Обявената
оставка на френското правителство стана водеща новина в много европейски медии
вчера. Българските агенции обаче по стар навик почти не засегнаха централните
въпроси около тази оставка и се задоволиха с няколко общи фрази по темата. А
всъщност в Париж се проведе истинска идеологическа битка. В центъра на драмата
се оказа икономическият министър Арно Монтебур, който остро разкритикува
немския модел на рестрикции за справяне с кризата и от поне година насам е
основен ляв глас във Франция. В крайна сметка именно неговата автентичност го
направи неудобен и кабинетът се сменя заради неговите възгледи. Монтебур обаче
не се отказа от идеите си. Пред френските журналисти той обяви, че в света се
води истински дебат и той просто участва в него. Аз заявих достатъчно ясно
какво мисля, за да не каже някой след това, че не ме е разбрал, допълни той.
Франция
може да има всякакви проблеми като държава, но никой не може да каже, че няма
политици. Защото смисълът от политиката е да защитаваш собствените си идеи и да
не се пречупваш от кариеристични мисли в мига, в който твой съпартиец
(президентът Франсоа Оланд) не е доволен от тях. Монтебур показва не само
принципност, той прави опит да върне икономическата политика на идейни основи,
точно както трябва да бъде. Когато един истински социалист стане твърде
неудобен на кабинет, който минава за ляв, това говори за определен проблем в
цялото политическо светоусещане. И случващото се във Франция е поредният
симптом, че левицата се нуждае от пълно прочистване от десните клишета, в които
се е заклещила и едвам мърда като птичка, оплетена в бодлива тел.
От
българска гледна точка френската случка има и друг аспект.
Кога ли ще доживеем
един министър да се противопостави на премиера, защото вижда, че на водената от
него политика й липсва принципност и залита встрани от идеите?
Кога ли ще видим
битка на идеи, а не банален сблъсък на интриги?
No comments:
Post a Comment