АЕЦ "Белене", либералната псевдожурналистика и опитът за спасение на Борисов

От ден номер 1 в който стана ясно, че България е осъдена да плаща над 550 милиона евро на руската "Атомстройекспорт", бях убеден, че именно някоя от оргазмичните либерални съвести на българската псевдожурналистика ще е тази, която ще предложи обществено алиби на Бойко Борисов. И, разбира се, загледах изчаквателно към българската редакция на "Фьолкише беобахтер", пардон, на "Дойче веле", които са станали гнездо на най-отявленото мракобесие, сокоизтисквачка на лековерни мозъци.

И така - попадна ми статията на Ясен Бояждиев, озаглавена "Капанът, в който падна България". Текстът лъкатуши като пиянска мисъл през последните геополитически откровения на премиера и го обвинява в някакъв нелеп антифактологичен пацифизъм. Опитва се набързо да срита идеята, че "Белене" може да бъде построен от частен инвеститор, а зачертава и възможността реакторът да бъде продаден. Така се стига до страстният край на статията, до направо библейският изход предложен от либералната мисъл. А той е - да ги плащаме тия 550 милиона еврои да се отървем веднъж завинаги от "Белене", проект, който според автора само заплитал зависимости.

Вижте колко е готино да живееш в Германия и да даваш акъл отдалече. Когато живееш в Германия спокойно можеш да кажеш - платете един милиард лева за въздух и си гледайте живота. Дали някога правителството на Меркел би дало 550 милиона евро ей така, за да може да си подсвирква свободно, а?

Ако авторът е наистина такъв либерал и фен на свободата статията му трябваше да гласи следното - дайте всички, които не искат "Белене" да има ги съберат тези 1 милиард лева, че да отпуснат примката около врата на премиера и партия ГЕРБ. Ето това вече е достойна инициатива. Нека всички свободни съвести, либерални полуинтелигенти, протестъри на свободна практика, грантаджии, които не са работили и ден през живота си да покажат своя сплотен дух и да дадат от личните си средства толкова много пари. Така ще дадат пример за горд евроатлантически дух и безотказна преданост на идеалите на свободата, а пък и ще сритат митичните "зависимости" направо в слабините. Не е ли така?

Защото, когато един такъв "анализатор" ви предлага подобно решение трябва да сте наясно, че той няма да е част от него. Това е предложение отвън. Отвън е много лесно да отпишеш един милиард лева и да кажеш, че всичко е пито-платено. Защото тези пари ще бъдат взети от джобовете на обикновените читатели, а не от дълбокомислените либерални раздавачи на скъпи съвети.

Статията на Бояджиев страда и от друг дефект. Предлагайки България да закопае един милиард лева тя дава индулгенция на Борисов. Той е скастрен заради миролюбивия си тон към Москва, но всъщност е опростен заради безумните си действия по отнешение на втората атомна централа. В нея няма никаква хронология на проекта, нито на действията на първото правителство на ГЕРБ. Защото, ако Бояджиев си бе позволил да я направи щеше да се види, че АЕЦ "Белене" съвсем не е "дългосрочен инструмент за изнудване и зависимост", а реално осъществимо предприятие, прецакано от външнополитически натиск.

За пореден път трябва да напомня, че в изтеклите електронни кореспонденции на Хилъри Клинтът има имейл от 2012 година в който й се съобщава, че през тогавашния външен министър Николай Младенов си е строшил краката от бързане, за да съобщи, че проектът "Белене" е спрян, поръчката е изпълнена, а рапортът даден навреме. Именно от този имейл научихме, че спирането на "Белене" е била основна цел на посещението на Клинтън у нас.

Журналистът от "Фьолкише беобахтер", охх, защо все го бъркам това име, бе, е категорично сляп за тези неща. Либералната му съвест не е смутена все пак неговата цел е да се опита да даде спасително въже на Борисов. Заради това политическият контекст на всички действия около централата и безумието на перманентния български слугинаж изобщо не е коментирано.

Вместо политически обаче ни се поднася псевдонаучен аргумент. Той ми е много любим и звучи така: "Развитието на технологиите (при източниците и съхранението на енергия, при управлението на енергийните мрежи) може да предлага и да изисква други, по-евтини и по-ефективни решения". Тоест - нямаме нужда от АЕЦ, защото един ден науката може да открие как да фотосинтезираме и тогава ядрените централи ще се окажат безсмислени. Или - защо ни е централа, когато един ден науката ще е напреднала дотам, че да застопорим слънцето на едно място и да черпим енержгия директно от ядрата му.

Проблемът на този поетичен аргумент е, че политиката се случва тук и сега. България трябва да се бори за развитие, да запази поне едно високотехнологично производство, ако иска да има шансове в усложняващия се свят, който заприличва на психиатрия. И заради това наистина няма друг изход освен строежа на АЕЦ "Белене". Това ще е най-добрият начин за оползотворяването на тези милиард лева, които трябва да платим така или иначе. И не се връзвайте на приказките на анализатори, които живеят в чужбина и се връщат в България два пъти годишно. Защото дори да ни бяха осъдили на 5 милиарда тоя пак щеше да иска да ги плащаме без да получим нищо насреща. 

Нали това е в основата на съвременния либерализъм? Сливи за смет. Милиарди за въздух.