Дори нация,
която е претръпнала от психарски телевизионни риалитита, в които силиконови
мутреси се натискат на анаболни мачовци, успя да се ужаси от нелепия
телевизионен театър, който ни бе поднесен от БНТ рано сутринта на 6 май. В
показаното много хора видяха окончателното доказателство, че държавата е
олигофренясала радикално и вече никога няма да намери изход от този лабиринт на
узаконената простащина.
Трудно е да се
опише какво точно показа Националната телевизия. По екраните течеше нещо като
разширен репортаж с лакейски елементи за това как президентът Росен Плевнелиев
се готви за военния парад навръх Деня на храбростта. Държавният глава бе
показан как нелепо води някакво съвещание с военни, как се прави на герой от
"Биг Брадър", все едно не знае, че камерата е включена, и как дори и
в работния си кабинет се движи по анимационен начин, все едно е повреден робот
от мегахита "Трансформърс".
Идеята очевидно
беше Съпругът на първата дама да бъде показан в една мека човешка светлина, за
да може да разтопи сърцето на някой зрител с тежък махмурлук. Та белким се
излъже да пусне бюлетина за него, ако някоя партия се осмели да го кандидатира
отново за президент.
Напоследък
Плевнелиев е обсебен от Русия. Става и ляга с руската агресия и заплаха и даже
цитира фалшифицирани думи на Левски, за да се опита да покаже, че не е сам в
своето болестно състояние. Риалитито за него по БНТ обаче беше неговият опит да
имитира Путин. Значи по форумите на НАТО можеш да трупаш точки пред
началниците, че си русофоб номер 1 в Източна Европа и дори не близваш руска
водка, за да не предадеш евроатлантическите ценности, но когато останеш насаме
с БНТ, започваш да имитираш руския президент за последно.
Много хора след
това по форумите се бяха заблудили, че това не е било политическо риалити, а
някакъв опит за създаването на ситуационна комедия. Защото начинанието
Плевнелиев да гледа строго и да се държи смислено е все едно да искаш от
моделка на еротично списание да си остане с дрехите. Проблемът обаче е и друг.
Образите на Путин и Плевнелиев са имиджово несъвместими. Единият, одобряван или
не, има визия, присъствие и мисъл, а другият е бездарна марионетка, която може
да говори единствено, ако чете, защото импровизациите му винаги завършват
катастрофално. И изобщо опитът на един политически лилипут да се перчи в
телевизионен карнавал обрече огромна част от електората да се търкаля по
диваните в пристъп на истеричен смях.
Но след това
нещата загрубяха още повече, защото вече съвсем в реално време показаха как
Плевнелиев се опитва да се прави на главнокомандващ. Всички са видели походката
му на арктически пингвин, попаднал по случайност на сахарско джамбуре. Но
липсата на координация на движенията всъщност е най-симпатичната част от
президента. Проблемът е, че той така и не пожела да признае (поне пред себе
си), че този опит за парад се превърна във фиаско. С голямо мъчение над езика
можем да определим двата самолета, петте танка и няколкото джипа като модерна
армия, която може да изпълнява функциите си.
Парадът на 6
май за пореден път доказа на телевизионната аудитория, че у нас сигурността е
само на думи, само някаква новинарска измислица, защото какъвто
главнокомандващият - уви, такава е и армията. Изводът от цялото начинание е, че
ако навремето Тато не беше купил малко военна техника, днес Плевнелиев със
сигурност щеше се перчи и да говори за заплахата от Русия пред каруци. Защото
на хората бе демонстрирана една армия, застинала във времето с техника от
началото на 90-те години.
Да, всички
знаем, че Плевнелиев е голям радетел за купуването на натовско въоръжение, но
тогава нещата щяха да станат още по-сюрреалистични, защото последно НАТО се
опитваше да ни пробута като връх на военната техника самолети от 70-те години
на миналия век. При това не като дарение. Аналогията с парада в Москва беше
просто болезнена. Контрастът беше политически разрушителен. Защото нас ни
хранят с люцерната, че сме в клуба на богатите, от правилната страна на
историята, а пък виждаме, че тия от другия свят май се развиват с много
по-добри темпове от нас. През цялото време, докато гледах президентския цирк,
благодарях наум, че по време на този нелеп мандат съществуваше Маргарита
Попова, защото именно тя показа мъжеството, което така отсъстваше на титуляря.
Нелепите
телевизионни изцепки на Плевнелиев обаче за пореден път показаха ясно, че
бурята на президентските избори се сгъстява над главите ни. Очевидно
евроатлантикът, който фалшифицира Левски, се опитва да се намърда в бъдещото
състезание, но шансовете му за успех към настоящия момент са карикатурни. Май
дори цялото телевизионно шоу бе разиграно за приятелите му от американското
посолство, защото настоящият държавен глава може да разчита на преизбиране
единствено ако американците броят бюлетините или ако вземат официално да ни
окупират, което мисля, че е крайно време да се случи.
Интересно е, че
паралелно с бившия строителен министър на Бойко Борисов на старта за
президентските избори загрява и чалга иконата Слави Трифонов.
Той очевидно си
е въобразил, че с един референдум е надрусал дотолкова политически хората, че
да му се вържат на учиндолския акъл. Дори се замислих с лека поетична ирония
какво ли ще стане, ако вземат че изберат Дългия за държавен глава. Подозирам,
че първата работа ще е да сменим химна от "Мила родино" на "Едно
ферари с цвят червен", за да покажем автентичните щения на фолкаджията.
Дори си мисля, че е честно да четем част от текстовете му на песни като кандидатпрезидентска
програма, защото тези, които гласуват за него, ще гласуват с песните му в
главата, а не с политическите му изблици.
Ето как открих
парчето "Нирвана кючек", където Трифонов описва как ще си купи
любовта на народа:
Ще й сложа в
хола танцувален пилон,
и ще трябва да
денси с моя тигров питон.
Ще я правя
известна, ще я правя звезда,
ще й плащам за
ласки, щом обича така.
След такава
политическа програма, в която са намесени питони (цацата винаги се сънува
по-голяма), народът ще е достатъчно претръпнал да приеме и сценаристите на
Слави за експерти и изобщо от държавата ни ще стане такъв чалга рай, че Азис
още отсега трепери смутен от щастие.
На фона на
екстремните кандидатури, които могат да те убедят, че някой се бъзика с
мозъците на хората, е добре всички да се надяваме, че телевизионните хоризонти
все пак ще бъдат облагородени и с по-истински и смислени кандидати.
Във времена на
отчаяние народите винаги се нуждаят от спасителен пристан, проблемът е, че
политическите инженери са наясно с това и със скоростта на светлината вадят
нови и нови кандидатури, които да убият всяка надежда за различно бъдеще. Не
смея да давам съвети как да разпознаваме фалшивите пророци, но има един ясен
признак за тревога - замирише ли ви на чалга, бягайте далече като нежен умен и
красив протестър от дългокрака рускиня с тениска на Путин. Този безпогрешен
мирис на сяра може да ви ориентира с каква шмекерия искат пак да ви метнат.
А помните ли
Бареков как като Славито танцуваше с микрофон в гащите...
No comments:
Post a Comment