Речта на Лютви
Местан винаги е приличала на трагичен опит в шкембеджийница да се опитат да ти
поднесат френски гурме специалитет. Словесните финтифлюшки, високопарните
изхвърляния, реторичните протуберанси - всичко прилича на забравен декор в
провинциален театър. Заради това днес това усещане за пошла театралност не напуска
нито за миг всяка медийна изява на Местан и допълнително потвърждава един факт
за който всички се досещат - пред нас не стои самостоятелен политически играч,
а фигура, която може да съществува единствено в марионетно състояние.
Заради това е
капан да се анализира в дълбочина нещо, което Местан е казал. Както във всяка
добра криминална пиеса и тук са важни не думите, а действията. Не че думите
звучат по някакъв възвишен начин - "В партия "Демократи за
отговорност, свобода и толерантност" не е обсъждан въпросът за
кандидатурата на лидера й Лютви Местан за президент на страната", заяви
вчера самият Местан. Той вече се държи като кралска особа, говори за себе си в
трето лице. Което напомня, че от няколко години насам вместо Лютви понякога го
наричат Людовик. Знак за тежката помпозност на неговия политически стил.
Партията на Людовик щяла да се държи без комплекси на изборите. С други думи -
Местан със сигурност ще играе на президентските избори, защото инвестицията в
него трябва да бъде оправдана. Това е нещастието на префърцунените марионетки -
те може да си мислят, че играят без комплекси, но винаги под чужда свирка.
Диригентът стои зад граница и неговото продължение тук може до утре да ражда
политически афоризми, но в крайна сметка ще направи каквото му кажат.
И само за
информация. Тези дни самият Местан разпространи снимки във фейсбук как партията
му активно готви документите си за регистрация. Не стана ясно къде се намира
този офис, но на една от стените му имаше надпис "Приятели на САЩ в
България". Св. Людовик Безкомплексний така и не обясни това.
Но все пак си
струва да се помисли над него.
No comments:
Post a Comment