Thursday, November 24, 2016

Антикомунизъм с дъх на непрани чорапи




Не знам защо е така - всеки път като видя Методи Андреев ми замирисва на евтина водка, кисело зеле и непрани чорапи. Вероятно, защото този човек е еквивалентът на махмурлука в политиката. От 1990 година са минали 26 години, но лумпен-депутата още се бори с призрачните мелници на комунизма. Това е творческо безсилие, политическа импотентност, парламентарен пърформанс.
Става ми тъжно за всички, които са искали истинска промяна след 10 ноември. Защото получиха не нея, а получиха Митоди ("и"-то не е грешка). Креслив истерик, неспособен на реално политическо действие. Фактът, че колективното несъзнавано на бг-антикомуниста писка от кеф като като го види на трибуната издава някакъв ментален дефицит.
Какво точно постигаме като тръгваме да преследваме комунистическата символика? Хладилниците изведнъж ще се напълнят? Корупцията ще изчезне? Бедността ще се изпари? Проблемите ни ще бъдат решени?

Това е огромната подмяна, която психодясното редовно извършва. Хвърлят държавата в икономически хаос, а най-накрая се опитват да излязат сухи от водата с моралистични къчове срещу комунизма. Този трик отдавна е банален, но те не се отказват да го прилагат. Сатанинското танцуване около огъня на историята по този демоничен начин обаче все повече започва да заприличва на психиатрична диагноза. Ако приемем този закон на сериозно - той прилича на Допълнение към Закона за защита на държавата. С него започват всички фашистки престъпления у нас. Но пък защо да приемаме сериозно Митоди?

Дайте да бъдем честни. Това е поредният закон, който никой няма да спазва. Не познавам ляв човек, който ще се съобрази с него. Закон, създаден от Митоди е пародия, а не правен акт.  Карикатура, а не норма. А който съучаства на карикатурните политици се обезмисля напълно.
Но никога няма да престанат да ми бъдат забавни тези закъснели борци с комунизма. Андреев е роден през 1959 година. 1989 година го заварва на 30 години. Прекрасна, съзнателна възраст.
Сега моля да ми посочите поне един дисидентски изблик на лицето преди 89-та година. Моля ви, разкажете ми поне една георична история в която Методи Андреев с евроатлантическо озарение и антикомунистически плам се опълчва на партийните секретари, иска оставката на Тодор Живков и е заварен поне веднъж да опикава комунистически паметник в знак на мускулесто дисиденство. Защото е много лесно да вадиш нож на мъртво куче. Страшно е готино да се правиш на супергерой, когато си изкарал половината си живот в лакейство. Битката срещу петолъчките и паметниците постфактум е символът на нашия картонен антикомунизъм. Всъщност това е целият трик на обичайните фокусници. Става дума не за автентична идейна битка, а за опит за изпиране на биографии, на опит за създаване на борци срещу комунизма със задна дата, за да бъде преодолян дефицитът на антикомунистически дисиденти отпреди.

Истината всъщност е една. 
Единствените, които се бореха преди за промяна бяха автентичните комунисти. Методиандреевците през това време са мишкували в кариеристичната си анонимност. Заради това комунистическата символика им пречи като слънцето на вампир. 
Храчките по миналото се присъда единствено за този, който се плюнчи. 

No comments: