Възможен ли е "новият" Бойко?

Някъде от началото на миналата година из българското обществено пространство броди една митологична фигура. Тя се родее със Снежния човек в Хималаите, с чудовището от мъгливото шотландско езеро Лох Нес, с летящите чинии за, които кварталните пияници твърдят, че по пълнолуние прелитат над Подуяне и разплискват ракията на романтичните души. Тази фигура-мистерия, този фентъзи-обект, това непредставимо от здрав разум създание се нарича "новият Бойко Борисов". Точно така от година и нещо насам анализатори, медии и обикновени крайпътни жрици започнаха да наричат лидера на ГЕРБ. Идеята зад тази митологизация е следната. На обществото трябваше да се внуши, че Той се е поучил от грешките Си, разкаял Се е и вече ще бъде един върховен обединител на нацията, лицето на новия консенсус, всеопростителен, благ и хуманен.

Новият Бойко се оказа митологична фигура. Той се отказа да обикаля по сутрешните блокове, започна да говори като будистки монах, изпаднал в сатори, посланията му звучиха като призив на мис "Монокини" за световен мир и вселенска хармония. Очевидно някакво политическо инженерство вече бе почнала да работи по идеята през 2016 година новият Бойко да си премести корпулентното тяло на "Дондуков" 2 и така да доведе до истински олигархичен оргазъм политическата система на България. А и е много лесно да бъдеш "нов", когато на разположение имаш цял отряд от реформаторски шутове, които са готови да привличат вниманието на медиите и да отвличат интереса на публиката в продължение на цял мандат дори.

Обаче от самото начало беше ясно, че тази митология няма как да издържи много. "Новият Бойко" е митологично същество за което няма автентични свидетели, докато старият Бойко си е съвсем реална фигура за която още се разказват мръснишки вицове. Тоест въпрос на време беше премиерът да демонстрира истинското си лице някъде и напълно да отхвърли идеята, че е възможна някаква "нова" версия на самия него. И ето че се случи - най-накрай Старият Бойко се появи с фанфари, шум, медиен блясък и истерично пъшкане от страна на герберските тролове в интернет.

Появата Му стана ненадейно и неочаквано като в любовна книга за домакини. Старият Бойко се изяви в пълния си блясък пред нещо, което било  "зимен университет на "Младежи-ГЕРБ", очевидно  лагер за възпитаване на масови убийци на мозъчни клетки. Младостта вероятно е подействала на лирическия герой много вдъхновяващо, защото той се записа с цяла серия от политически откровения, които много трудно подлежат на смислено разказване. Заради това в този текст ще се опитаме да се занимаем с основните от тях, но няма как да гарантираме за целостта на здравомислието на неподготвените читатели.

В тези излияния се усеща опитът на "селянчето от Банкя" (Бойко Борисов сам се е нарекъл така) да съчетае в едно градски легенди от различни обществени митологии, да ги разбърка в смъртоносен коктейл и да го поднесе димящ и токсичен на несвикналата публика.

Цитат номер 1: "Братя и сестри, на такива форуми много е важно да се прави разлика между партията и управлението на държавата. Партията е вечна, тя е която държи и произвежда".

В тези думи се усещат проповедническите страсти, които бяхме позабравили. Именно онези проповеднически страсти, които караха стария Бойко да сравнява българите с кучета, а новият Бойко да се прави, че такава реплика не е произнасяна. Но обърнете внимание на думите - "партията е вечна". Понеже всички знаем, че партията това е Той, очевидно е човекът вече вярва, че ще векува по тази земя. Опасявам се, че този комплекс за божественост скоро ще го накара да вярва, че ходи по водата и, че само с един хляб може да нахрани народа. Само с един хляб, за да бие конкуренцията, която освен хляб се е бръкнала и за риба.

Цитат номер 2: "При предишното ни управление България спазваше финансовата дисциплина, но дошъл метежът и ни свали от власт. 

Вземаме заем от 16 милиарда, но 12 са старите задължения. Ако не ги платим, България се срива. От година и половина предупреждавали, че "експериментът Орешарски" ще срине държавата".

Идеята за зимните месеци на 2013 година като "метеж" е превзела като ракова клетка мисленето на обекта на анализ. И сега се дръжте - за вземането на нов дълг от 16 милиарда е виновен Орешарски. Ами как? Кой друг да е виновен? Сатаната! Велзевул! Мефистофел! И техният баща Пламен Орешарски, тоя демоничен изверг, който не Му позволи да си изкара целия мандат.

Тук новият Бойко е напълно изоставен и се връщаме към добрите традиции, когато за всичко са виновни другите. Ако един ден някой садомазохист реши да издига монумент на ГЕРБ, вероятно на него трябва да има надпис: "За всичко са виновни другите". Тук новият Бойко прилича едно към едно на старата си версия. Основното е - никога да не признаваш грешка и да хвърляш с шепи кал по предишните.

Разбира се, народът се бунтува не срещу заемът като заем, а срещу това, че поне 6 милиарда от него ще бъдат откраднати, но това не вълнува новият Бойко. Той трябва да си намери окоп в който да залегне докато артилерията не спре да стреля. Безопасността на първо място. Трябва ли да си припомняме, че в онези протестни зимни дни, опп, в онези метежни зимни дни, първата работа на стария Б.Б бе да се скрие в болница с високо кръвно.

Цитат 3: "Твърдо бях зад Дянков въпреки непопулярните му икономически мерки.  След него държавата се срина, хайде пак да дойде селянчето от Банкя и изтегли каруцата".

Тук отново се виждат библейски образи. Както казахме конкуренцията по божественост също не е била от елитното общество, а трябва ли да припомняме, че само с една ослица влиза в Йерусалим. Нашият да не би да пада по-назад? Той се изживява като древногръцко божество, универсален спасител на каруци, нещо като кризисен автомеханик по конете. Тук новият и старият Бойко Борисов са просто едно и също нещо. Старият шестваше по всяка възможна медия да намеква, че ако не е той светът ще рухне в трагични развалини.

Цитат 4: "ГЕРБ дойде на власт, така както СИРИЗА в Гърция. Дойдохме да строим, да градим, има разлика между светлото бъдеще и хубавото настояще".

Поразително е как Вечният твърди, че ГЕРБ е дошъл на власт като СИРИЗА. Тоест - Алексис Ципрас е един блед аматьор и имитатор на истинския майстор. Така де - не може да има политическа мода, която да не произтича от Единственият и Неповторимият. Заради това доста наблюдатели на политическата лудост у нас бяха убедени, че новият Бойко не може да скърца тайно със зъби от завист заради възхода на СИРИЗА. Те отнемат внимание от неговата персона и всяват съмнения в съзнанията на българите, че дясното икономическо статукво не е така всесилно, както го представят статиите на Георги Ангелов например.

И заради това новият Бойко влиза отново в митологичен наратив. Той (Селянчето) искал да строи детски градини, да гради, да прави хубаво настоящето, а пък злодейската същност на вселената го е сринала. Добре, че СИРИЗА е имала ГЕРБ за пример. Само, където ми се струва, че тук малко истината съвсем леко му бяга. Можем да съдим по Ангела Меркел. Ако при Бойко тя се задоволява с дежурни целувки по бузата, то очевидно Ципрас събужда цялата страст на духа й. Ученикът тоест май сериозно е надминал учителя.

Цитат 5: "Понесохме си ината като народ, че се подведохме по такива като Бареков... Парламентът е стабилен върху нюансите".

Беше ясно, че душата на новия Бойко стене като манекенка на диета пред предаване на Ути Бъчваров заради това, че цяла година и половина бе изолиран от благините на властта и от угодническото кривене на гръбнаци от страна на медиите. Заради това в проповедта си нямаше начин да не удари шамар на народа и да не покаже колко оскърбен се е чувствал. Това си е качество на новия Бойко. Старият беше самоуверен, новият е отмъстителен и страхлив, защото видя, че понякога пиара не може да те спаси от народния гняв. Но по-силно е второто откровение. Парламентът бил стабилен върху нюансите. Ако лидерът на ДСБ Радан Кънев си падаше по дзен-загадки след такова изявление трябва моментално да скъса коалиционния договор и пак да свиква попреялите "умни и красиви" на протеста. Очевидно тайната стабилност на управлението е в парламентарните нюанси - туй АБВ, туй барековци, туй реформатори - всички те са хранителната основа за партията на Борисов.В п

Цитат последен: "Ситуацията в момента е като с краставата жаба, сложена в тенджера с вода върху котлона. Тя жабата, ще кряка докато умре без да разбере".

Това са думи, които Новият Бойко употреби за ситуацията в енергитиката, но както всяко библейско откровение и тези думи могат да бъдат тълкувани многозначително. Възприемането на света през елементарни образи е привилегия присъща на обитателите на Карлуково, но нека да не принизяваме дотам този, който ги е казал. Защото сравнението с жабата е прекрасен начин за разбирането и на Четворната коалиция, наричана още Четворката по примера на така омразната за Гърция, тройка. Близо три месеца те затопляха водата на бавен и сластен огън, а когато стоте дни управление дойдоха изведнъж последва гръмния котлон - подпишете ни чек за 16 милиарда моментално. Но понеже всички вече са затоплени, замъглени и презаситени медийно от образите на Новия Бойко, доктор Менгеле, министър Тодор Танев-Пълна нула, Божо Икономиката, реакцията се оказа трудна, а на съпротивата й трябваше време преди да се събуди. И добре, че беше тази екзалтация на Борисов. Именно покрай нея можем да разберем, че ни разиграват медиен театър. И не спират да ни говорят лъжи. 

Само загряването на водата е истинско. 

Черното тото на Георги Първанов

Една политическа загадка за посветени маниаци в българската политика. Кой е казал ето тази фраза: "Готов съм да се обзаложа, че АБВ няма да отстъпи от позицията срещу емитирането на нов дълг от 16 млрд. лева". Дали е някой социалдемократически талибан сънувал бедни хора след вечерята си с хайвер и шампанско и зарекъл се да брани политическите права на пролетариата? Или пък е някой млад абевеец, който още не е в състояние да разчита дзен-партийната линия, която партията му изповядва. Не, не, и пак не.

Думите принадлежат на самия гуру на партията, ексдържавния глава, некоронованият монарх на АБВ Георги Първанов и са от 20 февруари. Истинско сатори е да четеш изявленията му пет дни по-късно. Първанов като някакъв герой от епос за супергерои раздава оценки, категорични мнения и огромно количество перчения. Човек дори може да изпита известни съмнения, че някакви хазартни страсти са опустошили душата на лидера на АБВ. Негова стара страст е да предлага облози на журналистите. Беше се обзаложил, че партията му ще има евродепутати. Беше предложил бас, че АЕЦ "Белене" ще има. Сега търси залози за това, че АБВ няма да подкрепи новия дълг. Боже мой, човек като едното нищо може да заподозре експрезидента, че е нещо като демон на черното политическо тото. Всички знаем, че големите хазартни къщи предлагат и политически залози. С други думи - не бих се учудил, ако този политически образ залага крупни суми срещу своите помпозни изявления и след това да се гуши като барон с кинти...

Защото истината е, че телевизионното хълцане на Първанов и поканата му за политически хазарт се оказа клоунада. Групата на АБВ като зомбирани пионки на олигархията гласуваха за обира на века и май дори изпитаха наслаждение от публичното си унижение. И си струва да обърнем внимание за този поклонник на черното тото, защото останалите съучастници в грабежа така или иначе са ясни.

ГЕРБ няма какво да ги мислим. Те винаги са били партия, която може да мисли само в материални, а не в идеологически измерения. За тях върховното постижение на политиката е да си напълнят портфейлите и да врътнат някоя схемичка.

Реформаторският блок не е партия, а психиатрия с остър недостиг на лекарства. Плюха на целия си небесен имидж, за да угодят на ГЕРБ докрай. А поведението на лидера на ДСБ беше просто ментално неподредено. Той гласува "против" на първото гласува, а на второто подкрепи големият обир. Дори във ФБ се пусна шега, че искал трето гласуване, за да може да гласува и "въздържал се". Този публичен гърч на РБ е пряко следствие за това, че те станаха фабрика за лъжи. Властта се оказа като свръхдоза за тях. Загубиха представа за реалности и в крайна сметка плюха в лицето на най-твърдия си електорат. Техен проблем. Както е техен проблем това, че Радан Кънев благодари на ДПС. Това е любов, май, май...

Патриотичният фронт и БДЦ няма какво да ги коментираме. Това са насипни търговски холдинги, които не познават граница на своята безпринципност. Много шум, малко смисъл. Крякащи депутати и нулева ефективност. Те са като пародия на всеки патриотизъм и като грозно отрожание на брокерството в парламентаризма. Тоест всеки, който е очаквал ПФ да воюва за кауза е все едно да очаква фолкпевица да пусне любовника си милионер и да тръгне с някой момък от пролетариата. Гадното е, че ги купиха пред очите ни.

Особено внимание заслужава петият играч в коалицията - ДПС. Винаги е опасно да слушаш категорични заявление от депутат, чийто прякор е Ментата. И те преминаха през телевизионните турнета на лъжите, и те се клеха, че няма да подкрепят дълга и те биха чело в парламентарните банки, че ще постъпят като мъченици на честността. Но в крайна сметка 16 милиарда бяха добра причина маскарадът да свърши. Стана ясно, че коалицията всъщност е ГЕРБ и ДПС, а останалите са някакъв болнав придатък, нещо, което са принудени да търпят в името на имиджовата осанка. И присъствието на ДПС в мнозинството на грабежа издава съвестен план, издава добра закваска, издава стратегическа мисъл, издава колко дълго време българите са били правени на балъци.

И точно тук, в тази коалиция на безчестието, в тази банда на 16-те милиарда, трябва да намесим псевдолявото АБВ. Когато си част от мафията, няма как да се правиш на алтернатива. Забележете само в изявлението си пред БНТ на 20 февруари на въпрос дали Патриотичният фронт търгува с гласове, той дава следния отговор: "След пет дни ще знаем кой, кой е". Пет дни минаха като миг. И сега видяхме Кой? Той. Или по-скоро и той също. Партийката на Първанов захвърли образа си за нещо независимо и изпълни истинската роля - на бутиково бижу на ревера на Генерала. АБВ обслужи ГЕРБ по един циничен, вулгарен и подъл начин. Това наистина е черно тото със съзнанието на електората. И със съзнанието на недоволните леви, които подкрепиха АБВ, за да бъдат те нещо смислено, а не публичен дом за задоволяване на ГЕРБ. АБВ е пародия на левица, защото в мига в който можеха да бъдат на страната на хората, те избраха да са на страната на грабежа и станаха съучастник във всичко онова, което знаехме, че ще ни сполети. Създаването на четворната, пардон, на петорната коалиция беше безчестно мероприятие. Направо разработка срещу бъдещето на хората. Операция "Четворката". И псевдолевицата радостно се присъедини към този цирк от крадци. Защото тя беше създадена с тази цел.

Но пък е радостно да видиш как се давят в блатото на собствените си лъжи. Да ви припомням ли клетвите на Калфин, че ГЕРБ остават негов основен противник. Сега в същия капан падна и Георги Първанов. Видя се, че думите му не струват абсолютно нищо. Той се оказа просто една карикатура на политик. Съжалявам за тежките думи. Съжалявам, че аз съм бил един от хората, които са вярвали в него и са го мислили за политик от европейско ниво. Но сега виждаме истинското ниво - елементарно политическо черно тото. Политик на схемите, далаверката и грандиозните обири. Съучастник на ГЕРБ. Те са съучастник на ГЕРБ. Те предадоха всички смислени идеали на лявото и заради това съдбата им ще бъде трагична. 

Дори и черното им тото няма да ги спаси. 

Горчивата чаша на четворния дълг

Ако има партия, която трябва да изгълта докрай отровата на виновното си минало, това със сигурност е ГЕРБ. Депутатите на Бойко Борисов се мятаха като камикадзета на Ислямска държава през 2013 година срещу опита на Пламен Орешарски да закърпи финансите на държавата, оставени в трагично състояние след тяхното управление. Един от най-кресливите беше настоящият черен адепт на дълга - финансовия министър Владислав Горанов, напуснал предишния парламент, защото с една депутатска заплата не можел да си храни семейството. Като гледам поведението му днес май и министерската не стига за стандарта му на живот след като е решил да захлеби сериозно с толкова милиарди на гърба на хората. Нека да припомним - поне 5 милиарда, а според други 6 дори, от дълга нямат реално основание за взимане. Това е мистерия като в "Шифъра на Леонардо" или поне като тази дали наистина Делян Пеевски има любовница, която му вика "Шиши".

Заради това всички парламентарни совалки и театрални терзания на участниците в коалицията "Обир на века" са вид перверзия. Всички знаем, че в момента ситуацията не е политическа, а по-скоро прилича на мафиотска сбирка на която се решава кои да са килърите на държавата и здравия разум. Този обир е подготвен с доста истерична медийна логистика. В негово име като отряд от орки из всяка телевизия са пуснати псевдоикономистите от талибанската школа, които да ни обясняват като алхимици-мошеници, че не само няма да има дълг, но и взимането на толкова много пари назаем по някакъв мистичен начин ще ни освободят от всички грижи и драми и ще ни потопят в лъчистото щастие и безкраен хуманизъм на глобалните капиталистически финансови мрежи. От прахта на виновното минало бе изтупан и проф. Михаил Константинов, който да работи за пълна промивка на общественото съзнание с фрази от типа: "Колкото повече пари вземем, толкова по-добре. Ясно е, че дългът няма да се връща. Никой никъде не си връща дълговете."

Хохохо, нека да го каже на германците, които се опитват да съдерат по седем кожи от Гърция като твърдят, че това е "помощ". Нека да го каже на Аржентина, станала жертва на финансовите вампири, които се опитаха да поставят тази латиноамериканска страна на колене. На кой му е притрябвало да слуша как някакви хора се упражняват в налудничава реторика? На кой? Кой? Кой? Кой?

От мътното блато на грантовата интелигенция също бяха изкарана чудовищата на омразата, които да пускат статия след статия с обичайното си ниво на прикрита истерия. Тези дни четох подобен текст. Авторът (Илиян Василев) тръгваше да громи всички, които са срещу дълга, защото не искали правителството да има широк хоризонт и да бъде с вързани ръце. Братче, тия хоризонти си ги запази за себе си, хората много основателно протестират срещу тази мракобесна алчност на собствения си гръб и гласът им няма как да бъде запушен.

Вече ми е много късно да слушам и душевните терзания абевейски и патриотични. Нима сега научихте в каква коалиция влизате? Нима сега разбрахте, че танцът с дявола има висока цена? Този дълг е и на АБВ и на ПФ, защото те легитимираха правитеството на грабежа, те са тези, които му осигуриха парламентарен комфорт за подобно действие и заслужават всички ритници, които ще получат на местните избори.

За Реформаторския блок дори не си струва да се говори. Те също бяха сред талибаните срещу предишния дълг, които сега се държат като основни проповедници на обира. И тяхното име ще бъде записано с черни букви в историята на българското безчестие. Писна ми от такива политически вентилатори, които тълкуват политиката спрямо своя собствен егоизъм и начини за надебеляването на портфейлите им. Помнете техните имена. Те са част от пантеона на позора. Обирът на века, ако бъде осъществен, ще е най-сигурният знак, че летните протести не бяха битка срещу олигархията, а битка на олигархията. На тази олигархия, която е толкова изгладняла, че е готова да остави България без бъдеще в името на собственото си благополучие.

Разбира се, сама по себе си идеята за дълга не е лоша. Стига тези пари да отиваха в индустрия, в развитие, в подобряване на стандарта на живот, а сега ще се използват единствено за уголемяването на тайните банкови сметки на много хора. Това е горчивата чаша на четворната коалиция. Това е тяхната политическа отрова. Това е грабежът, добил власт. Добре дошли в България на четворната коалиция, където кражбата е закон.

А историята се повтаря като фарс. България вече е минавала през кризисни времена, когато политическите партизани решават, че трябва да крадат като за последно. Заради това е полезно да се четат левите класици. Винаги е полезно да се четат левите класици. Откровение е. Ето ви цитат от Георги Кирков от 1917 година в който говори против вземането на военни кредити в парламента: "Ние казваме, че крайно време е, преди да се закрие тази сесия, при разглеждане на този нов колосален свръхсметен кредит, който е предназначен да се изхарчи за цели и по начини нам неизвестни, без всякаква ясност, крупни общи суми в бездънния чувал, ние смятаме да издигнем високо нашият глас за мир, да поканим парламента в последната минута, ако иска той да има да запази някакво значение, да поеме в ръцете си делото на мира..."

Днес времената са същите. Във въздуха мирише на война. А точно тогава властта на политическите паразити на България иска да изтупа бездънния чувал, да гушне парите и да остави след себе си потоп, безгръбначие и голо поле. Историята се повтаря като фарс, но има кой да ни предупреди за това какво следва. Има кой. Днес имаме шанса да спрем порочния кръг на самоповтарящата се лоша реалност. Един-единствен е. 

Трябва да строшим тази чаша с отрова.

Митинг срещу войната на БСП Перник - Александър Симов

Страшен кич и водевил

Българската политика не може да бъде разбране през идеологиите. Няма как да й хванеш спатиите, ако търсиш логика. Защото единственият ключ към нея е, че тя а в състояние на пълен кич и водевил.

Татяна Дончева, напуснала протестно БСП, защото партията изменяла на лявата си същност и не защитавала интересите на избирателите си, като лидер на "Движение 21" произведен един великолепен първановизъм: "Нашите проблеми нямат ляв или десен характер". И всичко това казано пред очите на основния гост на конгреса й - премиерът Бойко Борисов. А колко се мразеха вчера...

Всеки път, когато някой тръгне да обобщава на едро, че няма ляво и няма дясно, това е начин да ви забъркат в грандиозен водевил. Не е ясно какъв е източника на това кичозно мислене на самозабравените нарциси у нас, но рано или късно повечето от тях стигат до такъв разгул на мисълта. Освободени от лявото и дясното като норми самовлюбените много по-лесно могат да сочат себе си като универсални спасители и чудотворци. В света освободен от политиката триумфира единствено кичът.

Самият Борисов просълзено коментира, че най-много от всичко той се радва на отношенията с Радан Кънев и доверието, което съществува между тях. Това пак е част от големия водевил. Не можеха да се гледат преди, сега са първи дружки. А и двамата са в коалиция с Георги Първанов. Страничен зрител на всичко това отдавна щеше да е изключил телевизора, защото му се гади. Но у нас е така. Всепозволено да е говориш каквото си искаш и да си сигурен, че медиите няма да реагират. Всекидневният миш-маш за народа е подсигурен. 

Пуделчето Плевнелиев – новата страст на психодясното

Българското психодясно от много време насам съществува в остра криза на авторитети. След като Иван Костов се оказа с интересно голям влог в КТБ, то, бедното, още повече осиротя откъм имена, а това е признак за жестока политическа инфланция и обезценяване. Защото дори и най-психиатричното явление по нашите земи не може да съществува потопено единствено в разяждащата мъгла на миналото, а се нуждае от поне една фигура, която да обожава, обувките на която да целува и с която да свързва всичките си еротично-обществени мечтания за някакъв свят, където комунистите ще бъдат изолирани в лагер, натовските генерали ще пият кафе по "Витошка" и ще се наслаждават на народната любов, а американската посланичка ще откаже да си напусне поста, защото не иска да бяга от обетованата земя на евроатлантизма. И понеже кризата е голяма, а проблемът остър, напоследък психодясното е възложило всичките си мечти на крехката и одиозна фигура на президента Росен Плевнелиев. От протеста на "умните, красивите и богатите", когато за първи път имахме явление, позабравено от времената на култа на личността, когато събралите се на улицата аплодираха "Дондуков" 2 е ясно, че в десницата тече някакъв бълбукащ процес на политическо инженерство, чиято крайна цел вероятно е президентът да бъде разположен в умовете на ментално обърканото дясно като икона на западните ценности и като небоколебим страж на морала, разбиран основно като съскане по времената на комунизма и откриването на паметници на хора за които никой никога не е чувал.

Плевнелиев е нещо като розова дъвка, която е подхвърлена на десницата, за да забрави своето трагично положение. Нека да изясним изходните позиции на традиционното дясно преди да се опитаме да разберем защо то е в състояние да повярва на толкова грандиозна лъжа като тази, че настоящия президент е създание със собствен политически разум, а не просто обикновена марионетка. Дясното в момента е в остра криза на морална идентичност. Тези, които скачаха с талибански възгласи, че няма да допуснат олигархията да управлява отново, не само влязоха в коалиция с партията на олигархията ГЕРБ, но и подписаха нейният чек за 16 милиарда евро нов заем. Което направи Реформаторският блок съучастник в обира на века и свали веднъж завинаги претенциите за промяна, реформи и други такива вечни екстри от времената на прехода. Традиционното дясно отново успя да се топне и в киселинната отрова на ченгеджийските интриги по които толкова си пада, че заприличва на героиня от романа "50 нюанса сиво". Скандалният обрат по темата за операция "Червеи", където се оказа, че нищо от версията на ген. Атанас Атанасов не е вярно, постави отново на дневен ред хроничният проблем на РБ - те обичат да лъжат и лъжат с такъв хъс, че ако човек не внимава току-виж взел, че им повярвал. Но това е отличителен белег на психопата - той вярва в собствените си лъжи и поради тази причина понякога изглежда достоверен.

На целия този фон от измами дори и най-фанатизираното дясно блогърство, което съществува в абсолютна шизофрения, защото как да пишеш моралистични статии, когато си гласувал за най-големите мошеници, почва да търси идеализирана фигура в която да въплати еротичните копнежи на душата си.

Тук изплува Росен Плевнелиев, представян вече като титан на дисиденството в нашето мило и родно отечество. Последната случка от миналата седмица, която породи най-много интрепретации за това, че президентът се опитва да се еманципира от Бойко Борисов заслужава да бъде преразказана, но без романтичните краски с които я надаряват, защото целта на журналистиката не е да вярва в халюцинациите на луди, а да вижда реалността безпощадно реалистично. И така - след като стана ясно, че операция "Червеи" съвсем не е това за което я представя Реформаторския блок, а именно мащабна операция по следеното на протестъри, изведнъж се оказа, че всички поръчкови статии за това, че главният секретар на МВР Светлозар Лазаров трябва да подаде оставка увисват във въздуха. Изведнъж погледите се обърнаха към Бойко Борисов и стана чудо - протестърството, което уж толкова ненавиждаше предишното управление на ГЕРБ изведнъж възжела лидерът на най-голямата партия да се държи като в най-мракобесните години и да направи чистка в спецслужбите. Обаче нали премиерът вече е "новия Бойко", той каза, че няма да прави никакви рокади по върховете, защото и Лазаров и шефът на ДАНС Владимир Писанчев се стараят да работят. Ефектът от подобни думи може да се сравни с кофа с лед изсипана върху главата на летните протестиращи, които сега ясно видяха, че властта, която докараха на власт ги смята просто за едни досадни микроби, които се мотаят в пространството.

Точно на този етап бе активизиран Росен Плевнелиев, който в Перущица каза буквално следното: "Категорично не съм съгласен с мнението на премиера Бойко Борисов и не съм доволен от работата на шефа на ДАНС. Настоявам да се намеси прокуратурата и Владимир Писанчев да бъде изслушан в парламента. Това, което казвам, е в интерес на националната сигурност".

Из форумите настана оргаистична радост. Психодясното видя в това изявление дълго чаканият знак, че тяхната тайна политическа секскукла се опитва да се сдобие със самостоятелен разум и, че тръгва да води битка за собственото си, а и за тяхното политическо съществуване.

Малко е тъжно, когато минаващите за най-интелигентни в България се ловят на изтъркания номер за доброто и лошото ченге, което разиграват пред очите ни. Защото, забележете, Плевнелиев не настоява за уволнението на Писанчев, той иска шефът на ДАНС да бъде изслушан в парламента. Тоест - държавният глава по никакъв начин не влиза в противоречие с позицията на Бойко Борисов. Нещо повече - премиерът има интерес марионетката му да поддържа огъня по тази тема, защото така общественото внимание се отклонява по-ефективно и качествено и никой не обръща внимание на действията на правителството.

Ако Плевнелиев беше наистина еманципиран, или поне политик със самостоятелна воля, която търси изява, той щеше да постави като проблем огромния заем с безбожните лихви, а не темата-мюре за спецслужбите. Удивително е как президентът бе пуснат по пързалката да говори за Писанчев, точно когато българите изтръпнаха от невижданата мерзост на десницата и на пазарните икономисти, които преди ревяха като откачени за заем от един милиард при Орешарски, а сега дори 16 им се виждат малко. Вместо това президентът тръгна да размахва плашилото на "Червеи", а вече всички разбраха, че това е улица без изход. Колкото и статии да напишат грантовите журналисти в онази градина плод няма и заради текстовете по темата наистина започват да звучат като еротичен роман за импотентни. Но е толкова удобно да говориш за мъртвороденото, отколкото за проблема, който удря България като метеорит. И между другото ходът е добре изчислен. Психодясното у нас не се нуждае от здрав разум и е напълно лишено от логика. То има нужда от шамански ритуали и обича да вярва във виденията си. И така в тяхната фантазия Росен Плевнелиев изведнъж пораства до политик от космически мащаб, строг страж на западничеството и едва ли не някакъв невъобразим ужас за Владимир Путин.

А истината е следната. Ако Бойко Борисов иска да се кандидатира за президент през 2016 година, то почти сигурно е, че Плевнелиев няма да му пречи изобщо. Обратното е - настоящият президент просто разчиства терена от всякаква друга дясна конкуренция и в решителния миг май "новият Бойко" ще се окаже единствената кандидатура в дясно. Няма никакво основание да очакваме различно поведение от Плевнелиев, който още като министър се бе прочул със съвестно превиване на гръбнак пред своя лидер и дори записа в биографията си репликата, че нямал нищо против да го послушват, защото нямал какво да крие. И същият безгръбначен политик, който никога не е заявил самостоятелна позиция в живота си, сега е виждан като еманципиращ се субект? Блажен е разумът на вярващите, но тяхно ще бъде разочораванието изборно.

ГЕРБ все повече се оформя като ДПС-то на десницата. След двете си коалиции с ДПС левицата излезе обезкръвена, нещастна, смазана, все едно е била държанка на някой вампир, който заради добрата си политическа диета съвсем не загуби форма или електорално влияние. Същото е на път да се случи с Реформаторския блок. Този съюз от партии с такова удоволствие хапва подхвърлените захарчета, че изобщо не се усеща как губи почва под краката си. Навремето Синята коалиция се опари от близкия си досег с ГЕРБ и се разпадна като нетраен химически елемент, когато се яви на избори. Същото ще се случи с Реформаторския блок при първия вот, защото те вече са като дресираното пуделче на ГЕРБ, защото съучастват с удоволствие във всички техни номера. "Новият Бойко" е възможен единствено заради подобен обществен театър и заради това, че марионетката му Росен Плевнелиев прекрасно замъглява мозъците на традиционното дясно. Самият факт, че можеш да си въобразиш, че президентът е самостоятелен играч издава, че си жертва на тежък опиум и не вървиш към оправяне. Опитвам се да дам хапчето за реалност - досега обитателят на "Дондуков" 2 е опозиция само на думи, но нито веднъж не е спрял законодателна инициатива на управлението, нито пък се е противопоставил ефективно на някое от безумията. Нито веднъж. Той дори не изпълни щенията на приятелчетата си от кръга "Капитал" да не подписва указа за новия шеф на ВКС Лазар Панов, защото не получи такива указания от този, който му диктува Бойко Борисов.

Нека да припомним. В нощта на президентските избори през 2011 година Борисов каза, че и магаре да беше вързал и магарето щеше да спечели изборите. В нета още има снимки от тази позорна вечер - как тогавашния премиер едва ли дърпа ушите на своя кандидат за президент. Тези снимки са метафорични. Този, който е почнал пътя си като едно потенциално магаре няма как да стане политически гений. Той е приел ролята си на носител на самара и задачата му е да продължи да бъде такъв. Кога се е чуло и видяло пуделчето да стане немска овчарка. А пък факта, че някой е слонен да вярва в пуделче, говори единствено за това, че здравната реформа наистина цикли.

Кой ще обложи Реформаторския блок с такса "смет"?

Да гледаш гърчовете на психодясното, което е притиснато в мощната еротично-финансова -криминална прегръдка на ГЕРБ може да бъде забавно, ако не ти пука за нивото на здравия разум в България. Ако има политическо образувание, която заслужава всеки миг обществено страдание, това със сигурност е Реформаторския блок, които толкова бързо взеха разстоянието от възбудени истерици, които крещят срещу заем от 1 милиард до надрусани адепти на дълга от 16 милиарда, че ако човек само за миг се бе разсеял, щеше да помисли, че РБ се е превърнал в някаква постмодерна лудница. Тези дни из информационните агенции може да се прочете новината, че на своята сбирка в Поморие Радан Кънев е обвинили финансовия министър Владислав Горанов в тежък политически гаф. Гафът на арогантното гербаджийче не е в това, че е решил да свие едни големи пари в кризисни времена, а за "начина по който министъра изненадал мнозинството". Тази изненада така хванала защитниците на морала, разбирай РБ по бели гащи, че това позволило на БСП да развие най-силната атака към правителството до момента.

Мисля, че трябва да обясня, защото нормалните хора, които нямат мазохистичния навик често да четат изявленията, които идват от психодясното със сигурност не схващат идеята на Кънев. Значи проблемът не е в заема от 16 милиарда, от които поне 6 милиарда ще тръгнат по мистериозните пътеки на кражбата. Проблемът е, че Горанов го е направил така калташки, че сега небесните мозъци са принудени да мислят как да санират имиджа си в очите на електората си, който май също почна да схваща, че пред очите му разиграват обира на века.

Тези дни из нета се върти клипче с една парламентарна реч на Радан Кънев. Нейният върховен лайтмотив е "няма нов дълг". Рядко някога в пет минутки са казвани повече лъжи. Но това е част от евроатлантическите ценности на българска почва - лъжеш до умопобъркване и разчиташ верните виртуални зомбита да повтарят след тебе като андроиди, лишени от собствена мисъл. Човек дори би си помислил, че Кънев експериментира с електората си като опитва да го удави в измами, защото за три четвърти от народа е ясно, че се опитват да го заробят с поредната финансова схема, представяна му сега като някакво висше благо. Нещо повече. С безмерно удоволствие слушам как пародиите на икономисти вървят из телевизионните предавания и обясняват, че това не само не е дълг, ами било начин да се намали тежестта на дълговете. Приложете тяхната схема на битово ниво. Дали ще успеете да обясните на съседа си, че не само не взимате 20 лева на заем от него, но дори успявате да му помогнете да си консолидира фискалните резерви...

Тъкмо си мислиш, че никой не може да роди глупост по голяма от раданкъневата и погледът случайно попада на изявление на доктор Менгел, наричан понякога за разнообразие Петър Москов. Четете и плачете: "Допусна се добро решение като това за дълга, да се брандира като криза от опозицията, която мултиплицира публично една лъжа". Кой е крив и кой прав? Радан Кънев като твърди, че дълг няма или като Москов като казва "дълг", но го извисява в ранг на добро решение. А след всички тях като валяк минава Найден Зеленогорски и почва да натяква, че "ако не подкрепим дълга, това ще значи недостатъчно пари за здраве, образование, пенсии, т.е. за реформи". Ама нали не беше дълг, бе???? Вие не слушате ли какво ви говори Радан? Дори клипчето в ю тюб е озаглавено: "Лъжа е, че вземаме нов дълг".

Вижте какво се получава. Седят всички на една маса в Поморие, а всеки си изстрелва пропагандните тези и не му пука изобщо, че лъже като реформатор спипан да чете речи на Георги Първанов. Явор Дачков обича да използва думата "потрес". В такива мигове разбирам, че тя наистина може да бъде използвана като диагноза.

Този публичен реформаторски гърч е като отмъщение на историята. Спомнете си какво беше поведението на РБ, когато стана ясно, че Орешарски взима един милиард, за да запуши пробойните на калпавия последен бюджет на Дянков. Такъв рев и вой във вселената са надавали само динозаврите вероятно. Оказа се, че психодясното няма никакъв проблем с тегленето на дълг, но само, когато е уверено, че част от тези пари ще облагородят техните портфейли. И точно заради това поведението на четворната коалиция е кризисно. Те показаха на всички, че обещанията им за промяна са просто един предизборен балон. Не само не настаниха нов климат в политиката, но и започнаха да произвеждат лъжи със скоростта на светлината. И само забележете как за пореден път от мрака на собствената им политика се вади последното оръжие - думичката "реформи". Значи без дълга реформите са невъзможни, така ли? Очевидно под реформа трябва да разбираме заробването на всяко новородено българче с кражбата на гербаджиите и реформаторите. Страхотна реформа!

Заради това се запитах дали пък не е време да въведем такса "смет" за политическите партии и най-вече за Реформаторския блок. Такова количество политически боклук, което те успяха да сътворят трябва да бъде наказано, защото иначе още цели десетилетия няма да можем да изринем техните отпадъци. Те не само плюха на предизборните си обещания и се гушнаха с ГЕРБ, сега стават съучастници в кражбата, присламчват се към обира на века и имената им трябва да бъдат запомнени като символ на политическия позор. Българската политика отдавна прилича на сметище, но боклукът и лъжите на небесните започва да става нетърпим. Заради това -такса "смет" за Реформаторския блок. Ама веднага. Всеки от тях, който си отвори устата с поредната лъжа трябва да бъде глобяван моментално. Това е един от начините да спасим малкото останало нормалност в нашето общество, разяждано от тази хибридна война на измамите, която управлението води срещу него.

Бедността въздига левите идеи в Европа

Анализ за сайта topnovini.bg - http://sofia.topnovini.bg/node/575553

В момента в Европа се наблюдава възход на левите идеи, които интересно са въплътени в партии, които могат да бъдат наречени антисистемни. Точно това е начинът, по който европейската левица започва да се променя. Тези партии са традиционни леви формации, извадени от калъпа на левите партии от 60-те години на ХХ. Това заяви журналистът Александър Симов пред София Topnovini.bg.

Ако левицата отново започне да говори, както говорят обикновените хора, тя ще започне да върви нагоре и да печели. Това е голямата причина за подема на гръцката СИРИЗА и испанската ПОДЕМОС, защото те възстановяват най-традиционните леви ценности. Поставят в центъра на програмите си борбата с неравенството, а левицата е левица, когато темата за неравенството и начините за преодоляването му, са водеща тема за нея, посочва той.

Според него ПОДЕМОС и СИРИЗА вървят нагоре, а Партията на европейските социалисти (PES) трябва да види и да се опита да си вземат поука от тях, без да се опитват да ги маргинализира. Това е пътят за възстановяване на левицата в цяла Европа.

 Относно българската левица, Симов заяви, че тя е поставила проблема с промяната си през последните 10 години. Тази промяна при нея вече е станала дори леко досадна, защото постоянно се говори за нея, но нищо не се променя.

“От време на време в лявото пространство се появяват някакви малки формирования, които се опитват да променят нещо, или пък да изземат гласа на недоволните, но не им се получава”, коментира Симов.

Затова, според него, въпросът за промяната стои така: Как трябва да се промени БСП, ако искаме в България да има левица, която да представлява по-голямата част от българския народ, а не влиянието й и подкрепата за нея да спадат до мизерни стойности, каквито има БСП в момента.

Пътят на промяната в БСП

Според Симов първото и основно нещо, което трябва БСП да направи, е да се “раздели с гняв” със своите решения от близкото минало като въвеждането на плосък данък, например.

Изобщо трябва да се отхвърли заиграването на лявата политика с десни догми. От тук нататък, ако БСП иска да печели доверието на хората, трябва да е ясно, че ще провежда само лява икономическа политика, без да се държи в момента, в който дойде на власт, като просветена дясна партия, която веднага зялага на приватизации, даване на концесии, заменки и др.

Според Симов е необходимо БСП да преоцени последните 10 години, защото това е именно периодът, когато левицата у нас е започнала драстично да губи своето политическо влияние.

Пътят е този - стъпване на една стабилна и ясна лява основа и наложителна смяна на старите лица на БСП, защото те вече са политически изхабени в очите на електората.

Освен това е важно за БСП да започне отново постоянно да поставя на дневен ред проблемите с бедността и преодоляването на неравенството в страната, което е достигнало до чудовищни размери, счита Симов.

“Безумието е, че много хора дадоха доверието си на лявата партия, а бяха “зарадвани” с дясна политика. Подобен тип заиграване на ценностно ниво на левия електорат, беше неизбежно да се върне като бумеранг като брой гласове, които намаляват”, посочва той.

Според Симов има предаване на традиционните леви идеи. Тази промяна в БСП ще е изключително трудна, но трябва да започне съвсем скоро.

Какво ново изгрява на левия хоризонт

Има политическа новост у нас - повечето проекти, които се говори, че се създават, вече няма да са традиционно десни, както беше досега, след като се усети кризата в лявото пространство.

Започнаха да се търсят някакви леви решения и се правят постоянни опити за създаване на българска СИРИЗА. Според Симов има такова поле за изява у нас. Има място за нова лява радикална партия, която да обхване по-голямата част от левия електорат. Въпросът е кои ще бъдат лицата и каква ще бъде риториката на тази нова формация.

Относно това, че Велизар Енчев се готви да направи такава формация, Симов заяви, че Енчев има страхотна популярност сред лявоориентираните хора в момента, но сам по себе си той не може да се справи.

Важно е да се види с какви хора ще бъде той, както и какви идеи ще представя. “Като цяло смятам, че това поле на радикалното говорене на крайната левица, е отворено у нас. Има много малки партийки и ако се намери кой да ги обедини, то този политик може да стане явление на следващите избори”, допълни Симов.

Тишината на "червеите"

Историята обича да се повтаря като фарс и на всичкото отгоре тя (историята) очевидно мрази летните протестъри накуп и е решила да ги прекара през месомелачката на своето удивително чувство за черен хумор.

Спомнете си какви плюнки, какви истерични есета, колко напрегнати статии в "Дневник" бяха изписани за "златния пръст" на Сидеров в предишния парламент, колко хора крякаха моралистично и възклицаваха самоубийствено. Страхотни времена. Екшън. Морал. Голи манекенки по софийските улици.

А сега? Кой да кресне сега? Къде са "умните, красивите и богатите" да спрат обира на века и да покажат един-единствен път през живота си, че не са тесногръди жълтопавирани сноби, ами наистина носят нещо човешко у себе си. Че душата им не е само пиар. Четворната коалиция се кани да загроби страната със заем от 16 милиарда, а е настанала пълна тишина. Тишината на мизерниците. Да мълчиш пред лицето на престъпление е съучастие в него.

Но ето, че мнозинството официално си гласува още една седмица, която вероятно ще прекара в търсенето на възможности да си напазарува депутати, а летните протестъри са се изпокрили като микроби. Ако онова преди е било златен пръст, сега вече ще си имаме направо "диамантената ръка". Пред очите ни тече нагъл пазарлък с бъдещето на България, властта тъне в порочна непрозрачност, а онези, които се рекламираха като съвест на отечеството никакви ги няма. Насядали са малодушно из държавните си службички и се правят на активни борци с късна дата. Някои от тях се окичиха със снимки на червеи като начин да пародират прословутата операция, но тези снимки от ден на ден стават все по-голяма метафора за истинското състояние на техните умове. А през това време обирът продължава.

И нито глас няма да чуем от психодясното. 

Те още борят комунизма. 

Въпреки, че антикомунистите днес крадат като за последно. Но това е самоубийствено. 

Защото историята показва, че по-добра почва за нов комунизъм след такива изпечени крадци няма.

Шизофренията на Протестна мрежа

Преди няколко дни основният инкубатор за съветници на заплата за новата власт Протестна мрежа най-неочаквано пусна декларация и то пак по любимата си тема - #КОЙ?. Ама нали уж добрите сили от поне 100 дни са на власт вече, нали лично Джон Кери дойде да даде бащинска благословия на евроатлантическата утопия, нали "новият Бойко" управлява в небесна хармония с реформатори и всичкото кресливо протестър за което се сетиш...

Оказа се, че това не било достатъчно. Остатъците от Протестна мрежа (разбирай тези, които не се съумели все още да се уредят на държавна работа като държачи на папки) се чувствали фрустрирани, недоволни и дълбоко в стомасите си чувствали, че моделът КОЙ не бил демонтиран, защото още по местата си били, нека да цитираме: "Шефът на ДАНС - Писанчев, главният секретар на МВР - Лазаров, шефът на ДАТО - Китов, председателката на СГС - Янева, шефът на БНБ - Искров, шефът на КФН - Мавродиев".

Новата власт се кани да зароби страната с огромен дълг, но такъв обир не съществува в света на Протестна мрежа. Тях ги дразнят само горепосочените имена и това ги кара да нададат воят си, че КОЙ отново управлява. Не е необходимо да търсим логика в една политическа истерия. Защо искат оставката на посечените, а не на премиера, който ги е запазил е психиатрична мистерия, отговор на която едва ли ще открием бързо. Очевидно ПМ живее в нещо като обществена абстиненция, защото нито изфабрикуването на разработката "Червеи" успяха да повдигнат тонуса й, нито новите турнета на нейните кадри из телевизиите. И заради това се появява този документ, който трябва да разглеждаме като философски опит да се самоубедят, че още съществуват.

И сега стигаме до истинската диагноза. В първоначалния вариант на декларацията, текстът стигаше до своята кулуминация и направо придобиваше революционни мотиви. Дайте да четем: "Поради същите причини, които ни събраха на 14 юни 2013, ще има #ДАНСwithme отново. ОСТАВКА на монтираните послушни изпълнители на волята на КОЙ – Писанчев, Лазаров, Китов, Янева, Искров, Мавродиев."

Виждате ли - Протестна мрежа се кани да излиза на улиците отново, да залива зимният пейзаж със собствените си персони и направо да се изживява като кръжок от професионални превратаджии, които да са сивият уличен кардинал на политиката у нас.

Да ви кажа - този революционен устрем ми се видя доста неправилен, най-малкото, защото е в ярко противоречие с основната организация донор на кадрите на Протестна мрежа - "Америка за България". Без санкцията на институцията, която позволява на професионалните протестъри да не работят нищо друго освен фейсбук-активисти те едва ли са способни на самостоятелно мислене и аз удивено изхълцах като видях какво изречение се е прокраднало там и дори се запитах нима част от тия, които са написали декларацията искат наистина да тръгнат да си търсят нова работа в тия кризисни времена.

Само няколко часа по-късно обаче случайно зачетох отново окончателният вариант на декларацията качен на страницата на Протестна мрежа. Не, не, няма да ви го разказвам. Ще ви оставя сами да откриете основната разлика: "100-те дни компромисен толеранс изтекоха. Няма реални реформи. Няма реални заявки за демонтирането на модела КОЙ. Няма реални действия за изтръгване на държавата от ръцете на корпоративно-политическата мафия, която гарантира своя властови комфорт именно чрез лостовете на сектора за сигурност. ОСТАВКА на монтираните послушни изпълнители на волята на КОЙ – Писанчев, Лазаров, Китов, Янева, Искров, Мавродиев.!".

Ако все още не можете да се оправите в блатото от клишета, нека да ви подскажа. Изречението, че ще има нов #ДАНСwithme го няма. Няма го, бе! Изчезнало е като джепчия от градски транспорт. Като фолкпевица от оперно парти. Като крайпътна мома от евтин "Фолкцваген". Като мисъл от главата на преял депутат от Реформаторския блок.

Липсата на това изречение е като изваден зъб. При това зъб избит с кроше. Очевидно някаква задкулисна сила е свалила най-революционното заявление и го е пратила в кошчето за боклук. А без тази заявка декларацията е едно голямо нищо. Гневни констатации, които дори и гимназистка, опиянена от "50 нюанса сиво" е в състояние да направи. Всичко останало е мозъкомелачка за балъци. Коктейл от глупости за еднократна употреба.

Всъщност целият замисъл по писането на декларацията е симптом за някаква интелектуална малформация. Защото ПМ е основен крепител на топките на статуквото днес. Съжалявам за цинизма, но това е толкова очевидно, че вече всички го виждат. Оказа се, че тези, които претендираха да са общност на свободата са квартална банда на подмяната. Бяха толкова остри, неспиращи и фанатични срещу Орешарски, а сега срещу Бойко се държат като садо-мазо кифла, която обича да я налагат с камшици. А фактът, че скриха от погледа на публиката и дори плахият си опит за опозиция подсказва, че те са превърнати в нещо като пуделче на което му е разрешено да лае от време на време, но не и да пикае, където му се иска. И след като сме станали свидетели на такъв брутален опит за цензура или автоцензура, трябва да сме наясно, че сме с една стъпка по-близо до обявяването на окончателният край на платеното гражданско общество, точно онова псевдогражданско общество, което се опита да стъпче идеята за истински бунт срещу статуквото.

С други думи добре, че шизофренията на Протестна мрежа се обади в този случай. Тя ги спаси, честно. Защото, вече никой няма да ги търпи по улиците. Защото агентите на подмяната от ден на ден разкриват истинското си лице. Те не могат дори да назоват истинските проблеми, а претендират да бъдет лицето на нещо различно. И трябва да знаят, че са на път да изчезнат. Да изчезнат точно като изречението, което са свалили от своята декларация.

Лъжата на бандеровеца

Първата работа на първия представител на киевската хунта посрещнат у нас - външният министър Павло Климкин бе да излъже. Или хайде да го кажем по-дипломатично - силно да се отклони от истината. Според него само 20 от 200 000 етнически българи са получили повиквателни за армията. И дежурните по любов медии към евроатлантическите ценности веднага извадиха тлъсти заглавия, триумфално тържествувайки над здравия разум.

Който смята, че с едно лъжливо заглавие може да реши реален проблем, спешно трябва да провери дали не се нуждае от допълнителни хапчета. Бесарабските българи са настръхнали, а Климкин си позволява да лъже най-нагло. Но ние сме в епохата на интернет. Всички сме гледали кадри от размирното село Кулевча - само там повиквателните са били над 200. Да не говорим за други села с наши сънародници. Или пък украинецът има предвид, че само 20 души са отишли да ги получат? Така или иначе проблем има, но българската лакейска власт не прави дори елементарен опит да го реши. А толкова лесно можеше да почне - просто като не оставя представителят на хунтата да лъже.

Но и външният министър Даниел Митов също е "голяма работа". Българите в Украйна искат помощ, а той като киборг твърди: "Получих уверенията на Павло Климкин, че към нашите сънародници в Украйна няма да бъде прилаган стандарт, различен от критериите за добро третиране на малцинствата". Абе, братче, това да вярваш на бандеровец е като да очакваш висша култура от Азис. Българите в Украйна се бунтуват, Митов получавал уверения. Нас ни управляват карикатури. И щеше да е смешно, ако там далече не умираха хора. 

И тези карикатури вече имат кръв по ръцете.

Операция "Червеи"...в мозъка

Ако някога сте се чудили как се пуска пералнята за информация в едно разтърсено от интриги, скандали и дясна политика общество, не се чудете повече. Ето ви кратък наръчник за действие. Първо - намирате депутат от Реформаторския блок, известен с постоянната ченгесарница, която хлопа в главата му и с изявена медийна склонност да представя интригите си като висш морал. След като един път визуализирате единствено възможния персонаж, който отговаря на този образ - генерал Атанас Атанасов го пускате след заседание на вътрешна комисия да обяви, че има широкомащабна операция за подслушване на поне 1000 протестиращи в рамките на триста дни. Много е важно историята да е грандиозна и да звучи така все едно е измислена от зловещ фентъзи-злодей докато е крачил психарски в своя мрачен замък. Тази информация не се подкрепя от никакви доказателства, защото доказателствата могат да попречат на пералнята да се върти. Още същия ден сайт, известен с мракобесния си антикомунизъм и безусловна любов към ГЕРБ пуска информация за името на разработката - "Червеи" и твърди, че знаят този факт от "свои източници в сектор „Сигурност“. Съвсем очевидно е, че източникът може да е само един-единствен - нисък депутат от Реформаторския блок на име ген. Атанасов. След това още няколко сайта от финансираните с американски пари пускат тежки разработки по темата. Важно е, че там източниците също са анонимни, а информацията се размесва с коментара, за да може да се превърне в цимент, който да те прасне по черепа. Цялата виртуална мрежа от протестъри в абстиненция (тост неканени за период по-дълъг от четири дни в сутрешен блок и живеещи с тежкото усещане за абсолютно безсмислие на живота) с нетърпение дебнат точния час на появата на информациите по сайтовете, за да може да бъде пусната във фейсбук, а междувременно кадрите на "Протестна мрежа" сменят профилните си снимки с тези на червеи и почват да пускат дълги статуси, посветени на това как сатаната Пламен Орешарски и неговите полицейски демони са тъпкали и продължават да тъпчат гордия дух на грантовото, пардон, на гражданското общество. На другия ден сутрешните блокове на телевизиите пак са пълни с ген. Атанасов, който вече може да споделя името на операцията, защото то е препрано през схемата на анонимните източници и му се дава дълго ефирно време, за да обвинява, съска и заплашва. След това вече реформаторът може да си позволи да бъде сниман в парламента с Асен Генов, Ивет Добромирова и Николай Стайков, които да покажат на света колко близки са с управляващите, а пък управляващите да демонстрират как могат да черпят с кафе протестърите и любовта им да процъфтява докато и последното тв-предаване не направи репортаж за гадните полицейски репресии.

