Политиката през погледа на една гримьорка

Понякога небесата са на моя страна и ми пращат за наблюдения интересни моменти от живота. Така вчера ми се наложи да участват в един интересен телевизионен дебат на тема "9 септември". Самият аз не усетих как се развилнях и как стигнах до ситуация в която на първата минута от разговора за тази дата, успях да поставя като тема за обсъждане и гърдите на Памела Андерсън. Но това са други космически въпроси.

Всъщност интересното беше преди самото предаване. Като стигнах в студиото попаднах в ръцете на една гримьорка, която с ефектни и специализирани движения сложи някаква пудра по лицето ми, направи някаква магия по разкрасяване, а после ме остави да се подготвя психологически. В нейната стая имаше малко телевизорче в което течеше предаването и аз се загледах в него. По някое време обаче интересът ми се измести към гримьорката. Не ме разбирайте неправилно. Тя не беше особено красива жена, но ми направи впечатление как гледа телевизора. Лицето й не изразяваше нищо. Още по-лошо. На лицето й бе изписан израз на космическа досада и скука. В студиото в същото време някакви политици спореха по тема, която няма значение за същността на разказването.
Тогава ужасен са замислих, че тази гримьорка всъщност е ставала свидетели на стотици такива политически разговори. Тя беше облъчена от политически думи и в един момент бе издигнала между нея и тях своята стена от космическа досада. Помислих си, че това е реакция, която не се различава от тази на повечето българи. Политическото слово в България е скучно, протяжно, досадно и май вече нищо не казва. Лицето на гримьорката, която всекидневно става свидетел на тайнството на политическия разговор беше и най-голямото обвинение, което съм виждал.
Такава алергия към политиката може да бъде излекувана с истинска политика. И постепенно - ще го отдам на притеснението преди предаването - си помислих, дали пък нейната професия е толкова по-различна от тази на хората в студиото. Политиците в България (особено най-досадната част от тях) успешно са се превърнали в гримьори. Те говорят едно и също, замазват положения, думите им противно си приличат. Фразите им по-скоро те хвърлят в мрака, отколкото да те вадят от там. Политиците - това са гримьорите на мрака. Тази фраза все едно Максим Горки я е написал.
Малко преди да вляза в студиото, хвърлих последен поглед изпълнен със симпатия към гримьорката. Симпатията ми се дължеше на това, че открих каква е разликата между нея и политиците.

Тя можеше да направи хората красиви!