В началото
на 2013 година бях свидетел на една от най-покъртителните случки в моя живот.
За първи път на опашка за плащане на сметки за ток виждах толкова бунтовно,
гневно и тъжно настроение. У хората се усещаше някакво политическо
електричество. Изчисляваха колко трябва да платят и скърцаха със зъби.
Касиерките, които прибираха парите пък стояха леко наплашени, защото, и те все
пак са хора, много добре знаеха, че ситуацията прилича на динамитен погреб в
който всички носят факли и всеки момент взривът може да дойде. Жената пред мен
си плати сметката, а след това се разрева. Ситуацията беше кошмарна - жената
получаваше 140 лева пенсия, а сметката й за ток беше 110. Трудно ми е да
забравя как през сълзи попита как ще кара с 30 лева до края на месеца. Още
тогава обаче стана ясно, че кабинетът на Бойко Борисов няма да успее да се
задържи на власт, защото разгулът на монополите стана твърде голям.
Космическите сметки за ток направиха да се случи невъзможното - най-големите
градове в страната бяха разтърсени от невиждани социални протести и за първи
път обикновените хора се събудиха от упойката на десния преход и поискаха -
ясно, силно и непоколебимо - политика в тяхно име, граждански контрол върху
властта и най-вече върху механизмите на ценообразуването в енергетиката. И
заради това следващата власт, пък била тя и "най-лошата", нямаше друг
избор освен да замрази цените на електроенергията, дори да предприеме стъпки за
намаляване на цената, защото не вярвам да има по-ясен сигнал за желанието на
един народ от това да помете един самозабравил се кабинет от власт.
Ако днес
обаче пуснете радио, телевизия или отворите вестник, ще видите, че
политическата амнезия отново се е настанила трайно в речника на властта.
Февруари 2013 година все едно никога не го е имало. Служебният премиер Георги
Близнашки говори за сигурно увеличаване на цената на тока, министърът на
икономиката васил Щонов ехидно добавя - "цената на тока трябва да се
увеличава плавно, не защото не е нужно тя да скочи с повече, а защото просто
едно скачане не върши услуга на никого", а летните протестъри никакви ги
няма, защото са заети да се борят за заместник-министерски заплати.
Правителството вече говори изцяло с речника на монополите и все едно хората
никога не са настоявали поне за малко социална справедливост в тази страна.
За това
какъв е характерът на новата служебна власт най-ярка демонстрация беше искането
на ЕVN за вдигане на цената на тока с 18 процента, което почти веднага бе
възприето с оргазмично "дааа" от кабинета. Струва си обаче да се
задълбочим в мотивите за исканото увеличение, защото те са потресаващи с нивото
на поезия в тях. Пред медиите дефилираха представители на монополиста, които с
дежурния си клиширан речник обясниха, че парите им трябвали за оправяне на
преносната мрежа. Не един и двама журналисти обаче в случая посочиха, че
откакто свят светува, или поне откакто тези дружества бяха набутани в частни
ръце, тази преносна мрежа все я оправят, а пък тя все е много зле. А и, разбира
се, винаги идва големият въпрос - поради каква причина крайните потребители
трябва да плащат за нещо, което е задължение на дружеството. В България, оказва
се, всеки разход на капиталистите е задължение на техните клиенти, а това има
общо с пазарната икономика, колкото каруцата с космическите технологии.
Новото този
път е това, че у властта не е останал грам социален инстинкт. Дори напротив.
Гледайки ехидните усмивки на новите министри и еротичните начини по които се
опитват да обслужат монополистите и да им реализират печалбите, става ясно, че
можем да дадем съвсем друго тълкувание на случките през лятото. Нека да
припомним. "Умните, красивите и богатите", когато излязоха на
улиците, за да искат да се борят с олигархията и за нови правила, се фукаха, че
те могат да си плащат тока и всъщност не социалните искания били водещи за тях.
Това по същество си беше опит за контрареволюция. Някой много се изплаши от
хората със социални искания, които осъзнават колективния си интерес. И заради
това ги подмениха с грантовите интелектуалци, чийто единствено социално искане
е да си намерят по-луксозен ресторант, за да угаждат на червата си.
Всъщност
последната протестна година беше опит да се подмени естественото желание на
хората да живеят в социална държава, която мисли за тях и да им пробутат, че
трябва да се живее от висока сметка за ток до по-висока сметка за ток. Тази
властова нечувствителност е умишлена, защото една година олигархията не можеше
да употребява хората като дойни крави и заради това стърже със зъби и твърди,
че едва ли не светът е свършил. Сега вече изпълниха своята задача. Кабинетът
говори изцяло под диктовката на ЕРП-ата. Премиерът е като кукла на конци на
олигархията. За властта съществуват само богатите, а бедните хора са просто
бележка под линия, ненужна подробност. Съвършен свят просто.