Това е схемата на пералнята за информация. Абсолютно същата схема, която и медиите на Делян Пеевски използват и срещу която иначе протестърите толкова много се гневят. Да не говорим за това, че историята за "Червеите" бе разпространена от сайтове, които много обичат да навдигат висок глас за това как спазват професионални стандарти, какви ангели на обективността са и как винаги търсят второ мнение. Прочетох всички първоначални информации за разработката още веднъж - в нито една от тях, ама в нито една не бе потърсена официална позиция от МВР или от ДАНС. Дори изречение, което може да бъде проверено от типа: "потърсихме официално становище, но ни отказаха" щеше да свърши работа и да покаже, че дописките не са елементарен опит за раздухване на поредната ченгесарница. Такива обаче отсъстваха. Което подсказва като минимум два факта, които протестърската общност веднага ще отрече с крясък: че това е новина, разпространена от някакъв общ информационен център и, че подобно действие опасно много прилича на елемент от хибридна война, която очевидно е ужасна, когато твърдим, че Русия я води, но е съвсем в реда на нещата, когато се използва от свърхдемократичните и морални ръце на протестърите и от честната уста, пълна със светлина на ген. Атанасов. 

Какъв е проблема с тази пералня? 

Веднага след идването на власт на служебното правителство на Георги Близнашки, "Протестна мрежа" поиска информация от служебния вътрешен министър Йордан Бакалов дали са били следени и подслушвани участници в протестите. Тогава Бакалов очевидно направи пиарската грешка да каже истината - че такива операции не имало. И с това разруши основна опорна точка на новото улично дисиденство на кандидатите за държавни постове. Защото без идеята за някаква върховна полицейска репресия излиза, че летните протести на "умните и красивите" си остават един банален факт от историята на подмяната в България. За да може разработката да бъде доказана като безспорен факт, въпреки, че за нея няма документи от прата беше изтупан и Йордан Бакалов, който обяви, че съобщил на обществото каквото му били казали началниците на служби. Интересно. Значи министърът разчита само на честната дума на своите подчинени. Така ли наистина се управлява в България? Не пращаш доверени хора да проверят документацията, ами ти казват и ти хуманно приемаш версията. Колко много доверчив народ имало в тази България? Нека да припомним и друго - понеже не бяха открити никакви данни за подслушване, Бакалов в дните на своето управление се опита да лансира тезата за МВР като инструмент за сплашване. Тоест репресия е имало - не са ги подслушвали протестърите, просто са ги гледали лошо и са смущавали процеса им на ядене на сандвичи и на пиене на протестно кафе.

За да може версията "Червеи" да добие истинска плът и да свърши поставената задача в този процес трябва задължително да бъде намесен и сегашният вътрешен министър Веселин Вучков. И той направи своя тур из медиите, за да каже, че проверката за използване на СРС-та още продължавала и той щял да огласи резултатите от нея в близките седмици. Цялата тази медийна канонада е много хубава, но това пак не отменя централния въпрос - защо след като е имало проверка в ход Йордан Бакалов обяви, че подслушване не е имало. Да припомним - той е човек от Реформаторския блок, по никакъв начин не може да бъде обвинен, че е подмолен комунист, а и негов шеф като служебен министър беше лично президентът. Тоест едва ли говорим за някакво спонтанно решение. Очевидно грешката на Бакалов е била, че е казал истината, а сегашното управление на четворната коалиция отчаяно се нуждае от скандал в службите за сигурност, защото в момента текат два процеса, които е добре да осветлим моментално.

Първо - след като Цветан Цветанов бе оправдан по грандиозното дело за подслушването сега се прави кризисен пиар, за да се покаже, че неговият наследник на поста Цветлин Йовчев е бил къде-къде по-демонична фигура. В тази спецакция е впрегната цялата "Протестна мрежа", представителите на която с удоволствие се подложиха като секс-кукла на новата власт, за да удовлетворят смешните си политически амбиции, дори и цената за това да е надуването на нов грандиозен ченгеджийски балон.

И второ - ГЕРБ се опитват да създадат атмосфера за радикална чистка в системата за сигурност, но понеже имиджът на "новия" Бойко трябва да бъде пазен, а четворната коалиция трябва да има образ на хуманно явление, се ползват оцапаните с много вини ръце на платеното гражданско общество. Представителите на Реформаторския блок са просто бонус, защото те винаги изпитват безкрайно желание да участват в политически интриги, защото не могат да си представят друг начин за правене на политика. И така се стига до метната хибридна бомба, която да осмърдява за пореден път цялото общество и да му показва нагледно, че никога няма да излезе от зоологическата клетка на елементарните интриги.

Вижте сега и околният фон. Екраните на телевизиите отново преливат от бесни протестъри. Един от тях реве, че е бесен и настоява за парламентарна комисия. Друг сумти, че трябва да се разследва нощта на белия автобус, трети хълца, че се чувства осквернен, възмутен, душевно изнасилен и нравствено поруган. Това е част от медийната истерия, която служи за това, че досега не е извадено нито едно, да повторим - нито едно реално доказателство. Всичко почива на слухове, намеци и полуистини. Откъде Цветлин Йовчев знаел каква е структурата на протеста? Така ли, мамини сладки, значи искате да имате министър на вътрешните работи, който да не проучи протестъри, които бяха фиксирани в това да строшат стъклата на парламента. Че по тази логика дайте да питаме откъде имат данни и за радикалния ислям. Не е ли грубо посегателство това срещу правото на едни хора да искат България да стане шериатска държава?

Но развитието на този сюжет е особено интересно с идеята за това, че генерал Атанас Атанасов се опитва да се държи като морален стожер на демокрацията. Ясно е, че времената на умните, красивите и богатите не се славят с малкото лудо нещо, наречено памет, но трябва да кажем, че именно Атанасов е пионерът в технологията на подслушването у нас. През 2000 година се разгоря жесток скандал, когато във ведомствения апартамент на тогавашния главен прокурор Никола Филчев бяха намерени много подслушвателни устройства. През 2004 година той беше арестуван именно във връзка с това дело, защото то показа, че службите за сигурност по времето на Костов се използват като инструмент за притискане на всеки неудобен и като политически камшик за установяването на дисципина. Днес ген. Атанасов отново го играе много невинен и пак се впуска в любимите си игри на ченгето от високите етажи на властта, но не разбира, че той вече е пленник на собствената си игра и капан. Нашето общество в продължение на 20 години така привикна към дрогата на перманентната интрига, така претръпна от политически интриги и мракобесни скандали, че едва ли извън платения кръг на "Протестна мрежа" някой друг толкова много ще се трогне от яростната реторика на новооткритите медийни герои. Хората имат очи, знаят, виждат. 

И са наясно, че твърде много хора имат "Червеи". В мозъка си.