Неразбираемият Стаханов

Преди 35 години от този свят си отива Алексей Стаханов, човек, който беше легенда приживе, а името му се превърна в нарицателно. Днес младите поколения използват фразата "по стахановски", но вероятно не знаят изобщо с какво е свързана тя. Езиковата памет е много по-дълга от политическата.

През 1935 година Стаханов успява да преизпълни своята трудова норма 14 пъти за един ден. И веднага става герой. Името му се повтаря с трепет.

Днес е трудно да разберем какво е карало този  обикновен човек да работи с такъв ентусиазъм. Цинизмът на епохата напълно е замъглил светлите пориви на миналото. Можем да си обясняваме Стаханов с трудова репресия, с политически натиск и така, разбира се, абсолютно никога няма да постигнем истината за него.

Очевидно човек може да се труди воден не само от идеята колко ще му платят. Стаханов е живеел със своята работа, защото е смятал, че така дава своя принос в изграждането на нещо велико, нещо различно, нещо по-светло, нещо по-голямо от отделния човек и по-смислено.

Нима хората, които построиха Димитровград са били събрани там заради пари и егоизъм? А тези, които направиха Хаинбоаз? Кой е бил моторът на този ентусиазъм и възторг? Можем ли днес да си обясним радостта и енергията на младите хора?

Стаханов обаче е идеен и днес. Неговото име трябва да ни служи както навремето канарчетата са служили за откриването на газ гризу в шахтите. Епоха в която Стаханов е неразбираем, далечен и странен, няма как да е добра епоха.

Това, че днес не можем да го проумеем не е оценка за него.

Това е оценка за нас.