Русофилите срещу лакеите

За пореден път и тази година русофили от цяла България се събират край "Копринка". Това не е обикновено събитие. То е уникално, защото в един свят разделян от допотопна омраза в нашата страна се събират хора, които не искат да мразят и, които не се срамуват да кажат, че се чувстват свързани с друг народ.

Русия винаги е била единствената държава в този студен и безмилостен свят, която ни се е притичвала на помощ. Не го направиха други, а тя Русия. Заради това тези, които искат да помнят, са се нарекли русофили. Това не е желание да целуваш ботуша на друга държава, а да помниш откъде са тръгнали твоите собствени корени. Да си русофил означава да си даваш сметка, че Русия не е просто поредната държава на картата, а страна, към която мнозинството българи винаги ще изпитват чувство на благодарност. Това убива вестителите на омразата. Защото тук не говорим за някакво преходно чувство, което се разтваря като пролетна мъглица, говорим за трайно усещане в българския дух, което е в състояние да счупи и унищожи пълните измислици на политическата коректност, която ни предлагат днес. Това усещане оцелява, независимо от геополитическите бури и страшни виелици.

Представете си колко е силно това чувство след като 25 години срещу него се води яростна война, добре платени интелектуални мерзавци се опитваха отново и отново да го пречупят в душата на българите, но се провалиха грандиозно. Защото русофилството не е нещо външно, платено и стимулирано. То е част от българският светоглед, дори от българският патриотизъм.

Но днес в събирането има и нещо повече. Днес вече е ясно, че русофилите трябва да си кажат думата по опитите България да бъде вкарана в конфликт с Русия. Кандидатите за лакеи биха дали мило и друго паметта на хората да бъде унищожена, но точно заради това русофилите са последната преграда. 

Те помнят, знаят и имат сила да се противопоставят.