Sunday, May 29, 2016

Нешка Робева срещу духовните лилипути




Политическата и цинична драма около връчването на орден "Стара планина" на легендарната Нешка Робева е най-големият симптом за това в какво болно, нещастно, изстрадало и цинично общество живеем. Любомир Левчев преди много години написа  гениална фраза, която едва днес можем да оценим истински - "Бездарието е фашизъм". Сега вече виждаме как бездарието се е настанило по висшите на етажи на властта и вече се чувства достатъчно самодоволно и нагло, за да може да раздава оценки на хора, които обществено и духовно стоят с много класи над него.
Драмата с Нешка Робева започна от едно наглед невинно заседание на Министерския съвет, където трябваше да се вземе решение тя да бъде предложена на президента за награждаване с най-висшето държавно отличие. И точно тогава бездарието навдига глава. Вицепремиерката Румяна Бъчваров със страстта на трениран зрител единствено на риалити-програми пита защо Робева трябва да бъда награждавана за заслуги в културната сфера и не е ли по-добре да бъде отличена за принос в спорта. И споменава имената на други творци, които се намират в списъка с ордените, но по-надолу за това, че техният принос бил по-голям. Разбира се, още тогава става ясно, че на Бъчварова й се губи дребния факт, че творците за които говори всъщност са предложени за орден "Кирил и Методий". Следва гласуване и с 7 гласа срещу 6 правителството взема решение, че Нешка Робева все пак заслужава "Стара планина" и то за култура. В групата на гласувалите "против" можем да открием всички реформаторски министри начело с Румяна Бъчварова, която макар и в ГЕРБ отдавна е любимка на психодясното, защото то обича да си гради кумири от хора, които не са заслужили с нищо.
Новината бързо бе подета от хора от десницата, които започнаха да глозгат кокалите на легендарната треньорка като глутница софийски бездомни кучета. Върху нея бяха посипани всякакви обвинения, с настървение бяха вадени факти от политическите пируети на Робева, от нейните духовни търсения, от близостта й с Ванга. Това, което в България се самонарича гражданско общество е доказало единствено, че може да се държи като касапин с шизофрения, ако види подходяща жертва пред себе си. И в името на това са били разкоствани не една и две публични фигури, които може и да са правили своите грешки, но нито един от тях не е заслужавал съдбата да става чучело, което да бъде горено от фанатици с блясък в очите.

Невероятната буря от обиди и агресия обаче накараха Нешка Робева да прояви своя железен характер и категорично да откаже ордена. В публичното си обръщение по повод на тази драма тя обяви: "Въпреки многото грешки, които направих в живота си, имам ясното съзнание и самочувствие, за това какво съм направила и правя за държавата и народа си, за да разреша на поредните хрантутеници и безличия да си точат зъбките върху мен". Дори и само това изречение да беше написала през живота си, тя пак щеше да остане в пантеона на безсмъртните, докато всички, които се наслаждават на хвърлянето на камъни срещу нея потъват в блатото на омразата. Обикновените хора усетиха това и интернет-форумите се изпълниха с възторг от поведението на Робева и от нейната дързост да се противопостави на тези, които вече се мислят за духовни господари на тази страна.
Бездарието в България обаче не се отказва лесно, защото, ако престане дори и за миг с желанието си да се прави на морален екзекутор, то трябва да признае своето пълно безсмислие. Бъчварова усети, че обществените настроения не са на нейна страна и побърза да напише дълга и леко скучно тирада в своя фейсбук-профил. Тъжно и страшно е, когато бедните духом започнат да дават мнения по всеки въпрос, но в своята защитна реч социоложката от МВР всъщност под индиго копира мненията на психодесните, само, където ги е лишила от бълбукащата агресия. Бъчварова се опитва да иронизира това, че треньорката навремето гравитираше край Бареков и твърди, че ако това бил критерият за духовност, тя предпочитала да е от бездуховните. Именно с подобни стилистични изстъпления хора като Бъчварова доказват, че са лишени не само от памет, а от елементарно достойнство.

Всеки, който се опитва да отрече културният принос на Нешка Робева не доказва нищо друго освен, че е живял в някаква своя алтернативна вселена по време на прехода. И тук нещата съвсем не опират до това дали някой харесва нейните спектакли или не. Изкуството е субективно явление. Важното е друго - спектаклите й винаги са били пред препълнени зали и изпълнени с народ площади. Това означава, че изкуството на Робева е докоснала много българи, донесло им е онази кротка радост от сблъсъка с нещо красиво, смислено и възвишено. Това, че няколко напарфюмирани интелектуалеца от жълтите павета считат подобен подход за просташки или снобски се гнусят от него, всъщност е по-скоро оценка за тях самите и за публиката им, която обикновено се състои от 5 до най-много 15 души. Да се отрече културният принос на Нешка Робева всъщност е символ за пълния разпад и на паметта и на здравия разум. Това е вид интелектуален фашизъм. Защото една групичка от надъхани грантаджии се опитват да си присвоят правото да определят кое е ценност и кое не. Един самоназначен елит е узурпирал медийно обществото и от тази трибуна вече се опитва да екзекутира всеки, който не се вписва в схемите на техните разбирания за изкуство - тоест по възможност то да не бъде разбирано от никой.

Още по-налудничаво беше и друго. Опитът за политическа клада над Нешка Робева твърде бързо може да избухне в лицата на тези, които се упражняват да бъдат модерна версия на Ку-Клукс-Клан. Защото докато повечето днешни гавраджии са били примерни комсомолци, които надъхано са сричали стихотворения за партията и са мечтаели да станат доносници, именно Нешка Робева бе част от Русенския комитет, организацията, която поведе битка за чист въздух над Русе. Именно тя бе изключена от БСП, защото не се смири, съпротвляваше се и показа непримирим дух в борбата с всяка несправедливост. И това е голямата ирония - тези, които днес говорят от името на някакъв сектански антикомунизъм, превърнал се в ментално увреждане, всъщност дължат свободата си на хора като Робева, на тези, които тогава не мълчаха, а се бориха за по-добър живот. Шантавото е, че ако демокрацията не беше дошла вероятно тези същите щяха да бъдат овластени партийни гаулайтери и безспирно щяха да искат такива свободни и независими като Нешка Робева да бъдат наказвани с най-строгите мерки. Заради това в този скандал го има усещането за безумие - някакви наглеци без биографии, духовни лилипутчета в които се е преродил духа на комсомолските секретари, ще се опитват да й дават оценки на една жена, която приживе стана легенда.
Между другото дълго време се чудих защо дясната секта се опитва да отрече реалните дисиденти у нас и откъде се появила тази нелепа и сатирична злоба. После ми стана ясно. Защото всички реално несъгласни са от БКП. Това влиза в противоречие с дясната митология, която иска да изкара БКП някакъв чудовищен и примитивен политически организъм на злото. Жертва на тази измислица днес са именно несъгласните и непримиримите от едно време. Тези, които наистина се бориха за каузи, а не кимаха одобрително на всяко безумие. Десницата иска да ги изтрие, защото те провялят тъпият им разказ за миналото. Именно през хора като Нешка Робева се разпада и тяхната версия за прехода. Защото днес хората като нея трябва да се отбраняват от тази нова и злостна полиция на мисълта, заета с плана да пренапише собствените си безлични биографии.

Днес виждаме какво се случва в едно общество, когато то се откаже от духовните си ориентири и заживее във вакуума на омразата. Това е общество готово да тъпче тези, които въпреки своите грешки наистина, продължават да бъдат обект на възхищение и преклонение на мнозина. Нешка Робева е един от символите на това какво ни липсва днес - дисциплина, дух, непримиримост и енергия да видиш целия свят по различен начин. Но дори и на прага на своя голям юбилей тя все пак успя да даде още един урок. 
Даде ни възможност да надникнем пак в онази България, която изгубихме и по която вероятно никога няма да спрем да скърбим.


No comments: