускал и някоя и друга грешка. Така преди около 10 години без да искам и с невинна душа подхванах да чета "Дневниците на Бриджит Джоунс" и за първи път в кариерата си на мечтател схванах, че явлението чиклит е в състояние да убива мъжки мозъчни клетки като радиация. Казвам това, за да не се чудите откъде ми идва следващото сравнение. Като чета изявленията на Бойко Борисов днес установявам, че тоя пич или е прекалил с чиклита или просто самотният като на куче живот му е прегрял чарковете. За първи път в живота си виждам Борисов да се държи като кифла в стил "Бриджит Джоунс" и като непорочно женско създание да се оплаква видиш ли, че имало съмнения в неговата политическа невинност. Съзнанието ми милостиво е заличило спомените за повечето деяния на Бриджит Джоунс, но си спомням, че нейните невинности свършваха до първата чаша с уиски. Та така и с Борисов - след бурната парламентарна нощ се събуди на сутринта и с писък установи, че кифленската му непорочност е отишла на кино. Сега видя какво й е било на БСП през цялото това време, ама според мен на него ще му хареса :)))))

-------------------------------------------------

Отдавна не съм споделял истории с таксиджии, но тази си струва. Значи качвам се аз и бакшишът в странно състояние на духа ми вика: "Тая държава отиде на майната си!". Изпитах чувство за вина, защото не бях проследил последните новини около някакъв внезапен апокалипсис. И образът, който очевидно бе слушал дебатите по актуализацията на бюджета ми обясни, че ония "педераси" гласували да напълнят с кинти някои тайни касички и подобно на всеки таксиджия напоследък така мощно изпсува Бойко Борисов, че дори Юлиян Вучков щеше да изпита творческа завист. Уви нямам добри новини и за БСП - анархистът зад волана ги взе на прицел и тях и още по-мощно ги обвини, че са дали нещо като политически допинг на ДПС като пак са управлявали с тях. Самите ДПС не бяха подминати, но използваните думи за тях бяха такива, че пръстите ми дори се изчервяват. Спомням си само, че ги нарече "прахосмукачки за пари". Реших, че срещу автентичния гняв на пролетария нямам никакви аргументи. Само се замислих дали пък напоследък употребата на синтетични наркотици не е паднала в България? Защото като се замисилш за какво ти е екстази като можеш да опиташ на вкус българската политика? :))))

-----------------------------------------------

"Ако ми го прехвърляте - ставай от тук и отивай в нашата стая...". Бойко Борисов за финансовия министър Петър Чобанов....

-----------------------------------------------

Чета Калин Янакиев и благовея пред философската му мисъл. Според него ГЕРБ - това е популярната десница на България. С други думи (преводът в ефир мой) ГЕРБ е попдесницата. Същевременно сюрреалистичното въображение на богослова описва и някаква друга десница (разбирай РБ), която не получава име. Аз смятам да допринеса философски за това и предлагам два варианта. Единият е фолкдесница, защото РБ изпълнява ролята на кръчмарската певица в българския политически живот - пее едни и същи песни до пенсиониране. Другият е "естрадната десница" - щото са такива нежни души, че чак да се просълзи човек и да тръгне бос по асфалта:))))

--------------------------------------------------

Не мога да определя себе си като суперфен на Миков. Но само за 12 часа изчетох толкова много хейт за него, блъвна такава мътна вълна, че неусетно се изпълних със симпатии към този кадър. При това, ако единственото лошо, което може да се каже за Миков е, че той ще има проблеми да си поръча пиле със зеле или пък трудно ще произнесе думата леблебия, то тогава направо с мед да го намажеш :))))

---------------------------------------------------

Няколко съображения за конгреса:

1. Речта на Станишев беше силна. На места ми дойде по-захаросана, отколкото трябва, но това не променя факта, че посланията й бяха добри. Закъснели, романтични, но все пак интересни. БСП е последната партия в която някой внимава какво казва председателят, защото алтернативата е ходещата клоунада от вицове, която произвежда другата голяма партия вместо идеи за управление.

2. На мен ми харесва разнообразието от кандидати. Човек може да избира. Това е прелестта на свободата - възможността да си харесаш кандидат и да поемеш отговорност за избора си.

3. Не споделям напълно песизма за БСП. Да, позволявал съм си да бъда остър срещу паритята и нямам намерение да спирам и все пак на фона на трагичното състояние на политическата система в БСП има остатъци от жар, които могат да бъдат възпламенени.

4. Въпросът за повече блондинки в БСП придобива нова острота, защото не виждам каква по-идеална база за разширяване на влияние има :))))

-------------------------------------------------------

Любимо стихотворение:

Корабли

Владимир Висоцки

Корабли постоят - и ложатся на курс,

но они возвращаются сквозь непогоды...

Не пройдет и полгода - и я появлюсь,

чтобы снова уйти на полгода.

Возвращаются все - кроме лучших друзей,

кроме самых любимых и преданных женщин.

Возвращаются все - кроме тех, кто нужней,

я не верю судьбе, а себе - еще меньше.

Но мне хочется верить, что это не так,

что сжигать корабли скоро выйдет из моды.

Я, конечно, вернусь - весь в друзьях и в делах,

я, конечно, спою - не пройдет и полгода.

-------------------------------------------

Бойко Борисов и ДПС се взеха по любов. Готино е - ГЕРБ нямаше да гласуват за актуализация на бюджета, ако правителството не беше подало оставка. Ама като подаде - изведнъж се оказаха фенове на всичките им идеи. Президентът размаха пръст пред депутатите с идеята служебния кабинет да си има джобни, пък макар и да не е ясно дали има нужда от тях. ДПС гороломно викат: "Не ние, БСП си предаде кабинета" и после - хоп! - на кафенце с ГЕРБ. През това време Протестна мрежа обявиха, че щели да стават партия. Заради това не им е до протести. Партийното строителство е по-важно. Все пак Ивет Добромирова трябва да стане капиталския Николай Бареков. Може да е проклятие да живееш в интересни времена, ама ако сърцето ти е здраво и бирата не е доубила мозъчните клетки, поне можеш да се посмееш добре...:))))

--------------------------------------------------

Плевнелиев поиска извънредни пълномощия на служебния кабинет. Проблемът е в това, че дори и тези пълномощия пак няма да накарат жена му да му направи мусака :))))

-------------------------------------------------

Поставих личен рекорд - бях телевизионен пленник 3 часа в бТВ докато чакахме да гласуват оставката. Аз, Велислава Дърева, Петър Москов и Виктор Стоянов имахме толкова много телевизионно време, че успяхме по два пъти да се скараме, да се сдобрим, пак да се скараме, всеки да начертае вариант за собствен политически проект, да се заяждаме, да викаме, после да се шегуваме и да коментираме тежката лексика на Лютви Местан. Телевизията вярно е магия, ама поне да ни пускаха по-често да пикаем докато бяхме пленници, че щях да си прецакам бъбреците...:)))))

-----------------------------------------------

Радан Кънев кърти мивки. С един статус за оставката - пет гафа. Първо - забранява на народа да се напива. Значи, мама му стара, още не са дошли на власт и почнаха с рестрикциите. Второ - препоръчва на народа като германците да си легнел след четвъртата бира. Абе, братче, ти жив германец виждал ли си? Едва след 14-ата им идва музата за лягане. Трето - вика на народа: "защото от утре е труд, пот и ... труд". И нито дума за заплати. Значи ти си държиш кинтите в КТБ, а народа - пот и труд и никакви кинти. Ако това ви е програмата дори и Калин Янакиев няма да иска да гласува за вас. Четвърто - досега народът пиел шампанско и сълзи. Това в някое любовно романче ли го прочете, бате? И най-накрая любимото ми изречение: "Пълна изолация на ДПС и БСП от властта". Пич, на тебе ти е забранена и една бира. Пийнал си две и почна да се обясняваш в любов на ГЕРБ. Просто не ми се мисли как ще си на четвъртата...:))))

------------------------------------------------------------

Както винаги всички жълти сайтове са далеч зад мен. Единствено аз, използвайки древна вавилонска магия, подуянско окултно знание и телепатия за напреднали до 2-ро ниво и 9-та раса, се добрах до състава на служебния кабинет. Да, още този не е подал оставка и това хвърля авторите на сълзливи есета в драматична абстиненция кога точно ще си напишат лигавите текстове, но дотогава ето ви част от министерския състав:

Министър на вътрешните работи и министър на образованието - Ивет Добромирова. Кой ще посмее да извърши престъпление като е заплашен да чуе нейното крякане. А за образованието - нали някой трябва да издаде заповед блаженния образ на свети Марин Райков да бъде изографисан на учебниците по история

Министър на културата - Иво Прокопиев. Човекът толкова се пъна да изглежда зализан, неолигархичен и без влог в КТБ. Заради проявеното актьорско майсторство му се полага едно постче.

Министър на външните работи - Иво Инджев. Време е гадните руснаци да видят какво е да си имат работа със супермен, който не докосва руска водка, на заглежда краката на рускини и правоверно си позволява еротични мечти единствено с Ангела Меркел. Човекът толкова статии изписа да се слага на президентчето, че е заслужил шанса си.

Министър на икономиката - Калин Янакиев. Може нищо да не разбира от икономика, ама ще ви напише силно черно есе, че, който се интересува от икономика е неморален тип с комунистически манталитет.

Министър на финансите - Азис. Като го слушаме как драматично вие в песните си със сигурност е президентска креатура.

Въвежда се и нов пост - министър на отчаянието. Негов титуляр ще е Вежди Рашидов. Като си загубил 2 милиона всичко ти е черно, пък и ще има кой да пълни сутрешните блокове с мелодраматични вопли.

------------------------------------------------

Е, неее, щели да правят нещо, наречено Институт за дясна политика! Чудно ми е защо е тази политическа коректност. Нека да си го нарекат с истинското име - Институт за нестандартни сексуални практики и радикална вегетарианска диета на населението :))))

---------------------------------------------

Метеорологичните нещастия наистина не идват сами. Не само ще има градушка, но, оказва се, и втори сезон на "Четвърта власт". Източници от сериала разкриват, че Найо Тицин е измислил оригинална авторска реплика, която щял да патентова - "I'll be back". От Реформаторския блок коментираха, че са изумени от тази оригиналност и тя доказвала, че автентичното българско изкуство е живо :)))

-------------------------------------------------

И така. Вчера за първи път присъствах на църковна церемония по встъпване в брак (какво да се прави приятелите ми, които са се женили досега все са били войнстващи атеисти). Докато давахме др. Христо Спасов в ръцете на булката му, се заслушах в думите на свещеника и почвам да преосмислям отношението си към религията. Свещеникът изпя, че жената трябва да се покорява на мъжа. В началото си помислих, че недочувам, ама добре, че в християнството обичат троицата и още няколко пъти се насладихме на тази древна мъдрост. Алоу, главната редакторка на "Космополитън", дали някога е чела Библията, за да види какво е правоверното отношение на жената към мъжа в християнския свят. Покорство, кротост, кулинария - все ценности, които в "Сексът и градът" очевидно не се изповядват качествено. Тогава схванах колко сме избягали напред в модерността и скоро, опасявам се, ще се роди някой св. Йоан-джуниър, който ще редактира писанието в стил - "и мъжът да се покорява и мусака да не чака..." :)))))

------------------------------------------------------

В петък, деня за поезия, ще предприемем кратко пътешествие във времето, за да се завърнем към поезията на един поет, който лично аз много харесвам - Давид Овадия. Аз обичам политическата поезия, защото именно там си личи доколко искрен е един човек. А хора като Овадия са били чисти и невинни, когато са се борили за друг свят. Заради това никога няма да приема днешните им оядени критици. Те са просто мухльовци, които никога няма да са в състояние да разберат историята. Ама никога

Помня, вдигаше прах побеснелият вятър

по смълчаните улици, пусти съвсем.

Беше пролет, тревожна и страшна, когато

ние отивахме да умрем.

Помня, газехме тежко и с мъка в нивята

(с упоителен мирис на млад чернозем!)

Бе студено, беззвездно небето, когато

ние отивахме да умрем.

Помня, крачехме дълго, безкрай през полята,

все така, все така, цяла нощ без да спрем.

Бяхме пълни с предчувствия мрачни, когато

ние отивахме да умрем.

О, завидна съдба! Да творим, да работим,

безвъзвратно отхвърлили всеки ярем!

И врага победили, да видим живота,

за който отивахме да умрем.

------------------------------------------------------------

Понеже виждам, че в България всички специалисти по банки сега рязко се преформатираха като мегаспецове по авиационно дело и вече не само са наясно как е паднал малайзийския Боинг, ами дори са минали през най-тайните архиви на Кремъл и вече са убедени, че лично Путин и Кабаева са дали заповед за свалянето му, предоставям списък на още възможни обвинения, които да се припишат моментално на руснаците:

1. Убийството на Кенеди. Този Лий Харви Осуалд има подозрително кремълска брадичка, която подсказва, че може да е пети братовчед на Дмитрий Медведев.

2. Бермудският триъгълник. Никаква мистерия - от години Путин отвлича корабите там, за да ги подарява на любовниците си.

3. Изчезването на първия малайзийски боинг в началото на година. Отдалече си личи дългата ръка на Москва - най-вероятно целият самолет и екипажа са в мазето на Кремъл, където по цял ден ги тормозят като ги наливат с борш. Мъченици.

4. Лейди Гага - очевиден продукт на кремълските лаборатории за объркване на съзнанията на електората.

И нещо сериозно. Не мога да твърдя, че руснаците не са го направили. Но и всеки, който твърди, че са те е в абсолютно същата ситуация. Има една поредица от документални филми "Разследване на самолетни катастрофи", която препоръчвам на всички специалисти по авиация, които се появиха. Разследването е бавен, сложен и влудяващ процес, често с противоречиви изводи. Така че всеки, който е свръхубеден във вината на руснаците просто трябва да си признае, че изводите му са емоционални, а не да търси вселенски знаци, че е озарен от някаква свръхистина. Иначе и аз съм убеден, че руснаците имат трески за дялане. Ако бяха добра сила отдавна трябваше да дадат Ана Чапман на мен, а не тоя зубър Сноудън :)))))))))

-----------------------------------------------------------------

Влогът на ДСБ в КТБ разкри всички 5 опорни точки на десницата:

1. Ти си долен комунист, а мустаците са ти били отгледани от 6 отдел на 6-то управление!

2. Ти си долен комунист и агент на Путин понеже имаш плакат на Ана Чапман.

3. Ти си долен комунист, защото не знаеш, че да си откриеш сметка в банката на Сатаната е напълно нормално, морално, почтено, истинско, вдъхновено, прозорливо и добродетелно.

4. Ти си долен комунист, това ли е най-важната тема на държавата днес?

5. КООООООМООООООООНИИИИИИИИЗЗЗЗЗЗД!

-------------------------------------------------------------------

"Сезони на шизофренията". Дааа, така ще кръстя роман, ако имах енергия (имам) и талант (нямам), който бих написал за краткият ми полет над новините само в рамките на половин час.

Пациент номер 1 - субект на име Бойко Борисов, страдащ от тежка форма на екстремна мегаломания. Борисов днес се е извинил за гласуване на ГЕРБ от вчера. Лидерът не бил доволен, че групата Му подкрепила поправката за банките в Наказателния кодекс. И понеже всички знаем, че групата Му и мнението Му това е едно и също нещо, в нас остава безмерното удивление в коя реалност един политик днес може да бъде опозиция на себе си от вчера. Българската политика не е пример за последователност, но скоростта на тази шизофрения я прави особено интересна.

Пациент номер 2 - субект на име Радан Кънев, който постави нови рекорди по скоротечна амнезия. Да обясним - ДСБ имали влог в КТБ, който Кънев заварил от предишното ръководство. Само се насладете на тази поезия: " След като станах председател на партията, започнах инвентаризация на наличностите и тогава установих наличието на много отдавнашен депозит на партията в КТБ...". Многоооо отдавнашен! Те го направили през 1453 година, а Радан с удивление научил за него буквално вчера. Той дори не подозирал, че партията има пари в банката на Сатаната. И егати партията. Щом могат многоооо отдавна да депозират 50 бона и изобщо да забравят за тях, тия верно са егати паралиите. Новият лидер се опита да екзекутира публично стария ковчежник на партията си. Ама старият ковчежник бойко нарече новия лидер лъжец и така шизофренията се обостри до степени, непознати в съвременната психиатрия...

С други думи май се отказвам за днес да чета новини и ще почна да разглеждам снимки на Мария Шарапова и да завиждам на Григор Димитров :)))))

---------------------------------------------------------

Българската десница никога няма да спре да ме удивлява. В момента в който някой от тези редици излъчи мнение, което се разминава със средностатистическите способности на член на Протестна мрежа да обработва сложната реалност, започват да прехвърчат едни риторични фойерверки и пиротехника, просто не е истина. Костов рече две различни приказки и ето, че "Капитал" свали маската и се превърна в бухалка, пък макар и сложила леки и палави пухчета, за да не прилича едно към едно на железните лостове на Пеевски. Сектата на Костов пък вероятно ще отвърне с аутодафе на "Капитал", направено на "Витошка", докато старите реститутки пускат отровно биле върху потрета на Иво Прокопиев. Изобщо, там, където човек очаква да види безкрайна демокрация се натъква единствено на спотаен фанатизъм. Съдбата е кучка. А както казваше Райко Алексиев, на старобългарски съдба често е означавала полицейски участък. В случая съдбата е другото на име на психиатрията :))))

-----------------------------------------------------------

Благодарение на героичните усилия на др. Турхан Апдула в ръцете ми най-накрая се оказа книга на гуруто на неолиберализма Лудвиг фон Мизес, наречена "Антикапиталистическото мислене". Това е мизантропско есе, една гигантска псувня срещу всички лузъри, които според Мизес, имат наглостта и дебелоочието да се съмняват във феята на свободния пазар. Четох този тесногръд текст известно време и най-накрая загрях каква е основната мисия на Мизес. Пичът е създал творчеството си като едно свръхоправдание пред съвестта си, че той закусва с черен хайвер докато има хора, които умират от глад. Когато един ден лудостта отмине, Световната здравна организация ще класицифицира "laissez faire" като първото колективно заболяване на психиката, което е известно на човечеството :))

----------------------------------------------------------------

Коментаторът кърти: "Канцлерът Меркел е щастлив" - йеееееее! :)))))

-----------------------------------------------------------

Казвам ви - сега разбрах, че живея втори живот. Сутринта от София, гара Подуяне, хванах влака София - Варна/Бургас (на Карнобат композицията се разделя - това го казвам за колегите, които превърнаха в централен въпрос това за къде е бил влака, но непознаването на този въпрос издава едно твърде рязко отдалечаване от знанието за това как пътува обикновения българин), който после дерайлира край Стара Загора. Сега осъзнавам, че дори съм си позволил да придремвам в една композиция, която е пътувала към страшно фатален край. Добре, че слязох в Пловдив и не станах част от инцидента. Обаче тъжната истина е, че е живо чудо, че нещо подобно не е станало по-рано. Състоянието на влаковете на БДЖ е под всякаква критика. Железниците са страшен символ на прехода - политическа хранилка и източване с вампирски зъби. Унищожавани систематично, за да може частните превозвачи да се напълнят с пари. Не е чудно, че влаковете почнаха да дерайлират. Нима целият ни живот не тръгна натам?

---------------------------------------------------------------

37 е коварна възраст. Преди години четох една статия за фатализма, който тежи над тази тежка година - в нея се обясняваше как една дузина поети, писатели и интелектуалци решават точно на 37 години, че повече не могат да издържат тук и си купуват еднопосочен билет към небето. Това са миговете в които благодаря, че не съм толкова умен, че животът да ми тежи. А след като видях толкова много искрящи, възторжени и страхотни пожелания към мен, мога единствено да изкрещя като героя от "Оркестър без име" - "Живее ми се, бе! Живее ми се!". Благодаря ви за страхотната емоция, благодаря ви за всичко. Извинявайте, че не мога да отговоря на всеки - направих опит, но просто ми се схванаха пръстите. Така че, моля за прошка, радвам се, че ви познавам, радвам се, че ви има, радвам се, че живеем по едно и също време. :)))

-----------------------------------------------------------

Бойко Б.: "Орешарски е срам за всички времена, хората се срамуват да кажат , че са били премиери". Ето това не ме кефи в тоя пич - разминава се с думите си като тир с крайпътна проститутка. Май френдс (друзья мои) , какъв срам бе? Аз замалко не оглушах от безкрайните му дрънканици, че е бил премиер. И най-лошото - няма шанс да спре да дрънка...:))

-----------------------------------------------------------

Малко черен хумор преди мача: "Горе главата", каза палачът, нахлузвайки примката". Станислав Йежи Лец :)))

---------------------------------------------------------------

Ето на какво мнение попаднах за себе си: "Emil Robert Cohen Сашо Симов отдавна вече не е журналист, а е просто зъл, злобен и без всякакви морални задръжки манипулатор. Беше журналист и имаше право на мнение. Но лъжите и инсинуациите никакво мнение не са и няма как да бъде защитено правото на лъжа и манипулация...". Скоро очаквам да споделят, че по пълнолуние вечерям с душите на млади десни девственици, а по новолуние обикалям в градската нощ, за обърквам съзнанията на електората. Вън от шегата - изключително тесногръда мизерия е това да възприемаш различната политическа позиция като вид манипулация. Защото това издава, че живееш с тоталитарното усещане за непогрешимост. Ами ми е писнало да обяснявам едно и също. Вече почвам да изпитвам някаква странна радост от този си кръволожки имидж, мама му стара :)))))

----------------------------------------------------------

Сензация! Български поет е предсказал резултата от мача Германия - Бразилия. След като видях, че в Бразилия играе играч на име Данте цяла вечер се мъчех да се сетя на какво ми напомня това. И най-накрая загрях. Гео Милев има една поема "Ад", която почва с пророческите думи:

"Оставете тук всяка надежда!" -

писа нявга ръката на Данте

над вратата на ада.

Данте беше andante

- и разнищваше мъдра пророческа прежда

през цялата древна и нова световна история:

Данте беше andante:

страх и терор без надежда.

Какво точно беше вчерашния мач, ако не страх и терор без надежда, а? А пък онова същество от алтернативна вселена, което се подвизава в медиите с прозвището "Гадателката на Берлускони" твърдеше, че домакините щели да бият измъчено. Даа, четете поезия, там бъдещето е описано доста по-добре :))))

---------------------------------------------------

И последно. Като гледам резултата и лицата на феновете на Бразилия - май втория мандат на Дилма Русеф отиде на кино. Футболната депресия в Южна Америка твърде често се превръща в политическа ярост :))))

--------------------------------------------------------

Ето значи от какво се е нуждаела Германия да разцъфти...Един път да се случи и аз да викам за тях...:))))))))

------------------------------------------------------

Данте в Бразилия. Борхес в Аржентина. Да не би големите писатели след известно време да се прераждат като футболисти в Южна Америка? :))))))))

---------------------------------------------------------------

"В София този следобед държава просто нямаше", изхлипа Фандъкова. Нещо такова очаквам да каже, слушайте ми думата...:)))

--------------------------------------------------------------

Честит втори сняг! :))))

------------------------------------------------------------

Някакъв сайт "Фактор" е написал статия за моите кулинарни одисеи с Валерия Велева и едва сега прочетох дописката. В нея срещнах следното изречение: "Смелият соц. журналист Александър Симов, който заради хонорари защитава лявата идея във всички издания на Делян Пеевски и има запазена колонка във вестник “Уикенд” за крупна сума...". Това е една не само нагла, но и гнусна лъжа. Всички, които ме познават знаят, че от една година насам "Уикенд" препечатва статии от блога ми, не само без да ме пита, но дори без поне да ми посочва блога. Нямам сили и енергия да ги съдя. Не съм взел нито едно стотинка от гнусарят Пеевски. Никога не бих пипнал парите на такъв капут. Ама никога. Заради това проклети да са всички, които в името на собствените си лъжи са готови да оклеветят всеки. Това е.

-----------------------------------------------------------------

Човек изтърве света от контрол, колкото да изпие една бира и вземе, че стане някоя телевизионна дивотия. Чета и се чудя - някой сигурен ли е, че тази вечер другарят Кирил Добрев не е заключен навън и не е оставен без вечеря? :))))) Аз вярвам, че жените не само могат да поправят, но и да наредят правилно света. Общо-взето забележете - проблемите на човечеството започват, когато то напуска блаженството на матриархата и се потапя в арогантността на мъжката епоха, която обикновено се свежда до футбол, псувни и някоя друга война. Заради това - да живеят жените! Само, когато те са добре и мъжете са добре :))

----------------------------------------------------------------

Интересна случка със стария репортер. Търча в жегата към бТВ, че закъснявах за "Лице в лице" и проклинах страстта си към сандвичи и се заричах, че трябва да отслабна, когато налетях край НДК на внушителен митинг протестиращ срещу Сергей Лавров. Внушителен, разбира се, според десебарските мерки, тоест около 11 човека. И тогава преживях момент на гордост. Отдалече чух глас: "Това е Симов!". Митингът се обърна към мене и почна мощно да ме поздравява с викове: "Руска подлога!" и "Курва на Путин!". Възгордях се. Застанах пред протестърите и няколко пъти им се поклоних, за да могат да ме огледат в цялата ми прелест. Злобна лелка ме разстреля с думите, че такива като мен трябва да ги пращат в Москва. Аз й предложих да ми купи билет, а не само да злобее на думи. На десния в България обаче, когато му поискаш пари, веднага се отказва от идеите си. Крякаха ми да си ходя, а аз им споделих, че май ще трябва още дълго да ме търпят. Това май ги укроти. Осъзнаха, че наистина ще трябва да ме търпят още много време, хахаха :)))) После непознати хора минаваха и ме тупаха по гърба. Въобразиха си, че съм някой известен щом ме плюят така :))

----------------------------------------------------------

Eто това е нивото на демокрацията у нас- "десетките украинци", събрали се на протест срещу Лавров, настояват за освобождението на Олег Сенцов, ама никой дума не обелва за систематичното изтребление на хора от Източна Украйна. Вероятно заради това "десетките" украинци се оказаха точно около 12 души. Аз съм за освобождението на Олег Сенцов! Но настоявам фашизмът да бъде признат като фашизъм и да има международен трибунал за Порошенко, Тягнибок, Коломойски и сие!

---------------------------------------------------------

"Работата в неделя разваля семейства и приятелства". Папа Франциск. Ето дори богословието с бавни стъпки преоткрива големите политически истини на живота. Какво доказателство повече ви трябва, че капитализмът противоречи не само на естествения ред на земния живот, но влиза в рязко притоворечие и с небесните канони. Капиталистите искат от нас само гърч, бачкане и никакви почивки, защото очевидно не божествени сили, а сатанински гласове шептят в главите им. Като чета думите на папата дори почвам да разглеждам богатството като вид демонично обсебване на човека, което го изкарва от редиците на правоверните, които знаят, че в неделя трябва да се мързелува и го запраща към онези, чието име е легион и които знаят само да гърчат...Лелее, да знаете къде мога да подам едно CV за щатен богослов към Ватикана? :))))))))

-------------------------------------------------------------

О, не, профилът на Антоанета Цонева е бил разбит и унищожен. А вие тук ме занимавате с някакви дребнотемия - войни, холокостът над руснаците в Украйна и гладът в Сомалия. Геополитическата тема номер 1 у - кой, кой, кой, кой, кой посегна на Тони? Аз подозирам дългата газова ръка на Кремъл. Всеки неин статус беше като метнат банан в лицето на евразийството. Всяка нейна запетайка - пирон в ковчега на руския борш. Всяка нейна дума приближаваше момента в който Григор Димитров щеше да зареже долната путинистка Шарапова. Не искам да казвам голяма дума, но не изключвам лично Путин да й е блокирал профила :))))))

---------------------------------------------------------------

Замислих се днес и с лека форма на ужас установих, че откакто съм активно политическо същество не си спомням такава ситуация в БСП - да се върви към оспорвани вътрешнопартийни избори и да е ясно, че лидерът ще е нов. Колкото и да се опитвам да изглеждам угрижен, истината е, че всъщност на мен ситуацията на политическа надпревара ми харесва. Това е солта на политическият живот. Да участваш в политическо състезани е ценност, защото останалото означава да признаваш, че статуквото ще е вечно. В този смисъл аз приличам на първолак, който за първи път влиза в 3D кино - всичко ми е непознато, но продължава да бъде интересно. И, егати, как тече времето. Преди 13 години си мислех, че ако някога натрупам 10 годишен стаж в българската журналистика сигурно ще мога да твърдя, че съм видял всичко. Ооо, колко наивни са могли да бъдат младите репортери :))))

-------------------------------------------------------

Българският коментатор така страда за Бразилия, сърцето му така кърви при всяка атака на Колумбия, че чакам всеки миг или да поиска политическо убежище от Дилма Русеф или да предложи колективен брак на Селесао, за да им помогне в тежките мигове...:))))

--------------------------------------------------------

Едно изявление на Лютви Местан ме хвърли в озадачение. Той е казал, че ДПС не е застаряваща селска мома, а си знае стойността. Чесох се по главата известно време, за да подтисна разрушителните импулси. Станах да се поразходя, да подишам летен въздух, но това е по-силно от мен. Ако наистина го е казал това, то определено трябва да констатираме, че и най-големите оратори рано или късно падат в капана на собствената си словесност. Защото жените, които знаят стойността си обикновено наистина заработват доста добре. Като компаньонки. И си представих как би звучала една обява на ДПС в тази стилистика: "Млада центристка партия си търси политически партньор. Предпочитания: силен на избори и палав коалиционно. Позвъни ми - с либерална нагласа съм" :))))))

----------------------------------------------------------

Парламентарен слух, който почива на съвсем реални данни. На срещата на парламентарната група на ГЕРБ днес, Бойко Борисов поетично е описал в каква ситуация ще бъдат вече депутатите от ГЕРБ: "Ще сме като мъдете - няма да влизаме!". Хахах. Паметливи припомниха, че преди време земеделецът Георги Пинчев също бе обявил от парламентарната трибуна, че някой чака на коча мадурите...Политическият контекст на фразата убягва от паметта на народа, но е важно да се знае, че тази част от мъжкия организъм очевидно има трайни последователи в политиката :))))

Алчността на финансовите вампири

В България човек трябва да чете международните новини като Еркюл Поаро - тоест със скептично сумтене и безкрайно подозрение каква точно пропаганда го карат да глътне.

Огледайте вестниците днес - ще видите грандиозни заглавия за това, че Аржентина за втори път е във фалит за 13 години. Истинското заглавие обаче трябва да бъде: "Американските финансови вампири се опиптват да изсмучат Аржентина". Защото пред очите на целия свят една група от алчни спекуланти се опитва да постави на колена латиноамериканската държава.

Този прословут "фалит" всъщност се дължи на факта, че "малка" група от хедж-фондове са изкупили облигации от дълга на Аржентина от 2001 година (когато беше първият фалит) на безценица и в момента се опитват да изкарат колосални печалби от тях. Взели са облигациите за 50 милиона, а искат да получат 800 милиона. На фона на тази алчност наркобароните с техните печалби изглеждат като скромни самарянчета с благородни сърца. Нещо повече - американските съдилища играят в тяхна полза и вече един път отсъдиха в полза на финансовите лешояди, които се прехранват именно с такава неморална спекула.

Това не е капитализъм, това е вампиризъм в чиста форма. Именно тези хедж-фондове не дават пет пари за целия аржентински народ и отказват да участват в преструктурирането на дълга, защото очевидно няколко мениджъра искат да се пенсионират в имения, огромни като половин щат и с по 10 силиконови любовници и коли, дълги като река Мисисипи. И само забележете - тези, които иначе биха опищели света за свободен пазара, а свободен пазар означава и свободата да не получиш нищо срещу риска си, сега искат да си гарантират вземанията, без да им пука, че се заиграват с живота на милиони хора. Тази ненаситност на спекулантите веднъж щеше да удуши света, но е очевидно, че финансовите пазари страдат от огромен морален проблем - те виждат всичко само в пари, а алчността им е смазваща като стоманен юмрук.

Тук вече говорим за пазар, който категорично върви срещу интересите на хората. Говорим за финансов вампиризъм, който се представя като върховна свобода. Нека след това говорителите на алчните да не се учудват, че по цялата планета гневът хората става неудържим. 

Те не искат да живеят в диктатурата на финансовите вампири.

На кого да платя, за да стане премиер Близнашки?

Някой знае ли колко трябва да се бръкна и да платя на президента Плевнелиев, за да не се отказва от своите намерения да направи Георги Близнашки служебен премиер? По-добър подарък БСП и да иска, не може да получи преди изборите. Ако целият интелектуален ресурс на "Дондуков" 2 стига до номинация на професора - протестър за министър-председател, значи може би е време просто да се откажем от идеята, че България има президент.

Моля да бъда разбран правилно. Близнашки, така твърдят експертите, е качествен правист, а имаше и времена, когато в БСП той казваше доста истини. После обаче, когато дойдоха трудните времена, се оказа, че тази идейност не идва от морални подбуди, а е проява на его, което е огромно като това на Бойко Борисов, умножено по две. А егоманията е страшно състояние на духа. Така се стигна до ситуация, в която "антиолигархичният" Близнашки ходеше по семинарите на ГЕРБ, за да ги муфти за подписи по искането за референдум на президента, и се снимаше с тях, все едно са ангели, а не партия, която за малко да убие демокрацията у нас. Той е "социалистът", който се гушна с най-мракобесната десница и стана като момче за мокри поръчки на президента. У всеки човек е възможен катарзис, но катарзисът на Близнашки твърде много прилича на низост.

В последната една година, в лятото на своите протестърски страсти, професорът разви дори идеята, че БСП трябвало да бъде забранена. Как да не поискаш да забраниш партията, която те направи човек, депутат и любимец на медиите - точно в този ред? А БСП става най-силна, когато някой иска да я забранява. Заради това Близнашки е най-добрият подарък, който президентът може да направи на левицата. Той просто е символът какво се случва с тези, които плюят в своето минало. 

Кажете ми колко да платя, за да го видя премиер?

Блус за безкрайно повтарящия се парламент

Буги Барабата имаше една песен, чийто текст и до днес кара кожата ми да настръхва. Тя започва с думите:

Улицата, на която

съм израснал и живял

се спуска стръмно от затвора

и свършва в мръсният канал.

Барабата описва някакво черно безвремие от средата на 80-те години, някакво замръзнало време в което човек съществува единствено и само потопен в собствената си житейска история без да може да мръдне дори крачка встрани от нея. Това е драматичното еднообразие на ужаса, парализата на обречеността, кошмарът на обикновения ад. В песента се описва един кротък и банален мрак, който води до неизбежния край, неотменим и тревожен, в който главния герой, потопен в трагедията може единствено да констатира:

Ето улицата дето

съм израснал и живял

- ще тръгна бавно от пандиза

и свърша в мръсният канал...

Текстът, казват е писан за Коньовица, но като го слушам постоянно се сещам за България днес. Това е силата на думите - те тръгват баналния ад на една отделна душа, за да ни опишат драматичния ад, картината на който няма да открием дори в Библията. Но когато човек проследи картината на парламентарното безвремие чиято диктатура наблюдавахме тези дни не може да не прокълне природата, че не го е надарила с глас, за да пресъздаде този политически блус с горно "до".

Нали в България обичаме да си говорим за митичното задкулисие? Ами имам една новина - покрай новооткритата коалиция ГЕРБ и ДПС задкулисието вече отказа да се крие. То опита всякакви коварни начини да се сдобие със свежи средства - атака срещу банките, опит за засмукване на всички държавни поръчки, а сега просто седна в залата на Народното събрание и набързо създаде една парламентарна корпорация, която без никакви разумни причини, без рационални основания натовари бюджета с нов държавен дълг до 3,4 милиарда лева. Обяснението беше - трябвало да има "буфер". Когато утре безпощадната реалност се стовари върху нас като бутилка с уиски върху главата на блусар ще ни обяснават, че буферът не е бил достатъчен, бъдете убедени. Това е основната част от българския блус - историята винаги е една и съща, но просто всеки път става все по-психарска.

Убеден съм, че дори протестър с развихрено въображение от лятото на 2013 година не е подозирал, че краят на 42-ото Народно събрание ще е такъв. В смисъл как непримиримите антагонисти ДПС и ГЕРБ ще се гушнат пред очите на всички, но на улиците вече няма да има никой, защото умората е абсолютна. Аз съм от хората, които имаха надежди за този парламент, но подмените вече ми идват в повече. Видях как тези, които миналата година реваха срещу актуализацията на бюджета сега я приветстват като манна небесна, защото вече мечтаят за постове в служебното правителство. Видях как тези, които твърдяха, че полицейщината на ГЕРБ е символ на пълната деградация сега гледат с политическа похот масивното генералско тяло и гласуват в синхрон с него. Изобщо в България цари нещо като постмодерна психария - никой не говори това, което мисли, но задкулисието осъществява мрачните си планове при колективна любов на медии и тишина из околните пространства. Само не си мислете, че с тези думи се опитвам да защитавам БСП. Да, те са ми слабост, но този път не заслужават добри думи. Да, опълчиха се на наглостта и безочието, но едва на края. Тоест твърде късно. Твърде блусарско, за да стане песен на щастието и новата любов. Всички се оказаха виновни в този спектакъл. Но вероятно свободата идва тогава, когато човек се отърве от илюзиите. Например илюзията, че думите означават нещо в България. В края на парламентарния спектакъл се оказа, че нито един от героите не е това за което се е представял. Прилича на пиеса на Йонеско. Всъщност не - по-скоро прилича на песента на Буги Барабата, защото всеки опит за различна държава тук завършва в мръсния канал на интригата, в мътната вода на бизнес-интересите, в перверзията на наглото задкулисие, в подмяната на светлите цели с дебелите портфейли.

И властта на задкулисието винаги ще е пълна, защото вместо протест днешната им сценка предизвика само потни усмивки на задоволство. Десните се кефят, когато левицата страда. Кефят се и пишат мазни статуси. Много им е яко. Защо да не им е - те нямат дори елементарно чувство за морална отговорност. А и половината от тях вече сънуват как ще правят държавна кариера при ГЕРБ. Точно това лъсна в края на 42-ото Народно събрание. Това също е блус. Блус за осъзнатите истини, които не е ясно дали те правят по-силен, но поне ти отварят очите. Така България е обречена да повтаря един и същи парламент, отново и отново, докато някой не спре порочния цикъл на самоомразата. Което няма да стане скоро и заради това блусът ще продължава...И свършва в мътния канал.

Петте политически тела на лидерите на БСП

Покрай избора на нов лидер на БСП изведнъж забелязах колко много хора за една вечер станаха експерти по левицата. Ама то не бяха компетентни мнения, ама то не бяха едни великомъдри иронии, ама то не бяха едни снобски обругателства, ама то не бяха едни величави псувни, маскирани като някакъв либерален градски псевдоанализ. От толкова много познавачи на БСП човек трудно може да вземе думата и да каже нещо различно и смислено, защото основният белег на епохата е, че никой никого не иска да слуша. Но този дни се замислих, че Михаил Миков е едва петият лидер на БСП в епохата на прехода. И понеже историческото време край нас тече все по-бързо може би точно в началото на неговия мандат е добре да обобщим в кратък текст идейното наследство и политическите пориви на всеки от неговите предшественици. Само едно отклонение. В книгата си "Двете тела на краля" Ернст Х. Канторовиц описва как проблема за двойствената пророда на Христос (той е човек и бог, тоест две в едно) се пренася в политическото поле на монархиите. Кралят, отбелязва Канторовиц, също има две тела - физическо и политическо. Физическото тяло е преходно, но политическото тяло е това, което осигурява не само приемственост в една династия, но и изгражда едно надвремево поле на концетрация на идеи и завети. Ако принесем тази поетична фантазия на Канторовиц към съвременните лидери, смело можем да твърдим, че политическите им тела остават постоянно вградени в конструкцията на една партия и нито един нормален човек не може да тръгне да разпознава днешната реалност без поне за малко да се опита да види онзи другият вечен градеж, който е завещан за поколенията.

И така след като сме въоръжени с философско оправдание за безкрайната графомания нека да направим един бърз полет над политическите тела на лидерите на БСП досега.

Александър Лилов (1990-1991) имаше изключително сложната задача да трансфомира една комунистическа партия, с определено консервативно светоусещане, в модерна политическа формация. БСП имаше късмета, че във времената на най-голямата си идейна криза тя имаше начело истински идеолог, който проумя, че пътят към това, което в Европа се нарича "социалдемокрация" ще е самоубийствен за БСП, защото социалдемокрацията върви към своя криза. Днес е лесно да видим правотата на Лилов, но през 1990 година на него му е било изключително трудно да защити тезата за "модерната лява партия". Сега мнозина се подиграват с нея без да осъзнават какво всъщност предлага като проект Лилов с тази фраза. Той настоява БСП да търси собствен ляв път на развитие, а не да приема наготово клишетата на европейската социалдемокрация, защото ако тя ги приема напълно, то със сигурност няма да избегне общата криза към която тази социалдемокрация върви. Именно Лилов обаче успя за запази БСП като голяма и мощна партия, която не изчезна в мътните води на прехода, а получи нови идейни устои въз основа на които да търси идентичност.

Жан Виденов (1991-1996) е най-трагичната фигура от петте политически тела, които ще изследваме тук. Жан се оказа верният човек в погрешното време. Той се опита да провежда лява политика във време, когато всички твърдяха, че са необходими десни реформи. На практика Виденов със своя политически инат застана срещу интересите на оформящата се бъдеща олигархия, която искаше да получи собственост на безценица и никога не би позволила някой да се опълчи на нейния дневен ред. Самият Виденов е човек с ясен ляв проект в главата си, който обаче и представа си нямаше как да го постигне. Заради това при него реалността се сблъска със собствените му убеждения и в крайна сметка Виденов стана неудобен не само на партията си, но и на всички. Той трагично се опита да спаси държавните предприятия, да запази нещо от предишната икономика, но не само времето, но и политиката вървеше срещу него. Оказа се обаче, че идеализмът е мощна сила. Защото в първите години след неговото оттегляне името му беше символ на провал, сега буди симпатия, защото може да бъде сравнено с всички партизани на прехода, които не успяха да се наситят на кражби.

Георги Първанов (1997-2001) за разлика от Жан се оказа точният човек на точното място. Подценявам в началото на своята кариера и стигнал до момента (в нейния край) в който всички го привиждаха като някакъв задкулисен основен играч. Първанов обаче в партиен план успя да намери спасително въже за БСП като тръгна да прави голям ляв съюз с всички дребни социалдемократически партийки, които успя да намери оцелели от бурните вълни на прехода. Първанов се оказа бог на маскировката - той успешно замъгли БСП в Коалиция за България, измисли лекарството "гражданска квота" като се надяваше, че маската е достатъчен спецефект да привлече нови електорални маси. Именно Първанов измисли нещото, наречето "социаллиберален вектор", което предвиждаше БСП да потърси и намери път към ДПС, а пък това само по себе си посла след това възможността за съвместно управление на двете партии. Сами по себе си идеите на Първанов не се някакво новаторство, точно както гримьорът не може да бъде признат за художник, въпреки майсторството си. И все пак благодарение на неговоте действия само за 4 години БСП успя да си стъпи на краката и след първите избори (17.06.2001) на които левицата остана трета сила, тя успя само няколко месеца по-късно да спечели президентските избори. И така Първанов завеща политическото си тяло на БСП, а премести физическото на "Дондуков" 2, където да го развива институционално.

Сергей Станишев (2001-2014) е най-парадоксалният от тях, защото успя да измине пътя от "осанна" до "разпни го" и то именно, защото по време на своето лидерство той така и не успя да реши кой път да следва - този на идеите или този на маскировката. Социаллибералният модел вършеше някаква работа преди световната криза да разлюлее света, а точно и след нея започнаха политическите и идеологическите проблеми на Станишев. Той започна да губи избори, защото БСП не успя да отговори на повечето от политическите предизвикателства пред нея. Разбира се, щеше да е лесно, ако всичко това беше вина на Станишев. Не, Станишев до известна степен е и жертва, защото той трябваше да управлява във време, когато маскировката оставена от Първанов почна да се пропуква, а левите избиратели все по-гръмогласно започнаха да настояват за ясна политика, точни идеи и максимална лява последователност. Станишев успя да оглави Партията на европейските социалисти с което показа, че БСП не е в изолация, но пък имаше и нещастието да види, че европейските модели и решения на партийни проблеми не вършат работа у нас. БСП драматично се върна към началото на лиловската постановка, че трябва да търси свой различен път на развитие, а не клиширано да повтаря чужди схеми. Политическата имитация и залагането на пиара над идеите в крайна сметка определиха днешните тежки времена на БСП и именно в тази атмосфера се появи Петото тяло (това звучи като заглавие на някакъв апокрифен роман на Куелю).

