(кратко есе за това колко е готино да си жив!)
Някъде между втората и третата бира осъзнах, че света в който живея може да се окаже по-различен. Миговете на политическо и естетическо откривателство трябва да бъдат ценени.
Как стана всичко?
Другарят (ние от крайната левица винаги ще се разберем) Шварцрот, който принадлежи към тайното общество на посветените в ядрената физика, на едно голямо пиене на бира, сподели идеята, че всъщност ние може вече да живеем и в черната дупка. Нали миналата седмица европейските учени пуснаха ускорителят на елементарни частици и веднага се появиха хора, които обявиха, че това сатанинско творение ще отвори черна дупка в центъра на Европа и Старият континент, разбираш ли, вече трудно ще минава за привлекателна туристическа дестинация ( в деня преди пускането на ускорителя известната журналистка от CNN Беки Андерсън попита един учен - "Ще умрем ли всички утре?". В интерес на историческата истина ученият леко и малко демонично се позасмя и заяви, че той лично ще хърка здраво и няма да му пука за черните дупки).
Идеята на другаря (вива ла революсион!) Шварцрот беше, че всъщност дори и черната дупка да се е отворила, ние едва ли сме усетили нещо, защото може вече кротко да си живеем в нея, без да си даваме сметка, че сега на летящите чинии ще им е по-трудно да ни посещават.
Доста малко са идеите, които освен в политически са ме захвърляли и в естетически възторг. Първата, която го направи беше теорията за вечното възвръщане на Фридрих Ницше. Той твърдеше навремето, че светът макар и огромен (по-огромен дори от егото на български депутат) все пак се състои от краен брой атоми. И следователно - твърдеше Ницше - един ден светът ще се повтори. И аз отново ще бъда тук и ще си пиша глупости, което както и да го погледнеш си е ужасно, защото кой би искал да живее в повторения свят на своите махмурлуци, ама от мен да мине...
И сега изведнъж ме застреляха с идеята, че вече сме в черната дупка. Тотална естетика. А там вероятно времето тече по-различни закони. Може би всеки ден се повтаря отново и отново, но като нямаме памет за това, на кой точно му пука в коя част от времето живее. Тази ситуация ми напомня малко на един култов разказ от Фредерик Пол "Тунел под света". Този разказ започваше с изречение, което по някаква гавра на паметта съм запомнил (да, знам, не съм запомнил нещо полезно като например как да изкарам набързо 100 милиона долара, а съм запомнил това изречение, ясно осъзнавам нелепостта): "На 15 юни сутринта Гай Брукхарт се събуди от собствения си вик". После в разказа героят по странен начин научи, че денят в който живее е един и същ и се повтаря непрестанно.
Та из така - между втората и третата бира изведнъж осъзнах, че това е купон в черната дупка, а някъде там в останалият в предишната ни галактика свят един ускорител на частици се кефи на мястото, където преди е била Европа.
Идеята, че сме в черната дупка ме радва по странен начин (добре де, добре - приел съм факта, че съм перко). То е като да удариш джакпот в кармичното тото. В черната дупка вече няма нужда да се правиш на интересен, защото - ти си в черната дупка! Това те освобождава да бъдеш себе си и да се опиташ да застанеш в лице в лице с факта, че не си си пил навреме хапчетата и всеки момент Главният психиатър ще се появи да ти търси сметка.
Ако пък и денят се повтаря отново и отново, какво по-хубаво от това. Позволено ти е отново и отново да се опитваш да постигаш нещата, за които обикновено истинският живот ти дава само един опит. Животът в черната дупка е по-милостив!
Навремето по телевизията гледах един репортаж от първата война в Чечения. Репортажът беше за това как руските войски влизат в някакво село. На стената на една от къщите някоя чеченска ръка бе изписала следният надпис: "Добро пожаловать в ад!" (Добре дошли в ада!).
Сега и ние трябва да опънем един плакат така че да се чете от небесата - "Добре дошли в черната дупка!". Наистина сте добре дошли, особено ако имате неутолимо желание да черпите. Нека, който го види да заповяда на купона.
В крайна сметка - в черна дупка или не, с ускорител на частици или не, този свят е превъзходно място. И ми се иска да го кажа на всички. Дори софийските дъждове (явления от мистичен характер) не ме спират да харесвам света. И ме изпълват с възторг, че съм жив.
Кой казахте, че ще плаща пиенето?!
Някъде между втората и третата бира осъзнах, че света в който живея може да се окаже по-различен. Миговете на политическо и естетическо откривателство трябва да бъдат ценени.
Как стана всичко?
Другарят (ние от крайната левица винаги ще се разберем) Шварцрот, който принадлежи към тайното общество на посветените в ядрената физика, на едно голямо пиене на бира, сподели идеята, че всъщност ние може вече да живеем и в черната дупка. Нали миналата седмица европейските учени пуснаха ускорителят на елементарни частици и веднага се появиха хора, които обявиха, че това сатанинско творение ще отвори черна дупка в центъра на Европа и Старият континент, разбираш ли, вече трудно ще минава за привлекателна туристическа дестинация ( в деня преди пускането на ускорителя известната журналистка от CNN Беки Андерсън попита един учен - "Ще умрем ли всички утре?". В интерес на историческата истина ученият леко и малко демонично се позасмя и заяви, че той лично ще хърка здраво и няма да му пука за черните дупки).
Идеята на другаря (вива ла революсион!) Шварцрот беше, че всъщност дори и черната дупка да се е отворила, ние едва ли сме усетили нещо, защото може вече кротко да си живеем в нея, без да си даваме сметка, че сега на летящите чинии ще им е по-трудно да ни посещават.
Доста малко са идеите, които освен в политически са ме захвърляли и в естетически възторг. Първата, която го направи беше теорията за вечното възвръщане на Фридрих Ницше. Той твърдеше навремето, че светът макар и огромен (по-огромен дори от егото на български депутат) все пак се състои от краен брой атоми. И следователно - твърдеше Ницше - един ден светът ще се повтори. И аз отново ще бъда тук и ще си пиша глупости, което както и да го погледнеш си е ужасно, защото кой би искал да живее в повторения свят на своите махмурлуци, ама от мен да мине...
И сега изведнъж ме застреляха с идеята, че вече сме в черната дупка. Тотална естетика. А там вероятно времето тече по-различни закони. Може би всеки ден се повтаря отново и отново, но като нямаме памет за това, на кой точно му пука в коя част от времето живее. Тази ситуация ми напомня малко на един култов разказ от Фредерик Пол "Тунел под света". Този разказ започваше с изречение, което по някаква гавра на паметта съм запомнил (да, знам, не съм запомнил нещо полезно като например как да изкарам набързо 100 милиона долара, а съм запомнил това изречение, ясно осъзнавам нелепостта): "На 15 юни сутринта Гай Брукхарт се събуди от собствения си вик". После в разказа героят по странен начин научи, че денят в който живее е един и същ и се повтаря непрестанно.
Та из така - между втората и третата бира изведнъж осъзнах, че това е купон в черната дупка, а някъде там в останалият в предишната ни галактика свят един ускорител на частици се кефи на мястото, където преди е била Европа.
Идеята, че сме в черната дупка ме радва по странен начин (добре де, добре - приел съм факта, че съм перко). То е като да удариш джакпот в кармичното тото. В черната дупка вече няма нужда да се правиш на интересен, защото - ти си в черната дупка! Това те освобождава да бъдеш себе си и да се опиташ да застанеш в лице в лице с факта, че не си си пил навреме хапчетата и всеки момент Главният психиатър ще се появи да ти търси сметка.
Ако пък и денят се повтаря отново и отново, какво по-хубаво от това. Позволено ти е отново и отново да се опитваш да постигаш нещата, за които обикновено истинският живот ти дава само един опит. Животът в черната дупка е по-милостив!
Навремето по телевизията гледах един репортаж от първата война в Чечения. Репортажът беше за това как руските войски влизат в някакво село. На стената на една от къщите някоя чеченска ръка бе изписала следният надпис: "Добро пожаловать в ад!" (Добре дошли в ада!).
Сега и ние трябва да опънем един плакат така че да се чете от небесата - "Добре дошли в черната дупка!". Наистина сте добре дошли, особено ако имате неутолимо желание да черпите. Нека, който го види да заповяда на купона.
В крайна сметка - в черна дупка или не, с ускорител на частици или не, този свят е превъзходно място. И ми се иска да го кажа на всички. Дори софийските дъждове (явления от мистичен характер) не ме спират да харесвам света. И ме изпълват с възторг, че съм жив.
Кой казахте, че ще плаща пиенето?!
No comments:
Post a Comment