Sunday, September 28, 2008

Господарят на Конспирацията!


(почти истинска случка)

Не знам как беше влязъл в редакцията. Просто усетих присъствие край бюрото си, чух деликатно покашляне, обърнах глава и го видях – странен и кротък дядка, който държеше купчина листове, омачкани от стоене по разни папки и чанти.
- Трябва да ви кажа нещо – погледна ме умолително стареца.
Стана ми лошо. Не че работех нещо, но просто търсех начини да надхитря редакционният супервайзър и най-накрая да успея да си изтегля филма “Horny brazilian chicks 12”. Очевидно всичките ми усилия отиваха по дяволите. Въздъхнах и се обърнах към стареца.
- Кажете! – с полуотчаян глас го подканих аз.
Старецът си придърпа стол и седна. Стана ми още по-лошо. Усетих, че поне два часа разговор не ми мърдат.
- Преходът у нас е гениален план на ЦРУ – започна историята си старецът и мъдро примигна с очи. Стори ми се, че в зениците му пробягвят демонични светлини.
- На ЦРУ? – удивено възклихнах аз.
- Именно – съгласи се събеседникът ми. – Аз всичко съм го доказал в тази статия.
Дядката размаха листовете в ръката си, които бях с дебелината на роман от Сандра Браун.
- Вие си нямате представа. Това е замислено още през 50-те години. Тогавашният шеф на ЦРУ Алън Дълес казва, че те ще развращават младите поколения, ще пускат порнография на пазара, ще ги учат, че нациите нищо не означават, ще ги деморализират, ще пускат дрога и най-накрая – държави няма да останат и САЩ ще бъдат световен доминион. Виждате ли колко демонични са тези хора...
Старецът пак размаха листовете и започна да ги прелиства с показалецът си, който завършваше с поизкривен и дълъг нокът.
- Ние трябва да кажем истината на хората. Това, което те преживяват е замислено от американците. Представям си го като заглавие под главата на вестника. Така ще предизвикаме внимание. Трябва да разтърсим и събудим хората – разпали се дядката.
- Ама... – опитах се да го прекъсна аз, но вече беше невъзможно.
- Няма ама! Вие не разбирате – ЦРУ са тук и ни прецакват живота. Не можаха да понесат развитието на нашата държава и ни заляха с порнография и наркотици. Сложиха ни министър-председатели, натикаха ни техни хора в парламента, а и навсякъде се говори английски. Дали това е случайно?! – драматично ме запита стареца.
- Не знам. – Това беше единственото, което успях да отговоря.
Старецът май дори и това не очакваше.
- Естествено, че не е случайно. Английски! Пфу! Това дори не е език. Нарочно ни карат да го говорим. Така ни командват по-добре. Няма да се учудя, ако това се окаже изкуствен език, за да могат да програмират мозъците на хората по-лесно. Защо не ни пускат руски филми, а само английски. Щото искат да ни промият мозъците и да се водим само по свирката на ЦРУ... Ама аз и това съм го описал в статията.
- Ами оставете ми тези листове, пък ще видим какво ще направим – опитах се да приложа своята exit-strategy аз.
Дядката обаче май беше врял и кипял в тези псевдопсихологически тактики, защото изобщо не се подаде.
- Не, не, не, не, не. Аз трябва да ви дам някои допълнителни пояснения. Това, което ЦРУ нарича демокрация и което ни прилагат тука, също е измама. Описал съм го на 9-та страница от статията. Каква демокрация бе, аланкоолу?! Тези идват тук като извънземни, за да ни изсмучат държавата, за да ни вземат парите, за да ни окрадат предприятията и да покварят младежта.
- Да покварят? – отчаяно преглътнах аз.
- Да, да, да, да, да, да покварят. Тези дивашки звуци дето ги слушат младите. Това музика ли е? Нарочно е измислена такава. Клати глава и не мисли. А през това време агентите на ЦРУ се ширят тука в луксозни палати и ни дрънкат за демокрация. Каква демокрация бе, аланкоолу?! – презрително изпуфтя старецът, бръкна в чантата си и извади нов комплект листове.
Погледна ме мъдро отново, вдигна пръст и каза:
- Това пък съм го описал във втората статия. Мисля, че нейното място също е под главата на вестника с голям шрифт, белким събудим тия българи, дето спят мъртвешки сън....

Точно тогава разговорът ни спря. Старецът обърна внимание на екрана на компютъра ми. Аз също извъртях глава натам. На екрана се мъдреше витиеватата обложка на филма “Horny brazilian chicks 12”. Тя беше много поетична. Гола бразилска мулатка гледаше страстно към едно безумно синьо море и странно защо обливаше смуглото си тяло с бутилка френско шампанско.
Старецът гледаше потресен няколко секунди. После ми хвърли убийствен поглед. Без да каже нито дума си събра листата с треперещи ръце, набързо ги набута в чантата, отново ме изгледа гадно и с нервна крачка излезе от нюзрума. По някакъв странен начин разбрах, че с него няма да останем приятели...
Никога не съм си теглил филм с по-голямо удоволствие, отколкото “Horny brazilian chicks 12”. 
Да живее ЦРУ!!!!

1 comment:

Sylvia Nikolova said...

ЯКО, САШЕ! ПУБЛИКУВАЙ ГО КАТО РАЗКАЗ! ВЕЛИКО Е! ДАВАЙ