Разбира се,
за за може да бъде всичко от гнусно по-гнусно отново се намесиха и поръчковите
журналисти, които по нашите ширини се опитват да се самовъзвеличат като съвести
на нацията. Някакъв написа, че бедните трябвало да върнат парите с които БСП е
купило гласовете им. Само да ви преведа, ако още не искате да повърнете -
според певците на зализаната олигархията бедните трябва да плятат увеличението,
за да бъдат наказани, че са поискали по-добър живот. Автор на тези думи е
журналистът Веселин Желев. Знам, че срещу колеги не трябва да се пише, но
когато колегите са продали съвестите си и за тях не е проблем да заемат
страната на монополите срещу обикновените хора, тогава те сами са се поставили
вън от понятието журналист. Защото не е никаква журналистика да тръгваш срещу
социалните интереси на хората само, защото трябва да си получиш хонорарчето от
някаква западна фондацийки. Не е журналистика, когато съучастваш в поредният
опит за поставянето на потребителите на колене, особено в ситуация в която
никой не иска да говори за социална политика и доходи, но всички сладострастно
се облизват при мантрата "по-високи цени". Изобщо протестърите от
лятото показаха, че не само нямат сърца, те са безчувствени като гущери, защото
политическите им цели бяха постигнати, коронясяха другата част от олигархията и
потънаха отново в комата на своя сив и скучен жълтопавиран живот без да им пука
как ще оцеляват през зимата обикновените българи от залятата от порои и
бедствия страна. Това е драматичен проблем, но никой не го поставя.
Самодоволните победиха. Тяхната контререволюция успя.
Особено
интересно е как Бойко Борисов година и нещо по-късно вече се изкарва не основен
злодей, а жертва на февруарските събития. В интервю за столичен ежедневник
лидерът на ГЕРб говори за себе си като за герой от френски екзистенциален
роман, надхитрен от жестоката съдба, коварните си врагове и неумолимата
интригантщина на битието. "Като гледах разни протестъри от февруари и
слушах какви пари са им давани и като чувам, че зад това са стояли ДПС, БСП и
"България без цензура", си правя сериозен извод. Тогава приемах
протестите като нещо чисто и съкровено и затова се съобразих с тях. Сега
започнах да разбирам, че силно съм преувеличил моралния облик на протестиращите
тогава".
Две неща
трябва да ви направят впечатление в това изявление. Първо - интересната
употреба на думата "протестър" и за февруарските събития. Това е
някакъв иновативен политически ход, за да може заинтересованото лице дда вкара
и тук някаква ирония. И второ - опитът да сътвори иконография за себе си. Той,
разбираш ли, бил жертва на събитията, човек с голямо и благо сърце, който
надценил моралния облик на протестиращите тогава. Подобно изявление е
окончателно демаскиране на контрареволюцията. Това е все едно граф Дракула да
се изкара невинно пионерче с вегетариански наклонности. Злодеят от студените
февруарски дни опитва да се опише в невинните краски на героиня на маркиз дьо
Сад. Нека да припомним да незапознатите, че в романите на перверзния френски
маркиз винаги има някакво невинно девойче, което постоянно пищи, че е невинно и
точно заради това става жертва на мъже с нечисти помисли, които го употребяват
в различни пози, обикновено със съучастието на камшици и други техники за
тормоз.
Разбира се,
всичко това е една огромна лъжа. И това лесно може да бъде проверено, ако човек
реши да свърши мисията си на журналист и да подложи на съмненията думите на
един политически лидер. Нещо, което никой не направи. Защото кратка справка
може да ни припомни, че още в края на февруари 2013 година Бойко Борисов съвсем
не храни някакви високи и морални чувства към протестиращите. Точно обратното.
В мига в който на 25 февруари Росен Плевнелиев му връчва мандат за съставяне на
кабинет, лидерът на ГЕРБ се изправя пред журналистите и оревава света, че е
свален с "метеж". Тоест приказката за благородния лидер, чието сърце
не е понесло картината на страданията на народа се разпуква като фалшив силикон
в бюста на плеймейтка. И тази огромна лъжа трябва ясно да демонстрира какъв
театър се опитват да пробутат на хората днес.
Пред лицето
на тези огромни подмени е трудно човек да остане безучастен и нечувствителен.
Защото това, което ни готвят не само не е пазарно или капиталистическо. Това е
просто пореден опит за доодиране на малкото останало в ръцете на хората.
Сегашната власт просто се опитва да подготви електората, че промяна никога
повече няма да има и трябва да се откажат от всякакви идеи да рутят статуквото.
Такива са целите на новата власт. Просто страхът от нова вълна от хора, които
излизат по улицата и крещят "Национализация" сигурно предизвиква
стомашни киселини не у едини или двама олигарси, които са си въобразили, че са
смъкнали рая на земята за себе си и завинаги са го оградили с бариери, за да
подсигурят липсата на всякаква възможност на обикновения пролетариат да попадне
в него. Но тъпите и грозните, които сега са изкарвани виновни за всички
проблеми на държавата, показаха много повече сила, отколкото всеки летен
протестър. Те успяха само за седмица да изметат първото правителство, което се
бе поставило изцяло в услуга на монополите и за първи път от години дадоха
надежда, че в тази страна ще може да се диша свободно и, че има власт в полза
на потребителите, а не на мазните богаташи. Заради това времето на тъпите и
грозните отново идва. Изнежените летни протестърчета свършиха мръсната работа
на олигархията и се прибраха в климатизираните си офисчета, за да подсигурят
финансирането и за следващата година. На тях просто никога не им припука за
обикновените хора, защото бяха заети да броят парите в потрфейлите си. Очевидно
е - тази държава може да разчита само на тъпите и грозните, ако иска нормално
бъдеще. Така че времето им идва. Който е забравил какво представляват, ще си
спомни по трудни начин. Тъпите и грозните не танцуват по улиците.
Справедливостта не идва с танци, а олигархията не се гони с пърформанси. Но
всеки, който е пропуснал да се ограмоти, ще има тази възможност.
Неизбежно е.
No comments:
Post a Comment