Миналата седмица отделих един час от времето си да гледам внушителната реч на Барак Обама пред близо 75 хиляди души в Денвър. Изключително внушителна публика, мащабна сцена подобна наистина на Партенона, фойерверки и по средата роквеличието - кандидата за президент на САЩ от Демократическата партия Барак Обама. Доста от тази помпозност за мен беше доста дразнеща, но това е американският стил на правене на конгреси. Европейците са с костюми, янките обичат да носят смешни шапки. Европейците на своите конгреси дискутират, американците слушат рок-състави.
Както и да е. Речта на Обама бе много добра. Понеже съм дете на прехода, аз най-много оцених десетките му нападки срещу Джон Маккейн, някои от които бяха забележителни. "Маккейн каза, че ще преследва Осама Бен Ладен до портите на ада, но не поиска да го преследва дори до пещерата в която живее", иронично сподели Обама. Публиката ентусиазирано го аплодира. Чренокожият кандидат-президент най-много говори по въпросите на вътрешната политика, защото САЩ след годините на сладкия сън за край на историята през 90-те години на миналия век, най-накрая се отзоваха в реалността, където боговете на икономиката плюс божествата на кармата поискаха тежка цена за годините в които янките се въобразяваха, че са изкачили всеки възможен връх и оттук-нататък им предстои единствено поход в земите на неограничения растеж и охолство.
Аз харесвам Обама. Но смятам, че той ще бъде поредният американски президент. Това е и добро, и лошо. Все пак американски президент са били велики хора като Томас Джеферсън и Франклин Рузвелт. Но не вярвам в идеята, че Обама е в състояние фундаментално да промени образът на САЩ и особено външната политика на тази държава. Няма как при всички пари налети в неговата кампания, той по някакъв радикален начин да осъществи промяна в онова, което днес наричаме "американски интереси". В този смисъл Америка вероятно ще продължи да бъде достатъчно арогантна и невежа по отношение на света, така че коренна промяна на настроенията по отношение на САЩ едва ли ще има.
Вярно е, Обама събра 200 хиляди души в Германия, които развяваха американския флаг, но той още носи харизмата на неопетнения, на незабъркания в политиката човек, който по идеален начин е превърнал себе си в символ на промяната, която целия свят чака.
Защото светът, говоря за демократичния такъв, е изморен и изтощен от своите стари елити. Той не им вярва, а това е обезкуражаване от демокрацията. Най-опасното нещо, което може да се случи. Изгубим ли вяра в демокрацията и тя ще се изпари като спестявания вложени в пирамида. Очевидно Обама е станал символ на промяната. На свежият бриз в политиката. На човека, който може да разбута Авгиевите обори на Вашингтон, а оттам и на целия останал свят.
Всъщност като българин смятам, че не трябва да се прекланяме прекомерно пред Обама. Моята надежда свързана с него, моята мечта за Америка е той да направи САЩ малко по-добра държава. В смисъл да се погрижи за американците, нека да им даде глатка въздух, за да могат да престанат янките да се стягат толкова и да си изкарват злобата на света.
Иска ми се САЩ да бъдат това, което бяха навремето. Пример и надежда. Това е моята мечта. Тя не е голяма като тази на Мартин Лутер Кинг, но смятам, че е в границите на разумното. Надявам се САЩ да успокоят топката и да престанат с невежеството се да разрушават безумната прелест на този свят. Защото трябваше на власт да дойде един полуграмотен човек и ето, че Америка като в кошмар се отзова посред две войни, които вероятно няма да свършат скоро и с титанична сила могат да влязат и в трета, ако Джордж Буш-младши не овладее амбициите си американските ботуши да тъпчат и Иран.
Конгреси на техните политически партии по нещо приличат на театър. Едва ли в друга страна по света жената на кандидат-президента се превръща в толкова централна фигура. Но ето, че в САЩ е така. И неизвестната доскоро Мишел Обама се оказа ключов играч на конгреса на демократите. Както вчера видях, друга една дама - Лора Буш бе посрещната като суперзвезда от републиканците.
Смятам, че превръщането на политиката в театър е следствие от една морална изостаналост на американската политика. Там са отворени теми, които Европа отдавна е разрешила за себе си. Например - да се преподава ли теория на еволюцията в училищата или пък да се преподава креационизъм. За или против абортите. Имат ли пасторите място в политиката?
Въпроси, които са тежки и които модерна Европа разреши за себе си. Защото, ако тук, на Стария континент, някой извади като аргумент срещу Ангела Меркел например, че пасторът в църквата в която тя се моли и говорил срещу Германия, всички ще се разхилят и кикотят. В САЩ това е аргумент срещу всеки кандидат.
Както и да е отново. Моята мечта за САЩ е скромна. Искам те да са нормална държава, защото са най-силната държава в света. Ако там се настани психар и светът ще психаряса с него. Но като цяло смятам, и моля феновете на Обама, Маккейн или изобщо САЩ, да не се сърдят, че нашата скромна държава, милата България е с пъти по-готина. Ние имаме души. А американците само психология.
Както и да е. Речта на Обама бе много добра. Понеже съм дете на прехода, аз най-много оцених десетките му нападки срещу Джон Маккейн, някои от които бяха забележителни. "Маккейн каза, че ще преследва Осама Бен Ладен до портите на ада, но не поиска да го преследва дори до пещерата в която живее", иронично сподели Обама. Публиката ентусиазирано го аплодира. Чренокожият кандидат-президент най-много говори по въпросите на вътрешната политика, защото САЩ след годините на сладкия сън за край на историята през 90-те години на миналия век, най-накрая се отзоваха в реалността, където боговете на икономиката плюс божествата на кармата поискаха тежка цена за годините в които янките се въобразяваха, че са изкачили всеки възможен връх и оттук-нататък им предстои единствено поход в земите на неограничения растеж и охолство.
Аз харесвам Обама. Но смятам, че той ще бъде поредният американски президент. Това е и добро, и лошо. Все пак американски президент са били велики хора като Томас Джеферсън и Франклин Рузвелт. Но не вярвам в идеята, че Обама е в състояние фундаментално да промени образът на САЩ и особено външната политика на тази държава. Няма как при всички пари налети в неговата кампания, той по някакъв радикален начин да осъществи промяна в онова, което днес наричаме "американски интереси". В този смисъл Америка вероятно ще продължи да бъде достатъчно арогантна и невежа по отношение на света, така че коренна промяна на настроенията по отношение на САЩ едва ли ще има.
Вярно е, Обама събра 200 хиляди души в Германия, които развяваха американския флаг, но той още носи харизмата на неопетнения, на незабъркания в политиката човек, който по идеален начин е превърнал себе си в символ на промяната, която целия свят чака.
Защото светът, говоря за демократичния такъв, е изморен и изтощен от своите стари елити. Той не им вярва, а това е обезкуражаване от демокрацията. Най-опасното нещо, което може да се случи. Изгубим ли вяра в демокрацията и тя ще се изпари като спестявания вложени в пирамида. Очевидно Обама е станал символ на промяната. На свежият бриз в политиката. На човека, който може да разбута Авгиевите обори на Вашингтон, а оттам и на целия останал свят.
Всъщност като българин смятам, че не трябва да се прекланяме прекомерно пред Обама. Моята надежда свързана с него, моята мечта за Америка е той да направи САЩ малко по-добра държава. В смисъл да се погрижи за американците, нека да им даде глатка въздух, за да могат да престанат янките да се стягат толкова и да си изкарват злобата на света.
Иска ми се САЩ да бъдат това, което бяха навремето. Пример и надежда. Това е моята мечта. Тя не е голяма като тази на Мартин Лутер Кинг, но смятам, че е в границите на разумното. Надявам се САЩ да успокоят топката и да престанат с невежеството се да разрушават безумната прелест на този свят. Защото трябваше на власт да дойде един полуграмотен човек и ето, че Америка като в кошмар се отзова посред две войни, които вероятно няма да свършат скоро и с титанична сила могат да влязат и в трета, ако Джордж Буш-младши не овладее амбициите си американските ботуши да тъпчат и Иран.
Конгреси на техните политически партии по нещо приличат на театър. Едва ли в друга страна по света жената на кандидат-президента се превръща в толкова централна фигура. Но ето, че в САЩ е така. И неизвестната доскоро Мишел Обама се оказа ключов играч на конгреса на демократите. Както вчера видях, друга една дама - Лора Буш бе посрещната като суперзвезда от републиканците.
Смятам, че превръщането на политиката в театър е следствие от една морална изостаналост на американската политика. Там са отворени теми, които Европа отдавна е разрешила за себе си. Например - да се преподава ли теория на еволюцията в училищата или пък да се преподава креационизъм. За или против абортите. Имат ли пасторите място в политиката?
Въпроси, които са тежки и които модерна Европа разреши за себе си. Защото, ако тук, на Стария континент, някой извади като аргумент срещу Ангела Меркел например, че пасторът в църквата в която тя се моли и говорил срещу Германия, всички ще се разхилят и кикотят. В САЩ това е аргумент срещу всеки кандидат.
Както и да е отново. Моята мечта за САЩ е скромна. Искам те да са нормална държава, защото са най-силната държава в света. Ако там се настани психар и светът ще психаряса с него. Но като цяло смятам, и моля феновете на Обама, Маккейн или изобщо САЩ, да не се сърдят, че нашата скромна държава, милата България е с пъти по-готина. Ние имаме души. А американците само психология.
No comments:
Post a Comment