Едно танго: Движение "Напред"

От поне три седмици един клип се върти по телевизията заедно с рекламите за прах за пране, дамски превръзки, самобръсначки и банкови кредити. Тези, които са го пропуснали, могат да се насладят на билбордове, които са в достатъчно количество. На клипа и на плаката се вижда една солидно задръстена улица. Глас зад кадър и надпис тържествено обявяват: "България се нуждае от движение напред!"
Политическата идея на клипа/плаката е повече от ясна. Ситуацията е стигнала до чудовищна статичност и е крайно време да се появи нещо, което да я раздвижи. Това е мое лично наблюдение. Цялата идея на клипа е да внуши, че в политиката е възможно да се появи коалиция, която е като "бог на машината" - появява се на сцената и всички проблеми с политическите и реалните задръствания изчезват.
Трите партии, които имат претенцията да осъществят това ново чудо, са ВМРО, ЗНС (Земеделски народен съюз) и ЛИДЕР. Преди дни официално и с много шум те подписаха коалиционно споразумение. Обявената амбиция бе коалицията да стане трета сила в следващото Народно събрание. Понякога е добре да познаваме мечтите на хората, защото те ни показват техния свят по изключителен начин. Вероятно точно тази цел на коалиция Движение "Напред" ни разкрива една амбиция за ролята на балансьор в следващия парламент. Това желание води и негативните фрази към сегашния балансьор. От новата коалиция обявиха, че са отворени за всякакви политически съюзи с изключение на ДПС.
Вън от тези декларации обаче, при това направени не чак толкова официално, коалицията представлява интересен политически коктейл, чиито съставки не искат да се размесят достатъчно добре.
"Партиите трябва да служат на България, а не България да обслужва партийни интереси", бойко обяви лидерът на ВМРО Красимир Каракачанов. По думите му вече 19 години политиците разделят страната ни вместо да я обединяват.
"Движението трябва да има един девиз и той е за мир, хляб и свобода. България трябва да заема достойно място в ЕС", бе поантата в изявлението на водача на ЗНС Стефан Личев.
"Движение "Напред" е политически субект, който може да се характеризира с две думи - фактор на стабилност", отбеляза председателят на ЛИДЕР Кънчо Филипов.
Вижда се, че подобни безкрайно гъвкави фрази по никакъв начин не описват някаква политическа реалност. Това е и едно от опасенията за тази коалиция. Нейният всеяден характер може би поставя много повече въпросителни, отколкото да дава някакви рецепти.
Интересен аспект в тази мъгла внася и говоренето срещу партиите. Българските политически формации може и да имат всякакви проблеми, но са единственият легитимен автор на политика в страната. Когато се заговори срещу тях, всеки човек с нормално политическо съзнание трябва да застава нащрек. Дали пък и тримата лидери (четирима, ако прибавим Христо Ковачки) не се изживяват като съвременна версия на Кимон Георгиев от 1934 г., а коалицията им - като някакъв клонинг на стария съюз "Звено". Подобно антипартийно говорене винаги ме насочва натам. Нека само да припомним, че основателите на "Звено" си поставят задачата да възпрепятстват "групирането на българските политически сили в два рязко враждебни лагера" и на преден план да излязат обществено-икономическите и културните въпроси на страната. Демоните в нашата история са прекалено много, за да ги будим толкова често. В политиката трябва да има различия, защото иначе тя се самоунищожава. Когато някой говори срещу различията, винаги има лека опасност.
Бъдещето ще покаже какво да очакваме от Движение "Напред". Самото име обаче ме навежда на интересен каламбур. Болшевишкият лидер Владимир Ленин имаше книга, наречена "Крачка напред, две назад", която и до днес на шега е известна като тангото на Ленин. Ще е интересно, ако коалицията влезе точно в този ленински ритъм. Българската политика показа, че крачките назад се правят най-лесно, дори и да се маскират под формата на страстно танго...
Но нека да обобщим. Коалицията Движение "Напред" е много сериозен въпрос, който не е получил отговор. Тя най-вероятно ще се окаже първият организиран опит на големия бизнес да си присвои политиката. Не използвам този глагол непременно в негативен смисъл. Идеята зад него е, че тези партии нямат какво ново да дадат на България, освен вариации на теми, които сме гледали отдавна.
В една велика книга "Политиката и дяволът" на Лешек Колаковски се стига до страхотна мисъл. Полският философ твърди, че всъщност дяволът щеше да е най-добрият политик, защото е гъвкав и има артистични качества. Той обаче не може да създава нищо, а само присвоява, защото природата му не е съзидателна. Няма да твърдя, че в новата коалиция са дяволи, но със сигурност знам, че те ще могат само да присвояват. И това не вещае оптимистично бъдеще.

Кой кой е?

Тази нова коалиция за пореден път доказва, че не можем да очакваме логика от българската политика. Ето защо въпросът коя партия каква е веднага излиза на преден план. Подобни предизборни коалиции представляват достатъчно екзотична рядкост в наши дни.

ВМРО

ВМРО е интересна партия, която винаги по особен начин се е вписвала в политическия процес в страната. Това е формация, която преживя и своеобразна еволюция през всичките години на съществуването си. Започнала като крайнодясна партия, защото бе възстановена от стари македонстващи антикомунисти, постепенно формацията се опита да потърси път в новите времена, въпреки обременеността от името си. И донякъде успя. След известно време, прекарано в орбитата на СДС, тогава двама представители на ВМРО бяха депутати в 38-ото Народно събрание, воеводите бързо осъзнаха, че присъствието им до партия, която все повече заприличва на черна дупка, не е здравословно. Тогава потърсиха една странна леко дясна коалиция с "Гергьовден", която за малко не получи парламентарно присъствие, а по-късно успешно попаднаха в сегашния парламент във формата БНС. Днес ВМРО на доста места няма проблеми да влиза в коалиция дори и с БСП, което само допреди 10 години нямаше как да се случи.

ЛИДЕР

ЛИДЕР е най-загадъчната и енигматичната партия в този проект. За нея вече е изписано много, но реално никой не е достигнал до извод за нея. И това е обяснимо, защото посланията от тази партия са трудно разположими по политическата ос. ЛИДЕР е създадена по модела на ГЕРБ. Има един председател - Кънчо Филипов, но всички знаят, че неформалният лидер се казва Христо Ковачки. Не напразно на създаването на коалицията Ковачки също взе думата. Дали това е моторът на съюза? Отговор, който категорично все още не би могъл да бъде даден. И понеже анализът на партията е доста труден, докато не ги видим в реална ситуация, без да изпадаме в дълги подробности, можем да си направим един извод на първо четене. ЛИДЕР е технократска партия. Това е добра и лоша характеристика. Добра, защото предполага някакво залагане на експертно начало, неоцветено от политически бури и страсти, но от друга страна - голяма част от нейните членове са бивши апаратчици, възпитани в идеологията на управление заради самото управление. Това е и основната причина никой да не успява да дефинира ЛИДЕР като лява или дясна партия. А трябва да се доверяваме на нейните дефиниции за самата себе си, което е съмнителен с познаваемостта си процес.

ЗНС

Земеделският съюз въплъщава тъжните останки от партията на Анастасия Мозер, която само преди няколко дни обяви, че се оттегля от тази формация, за да направи друга. В случая не е толкова интересна поредната дясна драма, а това, че все пак май Мозер остана самотна в земеделския си бунт. Около тази формация, която сега е с лидер Стефан Личев, има един интересен факт, който редовно се пропуска в повечето анализи, посветени на политическият живот - точно тези земеделци имат почти безпогрешен инстинкт за парламентарно оцеляване и присъствието им и в този парламент го доказва. Тези земеделци също преживяват своеобразна еволюция, щом не изключват евентуален съюз с партии от лявото пространство.