Monday, May 30, 2016

Евангелието на сатаната от Бойко Борисов




Повелителят на магистралите, проповедникът на Българската стабилност, Оня, дето три папи са го галИли по главата, тези дни окончателно оповести божествения си статут. Низпосланото откровение дойде изненадващо и заради това вероятно половината народ така и не успя да се убеди, че е свидетел на същинско чудо. Трудно е да вярваш в чудеса, когато доходите ти се топят като косата по темето на премиера, но това е досаден проблем на бг-реалността.
Иначе фактите са си факти. Самият Той, Лордът на отрязаните лентички, Господарят на боядисаните пешеходни пътеки обяви: "Бог дава на хората различни неща. На едни - повече, на други - по-малко. На нас ни отреди да управляваме България в името на благоденствието на българския народ".

Всички знаем, че Бойко Борисов отдавна си има разговор с Началника. И той няма нищо общо с оня литературен лузър Вълкадин, който потъва в тишина и това е единственият разговор с Бога, който може да си представи.
Между нашия премиер и Началника разговорът е ежедневен, а понякога в него се намеква, че политическият вестител на небесата тук на прокълната земя, е същинският син на Началника, а не като някакъв си там самозванец, описан в Новия завет.

Религиозното откровение на Борисов задращи мозъка ми като някакво мощно дежа вю. В няколко предишни случая също бях слушал как политическият ни герой описва отношението с небето. И тогава се сетих. Към края на декември 2012 година Борисов за първи път блесна с религиозни откровения. Тогава при откриването на църква премиерът изповяда библейското си верую: "Как ще режа лента в църква, при началника тук? Режа ленти навън, където аз съм началник. В църквата само смирен. Той вижда всичко и само някой да надигне повече глава, отколкото му е писано, веднага го наказва".
Виждате ли колко ясно е описано двуцарствието. Началника властва в облаците, а за първи мениджър на земния свят е назначен лично Бойко Борисов. Тя премиерската библия започна да се пише още тогава, но кой да има очи да види и кой уши да чуе?

Ако трябва да бъдем коварни и гадни обаче, ще отбележим, че май Началника не ще да е бил много доволен от откровенията Борисови, защото само месец и нещо по-късно премиерът се сгромоляса от власт, само мигове преди да успее да довърши мандата си докрай. Тълпите от хора, които излязоха по зимните улици на България викаха толкова небиблейски лозунги и хвърляха такива закани към премиера, че Първият мениджър на грешния свят предпочете да избяга в болница с диагноза високо кръвно и да ближе политическите си рани.
Очевидно е - всеки път, когато усети първите признаци на земетресение Бойко Борисов започва да твърди, че е богопомазан с надеждата светкавиците да не изпепелят престола му. Смирението от 2012 година обаче вече е изчезнало. Този, който тогава твърдеше, че е управител на света вън от църквите, днес вече е убеден, че е говорител на Бога, получил личния печат на Небесната канцелария в знак на доброта и пълен мандат. Ама май няма да се сдобие с него. Защото всеки път, когато Борисов се позове на Началника, Началника се опитва да му покаже, че не го счита за повече от случайна политическа грешка и е готов да му стовари небесен огън отгоре, за да го пържи в собствения му сос.
И сега май наближават такива времена. ГЕРБ се оказаха легион, но само от калинки и, когато цялата власт попадна в ръцете им единственото, което могат да направят с нея е да я използват в името на банковите си сметки. Едва ли има друга страна в света, която така да е заседнала в безвремието на нищоправенето, че всеки политически знак да подсказва, че катастрофата наближава.

Дразнещото в религиозните изцепки на Борисов е това, че "благоденствието" за което говори все още не е видяно от никого. Благоденствието е под формата на огромни заеми, абсолютната липса на социална политика, безумна здравна реформа и абсолютен пик на битовата престъпност. Това са божествените атрибути на българската стабилност, но опасявам се, че те са взети от някое евангелие на Сатаната, отколкото от истински небесен текст. Тази удивителна наглост е антирелигиозна в зародиш, защото християнството оценява кротостта и смирението, а нашият самозванец като звезда от риалити шоу смята, че е получил всякакви благословии.
Така контрастът става още по-тъжен. Защото единствено и само Борисов е убеден в божията благословия. Всички, които гледат нелепото му шоу тук на земята отдавна са се убедили, че той не е пратеник на доброто на Земята. 
Той е проклятие.



3 comments:

gimi said...

Уважаеми господин Симов, Ваша почитателка съм и редовно чета това, което публикувате. Статията Ви както винаги е интересна и задълбочена. И изключително точна. Бих искала да Ви задам един въпрос, макар че не се надявам да ми отговорите. Как гледате на твърдението на г-н Гайдарски в студиото на Цв.Ризова, че коалиционно правителство ГЕРБ-БСП е напълно възможно? Кога трябва да вярваме на БСП, сега, когато се е ориентирана към сваляне на ГЕРБ, или тогава, когато започне да съставя общо семейство със същата тази партия - противник? Интересува ме мнението Ви, защото ми изглеждате почтен и искрен човек. Аз, разбира се, имам своето, но много ми се иска да греша.

Alex Simov said...

Уважаема госпожо, благодаря ви за мнението и за оценката. А на поставения от вас въпрос ще изразя личната си позиция и, уверявам ви, няма да остъпя от нея. Коалицията между БСП и ГЕРБ ще е разрушителна за левицата. Ако БСП иска да върне доверието в себе си, тя трябва принципно да заяви, че никога няма да влезе в съюз с партията на Бойко Борисов, дори и да е водеща партия в коалицията. На нас не ни вярват, защото болезнената история на компромисите на БСП ни тежи като воденичен камък. Значи е време да заемем принципна позиция и да не се отказваме от нея. Задачата на БСП не е да бъде на всяка цена в управлението, а да вземе властта в името на конкретни идеи. Никога няма да можем да осъществим ярки социални идеи в компанията на ГЕРБ и следователно трябва да ги сложим в черния списък на възможните коалиции.

gimi said...

Господин Симов, благодаря Ви, че ми отговорихте. Ако думите можеха да лекуват, то Вие успяхте да сложите лепенка на наранената ми душа. Звучи доста патетично май?
В детството си четях усърдно романите на Ч.Дикенс и съчувствах с все сърце на оскърбените и наранените. Най-много ме радваше краят, който раздаваше справедливост. Още не разбирах, че историите вътре са само една фикция за невръстни. Жалкото е, че днес, като пораснала и с що годе трезв поглед за нещата от живота, все още вярвам, че ще се появи добрият чичо или стара леля. Ще накаже лошите и ще утеши унизените.
Все пак, Вашето слово е оръжие и се надявам, всичко в него да идва от душата Ви. Пожелавам си да реализирате на практика идеите, които изповядвате. И чисто егоистично, да се възползваме всички от плодовете на трудната Ви мисия.
Бъдете здрав!