Десният
икономист в България (особен идеологически вид, който обитава лъскави офиси,
вечно съска в някои сутрешен блок и винаги е готов да обясни как комунизма
отпреди 25 години е виновен за днешните му провали) изначално е изправен пред
един огромен политически проблем, който е неразрешим по влудяващ начин. Все
едно муха ти е влязла под черепа и кръжи досадно като телевизионна репортерка
край Бойко Борисов. Този парадокс е, защо след 25 години пазарни и десни
реформи (обявени почти по библейски за единственият възможен и верен път)
българите са по-бедни, изолирани и отчаяни, отколкото когато й да било преди в
историята. Нали в началото на прехода се очакваше, че един път щом поеме
упоителният пазарен въздух нашата държава щеше да се превърне в маратонец, който
е готов да спечели олимпийски медал, нещо като малък балкански тигър със здрави
валутни зъби и население, което щастливо се радва на хоризонтите на бляскавото
капиталистическо бъдеще.
Е, да, ама
не. Колко е тъжно да си десен икономист в България! Постоянно им обясняваш на
тия лузъри, че живеят десет пъти по-добре отколкото преди 1989 година, че
трябва всеки ден да се молят пред портрета на Лудвиг фон Мизес, а те пак реват
- бедни сме, нещастни сме! Наскоро дори попаднах на един текст, посветен на този парадокс, от Георги Ганев, който е мъкнал вода от десет кладенеца само и само
да не си признае провала, че не е в състояние да обясни парадокса. Няма как да
го видиш с десни очи. Но именно това
усещане за обществен разпад, тази постоянна несигурност в нашето общество, това
усещане за отчаяние, което като призрак постоянно се появява в пред очите ни и
най-вече смазващата реална бедност са факторите, които показват, че красивата
приказка за прехода, която ни разказват е пълна лъжа.
Според
Ганев картината у нас е направо божествена: "Очевидно е, че стандартът на
живот на средния българин сега е много по-висок, отколкото през 1989 г".
Това изречение е малоумно на толкова много нива, че човек започва да подозира
автора в тайни експерименти с незаконни химически субстанции. Кое говори за
по-висок стандарт на живот според него? Ами това, че днес можело да се купят
много повече цветни телевизори, хладилници и автомобили.
О, да,
защото след като човек е получил заплатата си от около 800 лева, платил е
всички сметки, които къртят кътниците му с чук, отделил е пари за храна и поне
някакви пари за децата, учебниците и едно ходене на ресторант, веднага сяда да
мисли кой нов модел автомобил да си купи и как да си планира поне едно ходене в
Бали догодина. На един поет му е разрешено да плува в своите измислени светове,
но когато един икономист го прави това е политическо престъпление. Бедността в
България съвсем не илюзорно и халюцинирано понятие. Според последните статистики на Евростат България е с най-висок процент (около 48) на хора, които
живеят в риск от бедност и социално изключване. Това е истинското лице на
бедността. Хора, които в мига в който останат без заплата и без работа направо
се сриват в пропастта. Именно това е показателят, който показва, че усещането
за бедност никак не е лъжливо. Тази кошмарна цифра доказва, че всъщност виновен
за бедността не е социализмът, а 25 години нечовешка и антисоциална политика.
Но това
Десният
икономист отчаяно има нужда да опише поне някаква картина на просперитет в
България. Защото това е другата част от липсващия пъзел. В България успяват
тези, които са готови с часове да цитират Айн Ранд или да пишат умопобъркващи
статии за позитивна психология, но никога да не са печелили друго освен
държавна поръчка. Това е порочният кръг на лъжите в която всяка дясна душа е
оплетена. Тя трябва да мрази Пеевски, защото той е съчетание на бизнес и
политика в едно и да примигва от възхищение пред Прокопиев, въпреки, че и той е
съчетание на бизнес и политика. Но това е само отклонение.
В своята
статия Георги Ганев се опитва да даде четири причини защо хората у нас "се
усещат" бедни, но няма да се спираме на първите три, защото те освен
изсмукани от пръстите нищо ново не ни съобщават и представляват същият
халюциногенен коктейл от глупости, който обикновено ни изсипват. Четвъртата
причина обаче вече си е авторска и си заслужава да й посветим необходимото
внимание. Сега внимавайте, че ако се разсеете за миг ще изтървете логиката.
Значи за много хора от късния социализъм социалистическият модел на
икономическо развитие си оставал единствено правилния. Тия лузъри, мамка им, си
представяли икономиката индустриална, с големи инфраструктури, тежка база.
Схващате ли? Тъпите и меланхолични българи не искат да се примирят с икономика,
която произвежда само сервитьорки, стриптизьорки и служителки в кол-центрове,
ами отново и отново сънуват държавата си поне с някакви предприятия. Защо ли го
правят тия тъпанари? Вероятно, защото от собствения си житейски опит са се
убедили, че там, където има развита индустрия има много работни места, търсят
се специалисти, има просперитет и най-важното страните с индустрия минават през
кризите много по-лесно от страните без такава.
Тази
причина е гениална. Тя трябва да даде индулгенция за огромното съсипване на
българската икономика, за кражбите, които станаха покрай това и най-важното -
да набие канчетата на тия, които си представят България по някакъв друг начин.
Ама това, че хората живеели с тази грешна представа повишавало чувството им за
тревожност, защото те започвали да подозират, че един ден тази конструкция,
подобна на въздушен замък, ще рухне.
Да обявиш
бедността у нас за халюцинация означава само едно - готов си да тъпчеш този
народ с буламачи само и само, за да го накараш да вярва, че живее в някакъв
измислен свят. Изобщо десните икономисти напомнят на машините от филма
"Матрицата" - градят някакъв свят на просперитет, охолство и едва ли
не неземен стандарт и преследват всеки, който се опитва да види истината.
Разрушеният живот на няколко поколения не е измислица. Хората, които си лягат
гладни съвсем не са продукт на някакво политическо фентъзи. Цветните
телевизори, които обикновено хората си купуват на изплащане, няма как да
запушат големият провал на великата криминална революция. Тя установи демонично
неравенство у нас и създаде една паразитна прослойка от анализатори, която бе
пратена в телевизиите и вестниците със задачата един път завинаги да отмени и
стъпче идеята за социална промяна. Но тези за които е предназначена статията на
Ганев всъщност са истинското дисиденство днес у нас. В момента в който откажеш
да вярваш на продавачите на розови балони, ти вече си осъзнал реалността. А тя
е жестока. Очевидно е, че системата няма да може да бъде променена. Тя може
единствено да бъде унищожена. Това е кошмарът на десните икономисти. И те ще
изпишат още много текстове да ни убеждават, че живеем в най-добрата от всички
възможни Българии. И с всеки такъв текст всъщност приближават деня в който
илюзията им просто няма да може да бъде поддържана.
No comments:
Post a Comment