Подмолните крачки на диктатурата

Най-големият проблем на света е, че всички си представят злото зрелищно и със спецефекти и взривове като в холивудски блокбастър. А съвсем не е така. Природата на злото е банална, тиха и ежедневна и заради това голямото осъществяване на злодеяние много често е изненадващо и шокиращо. А после се оказва, че никой нищо не е подозирал, въпреки, че тихите и дребни признаци през цялото време са били налице.

В политиката също е така. Злото никога не се самообявава като зло. Но започва да действа с бавни и подмолни крачки, за да унищожи всяко нормално разбиране за представителност, общество и публична дискусия.

От новата формация ГОРД вчера се оплакаха, че властта тотално саботира техните опити за срещи с хората и описаха два случая, които могат да бъдат окачествени като шокиращи - как са забранили на евродепутата Слави Бинев да проведе среща в пенсионерски клуб и да посети ВМА - Плевен. Въпросът съвсем не опира до конкретната партия и до конкретния евродепутат. Независимо от това дали човек симпатизира или не на ГОРД тези случаи са уникална злоупотреба с власт. Откъде-накъде един кмет може да забрани на евродепутат да проведе среща с хората? Кое точно му дава такива правомощия? Отговорът е - абсолютно нищо. Властта обаче отчаяно се опитва да узурпира дори и такива обществени пространства, като паяк да оплете такава мрежа, която напълно да спре общественият живот.

Ето как започва голямото зло. С малката крачка да почнеш да ограничаваш хората, да извършваш абсолютно незаконни действия. И големият проблем не е, че такива действия има, в природата на властта е постоянно да се опитва да разширява своите граници. Проблемът е, че обществото започна да привиква към тези системни нарушения и дори да не ги забелязва. Опозиционните партии също. Вярно е посегателствата срещу нормалната политика станаха толкова много, че човек трябва да има фабрика за бърза реакция на безумията, ако иска да успее, но това не е извинение. Злото просто не идва с блясък и мълнии, а се прокрадва с тихи стъпки в нощта и се опитва да мине за нещо абсолютно нормално.

Заради това навремето Хана Аренд предупреждаваше, че дори и нацисткото безумие е започнало не като лудост, а като съвсем нормално внушавене на дълг. С което искам да кажа не, че ГЕРБ приличат на нацисти, а че всяка диктатура може да започне с такива малки знаци, които всички приемат за нормални и никой не реагира. Като това един кмет да забрани среща на пенсионери. Свободата трябва да бъде отстоявана всеки ден.

Защото другият вариант е всички да мислим злото за свобода.