На Михаил Миков (2014 - ) се пада тежката задача да намери най-малкото общо кратно между всички политически тела, които са били преди него. Той е като сапьор, който няма много време, за да обезвреди бомбата и трябва да вземе отчаяно решение синята или червената жичка да отреже почти на сляпо. Това е проблемът на действащия лидер, ако се позовем на теорията на Канторовиц - политическото тяло разполага с вечност в която да се оглежда, но физическото има своите ограничителни параметри. Има един безпогрешен признак за живот на един субект обаче. Ако БСП наистина беше на смъртния си одър едва ли толкова хора отстрани щяха да съскат и да се опитват да залеят с отрова новият лидер. Злобата е като гайгер-мюлеров брояч за живот и заради това Миков поне може да има спокойствието, че не поема траурно бюро, а политически организъм, който може да бъде съживен отново. Някъде прочетох мнение, че основен тест на новия лидер ще бъде отношението към ГЕРБ. Според мен, и това няма да се уморя да го повтарям, БСП трябва да се пази много от самата идея, че е възможна коалиция с партията на Бойко Борисов. Тази партия трябва да влезе веднъж завинаги в забранителния списък за потенциални съюзници. България може да е обречена да бъде управлявана от коалиции, както твърдят медийните врачки, но пък това не означава, че трябва да убием и самата идея за политика изобщо.

Аз ще проявя допълнителна талибанщина и ще споделя същото за АБВ. Докато АБВ не покаже, че е партия, която почива и на нещо друго освен на анти-БСП основа няма никакъв смисъл да се търсят пътища към нея. Докато АБВ за БСП е това, което Македония за България, просто е безполезно да твърдим, че протягаме ръка. Защото дори и този съюз да се случи, това означава АБВ просто да изчезне, защото ще изчезне всичко онова, което ги формира като партия. И пак ще повторя - Миков е в ролята на сапьора, който е навлязъл в минно поле без карта, но пък от друга страна, както ме убеди един приятел - хората с чувство за хумор могат да преминат през всякакви изпитания.

След като направихме кратко пътешествие for dummies из политическите тела на БСП на изпроводяк можем да се опитаме да формулираме единствено нещо като надежда. Надеждата, оказа се, е дисидентско чувство в мрачния свят на българския песимизъм. Наскоро една моя позната, която никога не съм подозирал в добри чувства към БСП, най-малкото заради това, че викът "червени боклуци" й се беше превърнал в нещо като мантра в мрачната 2103 година, с някакво отчаяние ми сподели, че както и да гледа в политическото пространство единствено в БСП вижда някаква възможност за алтернатива на задаващия се агресивен авторитаризъм. Никога, ама никога няма да гласувам за БСП, но и стискам палци да се оправите, ми каза тя. Мен малко ми трябва да потъна в оптимизъм. Например една такава реплика. Стискат ни палци да се оправим. Не е малко, ей.

Омразата като диагноза

Само за 24 часа във фейсбук, във форумите, на много други места в интернет върху новия лидер на БСП Михаил Миков бе излята тонове жлъчна помия. Безкрайната омраза е основният бяс на нашето общество. За кратко време прочетох такива дивотии за Миков, че неусетно се изпълних със симпатия към него. Това е социалистическият инстинкт - като видиш как се опитват да удрят някой с безкрайна злост, винаги да заставаш на негова страна. То не бяха подигравки, измислици и режисирана ирония...

Мисля, че по старо правило всеки нов ръководител заслужава толеранс от мининум за 100 дни, за да покаже своите идеи, намерения и визия. В този смисъл България е страхотно нетолерантна държава. Това, което минава за най-просветената част от обществото не е склонна да прояви дори две секунди търпение преди да извади бойните секири и да почне да сече наляво и надясно. Разбира се, твърде романтична илюзия щеше да бъде да очакваме от десницата някакви добри думи за новия ляв лидер, но тя трагично не усеща, че по начина по който е тръгнала да го обругава всъщност показва, че просто няма за какво да се заяде с него. 

Ако единственото лошо, което може да се каже за Миков е, че той ще има проблеми да си поръча пиле със зеле, направо трябва да го обявим за национално богатство. При това Миков успя да накара дори най-мракобесно десните да се заинтересуват от БСП и да ударят по няколко злобни думи по негов адрес. По-добра визитка пред левите хора просто не му трябва. 

Истински късметлия. 

Дискретният чар на политическото лицемерие

В своя великолепен филм "Дискретният чар на буржоазията" режисьорът-хулиган Луис Бунюел насочва оптичния си мерник с изключителна ирония към богаташките прослойки, които са  проядени от лъжите, самоизмамите, претенциите, фалша си и своя собствен нарцисизъм. Режисьорът е безпощаден в своя сарказъм, който в нито един момент не е показан помпозно, точно обратното - филмът е като сюрреалистично видение, което те води в един толкова изкривен свят, че човек почва да се залива от смях, въпреки, че повечето от видяното изобщо не е смешно. Това е от най-трудният вид комедии и Бунюел се справя повече от блестящо. Нещо повече - той ни е оставил безпогрешни указания за ориентиране в този фалш, защото, уви, явлението е повече от универсално и може да се срещне във всички сфери на обществения живот. Заради това нека сега да се опитаме да направим едно кратко сюрреалистично пътешествие през дискретният чар на българските лицемерия, защото в последната една година се нагледахме на толкова много от тях, че ако някой се реши да напише енциклопедия на преживяното със сигурност ще получи академично звание.

На първо място трябва да поставим, разбира се, ДСБ, защото две приключения с тяхно участие демонстрираха, че лицемерието е основният демон на българската десница. На първо място дойде самопризнанието на Радан Кънев, че партията му има влог в КТБ в размер на 48 хиляди лева. Самопризнание в случая обаче съвсем не означава покаяние, защото той го направи най-вероятно от страх да не би информацията за тези финанси да изтече отнякъде другаде. Нещо повече. В стремежа си да замита следите от местопрестъплението Кънев стовари цялата вина за скандалният влог на бившия ковчежник на партията. Ковчежникът не закъсня и отговори със словесна канонада, дори се закани за съди лидера на ДСБ. В престрелката обаче встрани остана основния въпрос. След като цяла година слушахме каква прелест струи от ДСБ и от Реформаторския блок, как техните стъпки са ангелски, а погледите им нежни и пълни с мъдрост, изведнъж се разбира, че партията на "умните и красивите" всъщност нелегално е точела лиги по големите лихви в КТБ и е поставила пари там. Според Кънев парите били на влог "много отдавна". Това трябваше да е оправдание за шокиращото разминаване между думи и действия. Все едно КТБ съществува отпреди 3 века, че някой може да има влог "много отдавна". Ако само няколко дни преди признанието на Кънев за тази банкова сметка някой журналист бе написал подобно предположение вероятно щеше да получи хиляди клетви, че е долен комунист, който интриганства срещу величавата и горда душевност на десните. И вероятно щеше да бъде прав. ДСБ с пари с КТБ - че това звучи все едно Осама бин Ладен е заловен с хамбургер в "Макдоналдс", при това носещ тениска с лика на американския президент. Но ето, че в България, оказа се, лицемерието няма никакъв край, а "политическите ангели" бяха заловени да банкират в учреждението на Сатаната (ако се придържаме към тяхната парабогословска лексика).

Зареден с това знание, човек вероятно по-лесно ще преглътне поредните любовни искри, които се разхвърчаха между Реформаторския блок и ГЕРБ. "Ние можем да управляваме с ГЕРБ и това е полезно за държавата", обяви в едно телевизионно студио ген. Атанас Атанасов от алчното за лихви ДСБ. Отношенията ГЕРБ - Реформаторски блок вече приличат на фолкпесен. Традиционно десните бяха обявили, че оставят вратата отворена за полицейско десните. Полицейско десните пък в лицето на техния лидер Бойко Борисов няколко пъти с горчивина се нахвърляха срещу обектите си на страст, защото ги подозираха, че само шикалкавят, докато търсят къде да хойкат настрани. В крайна сметка любовната сага приближава към своя  свещен конец, защото все по-често в пространството почнаха да се появяват надъхани костовисти, които със страст да обрисуват идиличната картина на бъдещо реформаторско управление с ГЕРБ. И тук, разбира се, никой няма да постави въпроса за грандиозната подмяна. Нима е нормално да ставаш и лягаш с клишетата за битка с олигархията и задкулисието и след това по същество да легитимираш ГЕРБ, същинската партия на олигархията, като носител на различно статукво. Подлостта наистина е станала втора природа на българската политика, но реабилитацията на формацията, която подчини институциите на своята полицейска кубинка и бе на път да пречупи крехкия гръбнак на българската демокрация със стоманения си юмрук от калинки и надъхани кариеристи, е висша степен на мерзост. Ето това е проблемът днес - тези, които се опитаха да паразитират върху протестните настроени изобщо не са на висотата на изречените думи.Ако в речите си говориш като сплав от майка Тереза и Гала, а всъщност се държиш като Джак Изкормвача в политиката, никой никога няма да е в състояние да ти повярва, че си истинска алтернатива.

Междувременно мастит политолог от десните, от породата на тези, които са готови да дадат мъдро мнение за проблема с намаляването на есетрата в Черно море и да обвинят дългата ръка на Кремъл за това, се опита да наложи цензура върху радиоводещият Петър Волгин, защото журналистът с много силен коментар ритна дежурната русофобия там, където слънце почти никога не я огрява. Волгин подобно на Бунюел е като детектор за лицемерие, защото покрай неговата безкомпромисна позиция по световните теми много често си проличава истинското емоционално състояние на десните сталинисти у нас. И заради това човек почва да си задава въпроса - нормално ли е да се водиш за демократ и едва ли не идеолог на свободата, а същевременно най-много да те вбесява това, че някой има различно мнение и не го е страх да го изразява. Страховито е да видиш как маските падат, когато прочетеш бесновато мнение на десен, че всеки журналист с различна позиция трябва да бъде изпратен на Марс с ракета. Какъв свят си представя колективното дясно несъзнателно? Какво точно иска да постигне? Опасявам се, че това са въпроси, които са обречени да останат без отговор. Но има нещо много перверзно в позицията, която иска да изчисти света от алтернативни гледни точки. Подобен тип отношение към истината е не само цинично, това е софт-фашизъм. Защото не е ли почти фашизиодно да постоянно да лееш моралистични сълзи за украинските жертви, но да изригваш в драматични възторзи, когато се лее руска кръв. Подобен тип морална уродливост е много характерна за пълзащият десен сталинизъм, който иначе успешно се прикрива понякога зад тоновете клиширана либерална патетика. И това ни навежда на мисълта, която е крайно време някой да изрази по правилен начин. Десницата в България е немодерна и архаична. Тя е толкова безпомощна в реалния свят, че дори е леко абсурдно да си я представиш на власт, защото ще прилича на комбинация от анимационен филм и пушене на трева. Десницата оцеля заради неправителствената си мрежа от фондации, издържани с чужди пари, но не може да тръгне към властта, защото няма какво да предложи. Атанас Атанасов обяви, че щели да правят "реформаторско управление", което издава най-малкото, че скоро не се е появявал да пие бира в Подуяне. Думата "реформа" действа на електората като червен плащ на бик. Толкова безумия бяха оправдавани с реформите, че на хората най-накрая почна да им писва. Нещо повече след всяка реформа положението ставаше все по-зле и по-зле. Защото по логиката по която с мракобесна настойчивост десните твърдят, че реформират, то и смъртта може да бъде разглеждана просто като една реформа на живота. Тоест - десницата прилича на изкопаемо от миналото, което трудно намира място в ежедневието. И именно лицемерието и неговият дискретен чар са причината тя да е в това положение. Защото не можеш да твърдиш, че си на страната на морала, а всъщност скелетите в гардероба да си ти повече от обувките на Кари Брадшоу от "Сексът и градът".

И след като сме тръгнали на това съмнително пътешествие нека да отправим поглед към най-голямото лицемерие, което се случва буквално пред очите ни - подготвяната коалиция ДПС и ГЕРБ. Май сме на път колективно да станем свидетели на нещо, което никой не предполагаше, че може да стане - Борисов и Местан, разбирай Доган, да се прегърнат и да се вземат в името на една следваща власт. Напористият Борисов миналата седмица на няколко пъти повтори, че ДПС се държи най-отговорно. От ДПС пък започна такова намигане в посока на Бойко Борисов, че ситуацията става все по-неудържима. На бял свят изплуваха и информациите, че ГЕРБ и ДПС съвместно са отстоявали идеята за "банкова ваканция", която щеше да съсипе цялата финансова система на България. Но повечето медии като че ли са слепи за този съюз, който се случва пред очите на всички. Политическите пречки очевидно са паднали, Борисов удобно забрави, че преди една година крещеше от парламентарната трибуна, че Доган го е поръчал. Днес ДПС и ГЕРБ, независимо от всички клетви и изречени думи, вървят към политическият олтар на управлението. И само за десния протокол - ако този съюз се осъществи, то розовите блянове на реформаторите ще останат някъде в ненужното минало. Понеже истината е, че между ГЕРБ и ДПС няма нито една политическа и програмна пречка за съюз. Това, което спираше осъществяването на този проект бяха натрупаните напрежения, но в мътилката на българската политическа лудост, вече май са възможни всякакви политически комбинации. Но не е ли лицемерно това да се случва и никой нищо да не казва?

Мисля, че точно това е предупреждението, което Луис Бунюел се опитва да ни покаже с цитираният в началото филм - да не попадаме в измислените светове, които са изтъкани от лъжи, подлост и фалшив блясък. Дискретният чар на българското политическо лицемерие е в това, че то носи прилив на сила за кратко време, но след това ефектът му свършва и човек започва да го търси отново и отново. Българската политика в повечето свои състояния е само една имитация - имитация на идеи, програми и политика, а в крайна сметка, видя се, всичко може да бъде решено зад кулисите, там, където властва пълният мрак и всички имат нелегални банкови сметчици, където не трябва. Но пък новината не е в това, че политиците са изпечени лицемери. В това сензация няма. Интересното е, че все повече хора отказват да бъдат част от този филм и тръгват да търсят истината. Бунюел щеше да е щастлив. Мисля си, че с неговите филми той се е опитвал не да омагьоса, а да събуди хората. 

И на нас ни е време за един такъв филм.