Две мнения
- едното яростно, агресивно и конспиративно като книга на Дан Браун, а другото
лежерно-сюрреалистично като видение на млада поетеса, която за първи път пуши
марихуана, ми привлякоха вниманието върху интересен факт. Протестът отказва да
припозна Протестът на власт. Нещо повече - говорителите на Протеста - ужасени,
леко разтреперани, виртуално изплашеи - побързаха да обяват, че тези медийни
образи били оръжие срещу самия Протест. Офф, как не сме сетили досега. Премиер
- протестър, вицепремиер - протестър - това всъщност е подла конспирация за
убиване на политически смисъл. Егати олигархията, егати коварното задкулисие,
което убива протеста надарявайки го с върховната власт и отговорност. Такава
подлост, направо възхитителна.
Едното
мнение принадлежи на Антоанета Цонева. Протестърските сайтове с
постпротестърски махмурлук побързаха да го публикуват. Протестът, казва Цонева
с високо ниво на виртуална тревожност, е будност. В нейната фантазия той е нещо
без начало и край, всеобемно като световния комунизъм и неспиращо като
перманентната революция. Ерго - протестът никога няма да може да дойде на
власт, защото в мига в който той поеме властта като кокаин престава да бъда
протест, а става...проф. Близнашки.
Разбира се
тогава човек почва да се пита защо беше тази една година, ако Протестът дори не
иска да поеме отговорност за собствените си думи и да промени България. Но,
нееее, тук Цонева също има отговор - Протестът е гняв, казва тя, и не търпи
институционални рамки. Тя описва нещо, което го няма. Уж е тук, ама всъщност
не. Протестът на власт, казва тя, е оксиморон. Което идва да рече, че протестът
трябва да е постоянно в опозиция. Което пък е още по-голяма простотия, защото
основни фигури от Протеста вече се държат като властимащи и преследват във виртуалния
свят всеки, който се осмели да каже дори една лоша запетайка за служебния
кабинет. Това е подла позиция - хем си в опозиция, хем си институционално
упълномощен. Един познат има теория, че когато нещата в България напълно се
прецакат, Протестът пак ще се опита да изхвърли Близнашки в реалния свят като
презрян комунист, а самият Протест ще се самовъзвеличава като чист, възвишен и
прелестен като сълзата на девствена фотомоделка.
Другият
текст като сюрреалистичен клонинг на първия. Автор му е Самуил Петканов, човек,
чийто талант не е за подценяване, но в този случай се е опитал да защити
невъзможното. Четете: "Протестът, ако бъде на власт, няма да е на власт
чрез лицата си, някои от които са в служебния кабинет. Протестът може да е на
власт само с духа си. Независимо от имената и техните приятелски отношения с
едни и обтегнати настроения към други."
Сърцето ми
изтръпна от великолепие като прочетох този пасаж и няколко бляскави сълзи се
появиха в крайчеца на окото ми. Тук протеста е описан като някакъв модифициран
вариант на утопичния комунизъм. Той съществува като дух, който обаче във всеки
момент може да се отрече от тялото. Това е прекрасна ситуация. За всичко добро
е отговорен Протеста, за всичко лошо - перверзната реалност. За всичко готино -
пратете бира на протестърите, за всичко лошо - виновни са червените боклуци.
Пълен отказ от поемане на отговорност. Това е нещо като морален фалит, който
рисува утопия, за да се опита да не признае пред себе си защо не е в състояние
на купон, въпреки, че би трябвало да отваря бутилки с шампанско. Точно заради
това Протестът вижда навсякъде Опорни точки. Той, Протестът е готин, свеж,
уникален, всички останали са някакви тролове, които се опитват да му набутат
власт в ръцете.
Отказвайки
да е на власт протестът всъщност се дискредитира напълно. Защото отказът от
отговорност не е гражданско смелост, а гражданска подлост. Поемете отговорност,
мама му стара. Вижте как е. Признайте след това. Поне премиера си вземете под
ваша отговорност!
Тези два
примера за Протеста, който ще е вечен като Лили Иванова и сигурно към края на
кариерата си ще иска да се снима гол, всъщност могат да ни помогнат с
обяснението защо не се намери нито един протестър, който да поиска да признае
поне за миг, че вицепремиерът Христо Иванов още на втория ден бе хванат в
крупен гаф - фондацията му не е подавала отчети. Ами никакви. И това идва от
човек, който беше от средите, които ден и нощ скачаха и викаха "морал,
морал, морал, морал" докато не посинеят целите. Оказа се, че Моралът е
също като Протестът - идеална величина към която те не се стремят. Някъде дори
четох, че били извадили "компромат" срещу вицепремиера. В момента в
който дойдеш до идеята, че всяка форма на истина е компромат, значи вярно са ти
изпушили жичките в главата и си се разпаднал до параноик, който вижда нявсякъде
опорни точки.
Първият
протестър изпуши в мига в който видя власт. И стана жертва на всички думи,
които бяха изговорени през размирното лято на 2013 година. Оказа се, че все пак
е имало смисъл да слушаш какво говорят „умните и красивите”. Просто, за да
разбереш, че никой от тях никога не си е вярвал. Защото Протестът не може да
дойде на власт. Ама никога. Заради това е позволено да говориш като Сашка
Васева пред журналисти и да твърдиш, че си съвършен в недосегаемата си красота.
Не съм
подозирал, че краят на Протеста ще е толкова лексикално зрелищен. Протестът
умря сред много думи, че трябва да е безсмъртен. Умря в незададените въпроси
към неговата собствена власт. Духът напусна тялото и отиде на купон някъде
другаде. Рано или късно вестоносците на Вечния протест ще го усетят.
No comments:
Post a Comment