Tuesday, September 16, 2008

Тъжният край на бляскавия капитализъм

Историята е пълна с ирония. Заради това заниманията с нея са екстремно изживяване. А за икономическата история това важи с тройна сила. Ако се придържаме към великата формулировка на Маркс, че историята се повтаря като фарс, то това, което от два дни насам медиите наричат "Велика депресия 2", няма как да не прилича на черна комедия, с твърде предизвестен край.
По ирония на съдбата преди три месеца си купих една доста добра книга. Тя се казва "Командните висоти - борбата за световната икономика" от Даниъл Йъргин и Джоузеф Станислау. В тежкият том от около 800 страници двамата правят опит да обобщят промените в световната икономика след Втората световна война докъм 2001 г. Двамата разсъждават прекалено оптимистично. За тях регулираният пазар е лош пазар, а дерегулацията винаги води единствено и само до добри резултати. Йъргин и Станислау пишат една безкрайна ода за либералната икономика, за оттеглянето на държавата от управлението й и правят прогнози как този процес ще продължи. Интересен е прегледът на американската икономическа история, който те правят. Всъщност, независимо, че винаги са изгреждали като люлка на либералната икономика, САЩ едва отскоро са такава. Президентът Франклин Делано Рузвелт всъщност създава изключително стройна законодателна система от регулации, която до средата но 80-те години на миналия век всъщност действа почти по социалистически в САЩ. Цените на тока са регулирани, цената на водата също, а строг закон бди за това корпорациите (Рузвелт всъщност е първия президент, който печели битката с нововъзникващите гиганти) да не изнудват обикновените потребители.
Идването на власт на Роналд Рейгън слага край на държавното регулиране на американската икономика. В началото има трусове, после обаче и особено по времето на Клинтън, американците постигат невероятни икономически резултати. Йъргин и Станислау подобно на доста американци виждат в това усмивката на икономическите богове, които сякаш завинаги ще подкрепят Чичо Сам и необятното му желание да прави неограничаван от закони бизнес.

Чудно ми е какво ще кажат днес двамата журналисти, които така бляскаво твърдяха, че абсолютно свободният пазар е абсолютното решение за всеки икономически проблем.
Преди няколко дни американската държава обяви, че поставя под правителствена опека двата гиганта за ипотечно кредитиране "Фреди Мак" и "Фани Мей". Не знам дали много хора осъзнават, но тази стъпка бележи категоричния край на щастливата за банкерите епоха на ултралибералния капитализъм. Защото стъпката към двата гиганта дори не е национализация, а още по-лошо - държавна опека. Това е все едно дявол да се промъкне в рая.
А още по-очевидно е, че оттук-нататък ролята на държавата в икономическото регулиране ще се засилва, защото тъжно се видя един простичък факт - оставен сам на себе си капитализмът се самоунищожава от алчност.
Първото разлюляване на камбаната беше ипотечната криза в САЩ. Защото либерализацията в пазара на ипотеките бе тотална. В един момент не банките, а посреднически фирми започнаха да издават ипотеки. Логиката на фирмите обаче е, че печалбите трябва да се увеличават всяка година, така кръгът от издавани ипотеки се увеличаваше отново и отново и в един момент се оказа, че ипотеки се дават и на хора, които по никакъв начин не могат да ги изплащат. Получи се класическата кризисна ситуация. Много ипотеки просто не можеха да бъдат плащани. В резултат на това цената на недвижимите имоти рязко падна, а да не говорим, че търсенето на недвижимите имоти удари дъното.
И тук някаде отново излиза фигурата на един много известен икономист, който в последните 20 години служеше предимно като чучелото на лошия призрак - става дума за Джон Мейнард Кейнс. Британският икономист, който беше гуруто на държавната регулация на икономиката. Защото Кейнс с основание си задава един много интересен въпрос - как една пазарна икономика може да излезе от състоянието на криза. И трагичният отговор - няма как, ако държавата не помогне. В Уикипедията има една много интересна мисъл от Кейнс: "Обществото не може да се реформира, ако има произволно и несправедливо разпределение на богатството и доходите, и ако не бъдат взети мерки за преразпределение на доходите по начин, който може да увеличи склонността към потребление."

След Кейнс се появиха либералните маниаци такива като Фридрих Хайек и Милтън Фридман, които се опитаха и успешно загхвърлиха разбиранията на Кейнс на икономическото бунище. Последните двама сляпо вярваха в ултралиберализирания пазар, който сам по себе си става ценност и с това си разбиране преебаха развиващите страни в половината свят (извинете за израза, но те направиха точно това).

Днес държавната регулация отново излиза на сцената. Щом в храма на либералната икономика се случи, значи скоро ще се случи навсякъде другаде. Ще трябва отново да се ровим в книгите на Кейнс.
Аз не искам социализма в онзи си стария вид да се връща. Но ми е ясно, че държавата оттук-нататък вече не може да абдикира от проблемите на икономиката. Видя се, че либерализацията на финансовите пазари има своето демонично лице. И то винаги се разкрива в ситуация на криза. Дали това, което се случа със света е римейк на тема Великата депресия тепърва ще видим.
Но определено видяхме залезът на ултралибералния бляскав капитализъм в който банкерите си представяха, че до края на живота си ще плуват в океана от кинти като милиардери на яхта и ще се черпят с луксозни коктейли.

No comments: