Прилича ли Хамлет на герой от "Матрицата"

По следите на репликата за разглобеният век





Когато за първи път през живота си прочетох "Хамлет", честно казано бях леко разочарован. Не от това, че пиесата е слаба, а от това, че в нея всички наблягат на прословутият монолог - "Да бъдеш или не, това е въпросът..."

Аз самият за себе си бях уникално потресен от съвсем друга фраза в тази пиеса и често размишлявам над нея. Произнася я Хамлет, докато се разкъсва от дилемата дали да предприеме своето отмъщение или не.

"Векът е разглобен, о, жребий мой проклет,
та точно аз ли да го слагам в ред?!"

Това са думите на Хамлет в превода на Любомир Огнянов-Ризор. В превода на Валери Петров те звучат горе-долу по същия начин, само малко по-синтезирани.

"Векът е разглобен. О, дял проклет:
да си роден, за да го слагаш в ред!"
 
На английският на Шекспир фразата звучи по следния начин:

The time is out of joint; O cursed spite,
That ever I was born to set it right! ...


По-късно разбрах, че и върху това откровение на Хамлет и изписано не малко мастило, но сега ще се опитам да обясня защо ми харесва на мен и какво откривам в тази фраза. Естествено, класическите шекспироведи може би ще поискат да ме разстрелят след анализа ми, но ние гениите ще трябва да се примиряваме със злобата на хората.


В изявлението на Хамлет за първи път в модерната история на литературата се появява подозрението, че светът не е това, което трябва да бъде. Битието е слепена конструкция и се взривява във времената на големи промени. Разпадналият се на парчета свят - това е началото на трагедията за един човек, който иска да си изясни реалността. Докато времето е цялостно, докато битието е разбираемо, тогава всяко действие е възможно, защото се вписва в реда на нещата. Разглобеният век (велика метафора между другото) предрешава предварително нещата. Ценостите са изчезнали, нищо не е това, което е било и следователно всяко действие, каквото й да е то е обречено да се превърне в абсурд.

Сега ще се опитам да усложня малко нещата и да докарам нова свръхинтерпретация на думите на Хамлет. В книгата си "Непосилната лекота на битието" чешкият писател Милан Кундера разграничава две вида отношение към историята. Едното от тях той нарича - "категорично приемане на битието". Това е разбирането, че светът е това, което е, но в крайна сметка той е правилна конструкция, защото е божие творение.
Другият подход можем вероятно да наречем "неприемана на битието". Неприемливото битие изхожда от разбирането, че човекът е разделен от своята същност и пребиваването му на земята е трагедия.
Още едно чужда разсъждение. Има една уникална книга - "Основни направления на марксизма" от Лешек Колаковски. Колаковски, който никак, ама никак не харесва марксизма, си е поставил тежката задача, да изследва не само Маркс, но и всички негови предходници, които на практика са предпоставили възникването на философията на германеца. Сред предходниците на Маркс той поставя дори философи като Плотин и други, воден от идеята, че революционери във философията са тези, които не приемат битието във вида в който то е. Всеки от посочените автори преди Маркс не само категорично не приема съществуването, но и търсят начини тази изначална слабост на човешкия живот да бъде преодоляна.

Хамлет също стига до идеята за неприемливостта на битието. То е разглобено. Да видиш, че векът е разглобен е усещане подобно на това на Нео, когато се събуди в истинския свят и видя, че машините го контролират. Хамлет не е Нео, но той също е избран от съдбата. Не е хубаво да си от любимците на съдбата и заради това втората част от откровението е пълна с болка - да си монтьорът на века не е щастие, а само трагедия.
Ето това ми беше чудно. Винаги това ме удивляваше в Хамлет - защо страда, че той е човекът, който трябва да постави нещата на мястото им? Защо този жребий да е проклет? Вероятно, защото добре е осъзнава, че това е невъзможно да се случи. Ако Хамлет беше Нео, а двамата ясно виждат разпадането на части на света, сигурно с няколко красиви ритника на забавен кадър, би въздал върховната справедливост. Той обаче не може да го направи.

Защото принцът от Дания още в тази фраза за разглобеното време, подсъзнателно разбира, че трябва да умре, ако иска да изпълни своята задача. Заради това трагедията стига до ново ниво - готов ли си да приемеш смъртта, ако искаш да поправиш нещата. Хамлет през повечето време не е. Той става оръжие на отмъщението, когато вече няма никакъв друг избор. Изправен пред разглобеното време, той умира и пиесата свършва с прословутата реплика на Фортинбрас "Изнесете труповете!".

Хамлет никога не може да бъде същия след като е разбрал, че неговият свят не е това, което е смятал. Репликата за века е репликата на събудения човек. Уви - събуденият човек винаги стига до драма, защото истината за света се оказва по-страшна, отколкото можеш да понесеш.

Прекалено драматичен извод е това. За всички, които са успели да стигнат до края на налудничавото ми писание искам да споделя една съвсем друга мисъл. Тя май беше от Волтер. Той казва: "Ние живеем в най-добрия от всички възможни светове".
Харесвам Хамлет. 
Но винаги на първо място ще цитирам Волтер.