Апел за преференциална подкрепа на най-култовата десебарка

Не е полезно нито за нервите, нито за мозъчните клетки, нито за фън-шуито на душата, още по-малко за задържане на лятното настроение, човек да се занимава с криволиците на дясната психиатрия у нас. Но след като самотният изследовател на политическите лудости се натъкне на един истински диамант, то той е длъжен да го сподели със света, при това с чисто научна цел. С други думи - този текст няма да се придържа към каноните на политическият анализ, а ще се насочи изцяло в жанра на емоционалните скандирания, защото, както сами ще се убедите откритият от мен субект въплъщава като огледало всички онези черти, които направиха думата "десница" у нас да прилича на тайно слово от библията на сатаната.

Само допреди няколко седмици водех блажено съществуване без да подозирам коя е Марта Георгиева. Тогава обаче по вестниците се появиха информации, че полицията е арестувала поредната група членове на ДСБ, които се опитват да вандализират Паметника на съветската армия. Същата тази Марта Георгиева, по-късно разконспирирана като председател на ДСБ - Средец и осма в листата в 24 МИР на Реформаторския блок обаче отишла да кряка на куките и обявила, че поема политическа отговорност за извършеното хулиганство. Няма как да не обичаш българската десница - колко е готино да поемаш отговорност, когато имаш имунитет. Просто е величествено. 

Тогава реших милостиво да махна с ръка. Все пак тече сезонът на преференциите, ясно е, че девойчето е решило, че битката за сърцето на хардзомби електората на ДСБ никак не е лесна, защото след Иво Инджев е трудно да измислиш нов вид ръмжене срещу Кремъл и Путин (Др. Инджев, ако и след това бегло споменавате решите да ме увековечавате във вашия блок за разнообразие може би този път ще се опитате да пуснете някой цитат от моя възхвала на Памела Андерсън и да ме изкарате силиконофил, командван лично от Анна Чапман, за да всява недоверие в еротичните умения на брюкселските чиновнички, да се свети името им!). Та понеже е трудно да измисли ново ръмжене Георгиева, казах си, е решила да се отдаде на изпитаното средство за предизвикване на алкохолно опиянение в душата на десния интелигент - да изсипе малко боя върху един невинен паметник, а после да опищи медиите, че правото й на личен маникюр по време на избори е било погазено от гнусната олигархия и лично от Дмитрий Медведев.

Този текст в маниера на емоционалните възгласи щеше да си остане ненаписан обаче, ако експедицията ми в бездната не ме бе натъкнала на фейсбук-страницата на въпросната госпожа Георгиева и тя ми осигури такъв безкраен купон, че шкембето все още ме боли от смях. Някъде около 16 септември въпросната госпожа решава, че е време да запознае електора със своята съвършена биография. И тогава се ражда откровението на което ще ви оставя да се насладите: "Аз съм Марта. Марта Георгиева. Родена съм преди 35 години в София. Винаги съм живяла в центъра на града". Забележете - винаги съм живяла в центъра на града!".

Тя винаги е живяла в центъра на София! Ами да, защото да живееш на село е така противно, абе направо...комунистическо, пфуу. Трябва да отбележим този момент. Имаме пред нас кандидатка за депутат, която с гордост обобщава своите чиклит страсти - "Витошка" и центъра, а другата България просто не съществува. И само не си мислете, че това е някакво заяждане на дребно, защото озлобеният комунист търси къде да утоли жаждата си за невинна дясна кръв. Този градски елитаризъм е единствената същностна характеристика на десницата, свила се до талибанската секта ДСБ. Именно подобен манталитет като магия от Хари Потър разпиля десницата из огромни части на страната, а в други думата ДСБ звучи като нещо, което е дошло от Юпитер, а и да бъдем честни - почти няма начин да не е дошло точно от там. 

След като сме насладили на първата част, ще се топнем във втората. Там също има екшън, и то какъв: "Семейството ми винаги е било антикомунистическо. Разговорите против режима са сред първите ми спомени... Антикомунизмът е същностна част от възпитанието и идентичността ми".

Йееееееееееес! Това е написано в най-добрите традиции на окултния комунизъм на Людмила Живкова. "Родена съм в семейство на отчаяни антикомунисти и с цялата си душа ненавиждам комунягите и до днес". Това последното изречение е мое измислица, но се вписва. Буржоазката е живяла с родителите си в центъра на София, но те, бедните, са били такива жертва ни режима, живи да ги ожалиш. 

Няма да отричам правото на никого да бъде антикомунист. Дори напротив - бих подарил дори бижуто в своята колекция от книги "Вярвам в безсмъртието на революцията" от Че Гевара, за да могат десебарите да имат право на своите окултни ритуали. Но никой няма право да подменя биографията си и да вижда героизъм там, където такъв отсъства. Удивлявам се на каква лъжа за себе си за способни такива хора и продължавам да си мисля, че именно безкрайното лъготене е изворът на мрачната истерия на която са способни. Истерията е начин да заглушиш подмяната, защото всеки би предпочел да отмине вместо да се вгледа във фактите и да разруши митологията. Дразнещо е не това, че тази крехка дама е антикомунист, дразнещо е, че тя се опитва да си измисли дълбоки родови антикомунистически корени, което със сигурност е връх на ментарджийството. Поне за семейство, което живее в центъра на София.

И последен цитат, за да развращаваме много съзнанията на младата публика. Вижте как се пише CV, млади приятели, и се учете как се пробива в политиката: "От ученическите си години се чувствам съпричастна към демократичните процеси в България". Вероятно трябва да включим в неизказаната част поливане на теменужките на Иван Костов, както и различни други магически ритуали, които десните правят, но не говорят за тях на обикновените хора, защото обикновените хора, тия шибани лузъри, не са живели в центъра на София и изобщо не знаят за какво става дума, значи.

Иначе описваната дама има и симпатични страни. Тя е еколожка, вълнува се от битката с концесионерите и по тази линия проявява такава страст, че човек почва да се чуди какво прави в дясна партия. С което, опазил ме духа на Карл Маркс, съвсем не се опитвам да я дръпна в БСП, ама интересно един еколог може да съществува в партия със закалени айнрандисти, които щом чуят, че някой се опълчва на едрия бизнес веднага са готови да създадат нова комисия "Маккарти".

И сега моят апел. Към всички десни, които четат този текст (хайде, хайде, не се правете, знам, че четете скришом) - ако сте от 24-ти МИР моля подкрепете със своята преференция госпожа Марта Георгиева, този костовист и поемач (тряба да въведем тази дума) на политически отговорности. Знам, че горе яко я хейтвам на няколко места, но по-добре парламентът да е пълен с автентично луди, отколкото с ментетата. А като ги гледам водачите какви са фризирани, ама какви са накъдрени, ама какви медийни пудри са - тия вече грам костовизъм нямат в себе си. Виж госпожа Марта е пълна с костовизъм и лъчисти идеи. Задължителна преференция за нея - чухте ли! Следващият парламент и без това се очертава мрачен и скучен като филм на Ларс фон Трир, по-добре е да има една-две забавни фигури в него, които да разнообразяват досадата на скуката и да ни напомнят завинаги, ама завинаги, защо не трябва да спираме космическите изследвания в БАН - как ще им помогнем да си оправят летящата чиния, ако зарежем тази наука?