"Наполеон" - британското отмъщение на Ридли Скот

 

Филмът "Наполеон" е британското отмъщение на Ридли Скот към цяла Франция.

Не знам дали навремето някоя французойка не му е разбила сърцето, но очевидно той има много, ама много да си връща.

Филмът е толкова фарсов, че през първия един час си мислех, че Скот е решил да плюе на епоса и да създаде комедия за Наполеон. 

Има сцени, които откровено ме сгънаха от смях и единствено помпозната претенциозност на тона на цялата творба ме накараха да осъзная, че старият британец изобщо не е имал намерение да кара хората да се смеят. Прекрасни батални сцени, но, ако човек разчита на този филм, за да разбере явлението Наполеон и какво го е превърнало в такава незаобиколима историческа фигура, ще чака напразно.

Човек ще чака напразно да схване и епичния фон на Френската революция, защото в погледа на Ридли Скот тя е някакво сборище от олигофрени, които си врякат в парламента и се екзекутират едни други в името на забавлението.

През по-голямата част от филма Наполеон е някакъв цвилещ идиот, който обстрелва пирамидите в Египет (абсолютно, ама абсолютно невярно) и хока жена си, че не може да му роди син. Филмът определено е насочен към романтични тийнейджърки, защото се фокусира основно върху любовните отношения на Наполеон с първата му жена.

Но нямам никаква представа защо Ридли Скот е решил да ги представи така превратно и глупаво.

Защо историята на Наполеон и Жозефина е така популярна?

Ами, защото за онези времена е била скандална.

Жозефина е по-възрастна от Наполеон с цели 6 години, а както прекрасно се избъзика един френски критик в онези времена това е все едно Макрон да се ожени за Бриджит. Такава връзка е била необичайна и заради това е привличала вниманието на публиката, вестниците и протосветските хроникьори. Забравете да видите тази страна на Наполеон. Филмът дори не се опитва да разбере откъде идва страстта между двамата. И заради това сцените между френския император и Жозефина са връх на комедийното творчество на Ридли Скот. Бих ги гледал отново, когато реша, че ми трябва комедиен адреналин. Проблемът е, че британецът изобщо не ги е замислял като комедия. Нали това трябваше да е опус магнум за Наполеон.

Пълна смешка.

Две трети от големите му победи изобщо не са показани, а драматичния преход от републиканския генерал към император Наполеон буквално не съществува. Фуше се появява в една-единствена сцена, а след изчезва в мрака на киносенките. Завръщането на Наполеон на престола от остров Елба също е реализирано като гротеска - той стои на скалите, гледа морето и в един момент решава, че вече му е писнало. Е, как да не се посмееш разведряващо.

Филмът е правен от британец.

Да, това са най-злопаметните копелета в цяла Европа, маниакални империалисти и очевидно дори и най-добрите от тях са пропити с този дух.

Великобритания и до днес не може да прости на Наполеон, че заплаши нейната световна доминация и, че ако беше триумфирал той Великата английска империя нямаше да съществува. Не и по начина по който го направи след това.

Заради това човек няма как да не се издразни в края на филма, когато Скот е решил да изчисли колко души точно са загинали във войните на Наполеон. Бих приел този морализъм, но ако не идваше от представител на Великобритания, чийто жертви в десетките колониални войни вероятно правят Наполеон да изглежда като романтичен тийнейджър.

Заради това назидателния тон на филма през цялото време ме влудяваше.

Истината е, че ако Наполеон се беше изправил очи в очи единствено срещу британците щеше да ги размаже жестоко.

По дяволите, той дори битката при Ватерло щеше да спечели, ако прусаците се бяха забавили с още няколко часа.

Такива ми ти работи.

Да, беше достатъчен един Ридли Скот, за да стана франкофон.