17 мига от Соломон Паси

Когато през 1969 година Юлиян Семьонов пише прословутата си книга "Седемнайсет мига от пролетта" едва ли е подозирал каква културна и политическа легенда създава. Той вкара образът на гениалният разузнавач Щирлиц (а иначе полковник Исаев) в мечтите на всеки младеж като обект на подражение и възгторг, особено на младежите от тази част на света, която днес с известно неудобство се нарича "социалистически лагер". Но кой да ти знае, че поетичното заглавие на най-известният роман за Щирлиц ще влезе в българска предизборна употреба. Жълтият депутат Соломон Паси нарече вчера евролистата на НДСВ "17 мига от пролетта". Дори добави, че проблемът на партията бил единствено как да избере измежду многото добри хора, които имала в областта на европейската интеграция. Нямаме недостиг на кадри, каза Паси, без обаче да си спомни, че само преди две седмици неговата съпруга се бе ожалила, че в НДСВ качествени мъже няма. Може би опиянен от поетичната метофора за миговете през пролетта Паси не си даде ясна сметка какво точно каза този път. Защото там, където има 17 мига от пролетта трябва да има и Гестапо, и Щирлиц, и коварният началник в политическата полиция Мюлер, радистката Кет и много други герои, които въображението на Семьонов създаде. Кой ли ще е разузнавачът например? Този, който ще се окаже полковник от друга партийта централа например? Поетичното политическо въображение не бива да изпреварва разума. Поезията също е намесена в "17 мига от пролетта". Текстът на песента от едноименният филм е написан от Роберт Рождественски. В една от най-красивите части на песента се пее:

"Мгновенья раздают - кому позор,

кому бесславье, а кому бессмертие".

НДСВ не са заплашени от безсмъртие с толкова щедър полет на мисловните дейности. Само това можем да кажем. Пролетта е метафора за ръзвълнувана промяна, за това, че след коварната зима цялата природа се възражда за нов живот и с кипежа на този живот всяка година отново и отново ни доказва, че той наистина е по-силен от всичко останало. И до днес с удоволствие бих гледал "17 мига от пролетта", но не във варианта на НДСВ. Меланхоличната кротост на Щирлиц навремето много ми допадаше.

Из крохотных мгновений соткан дождь,

Течет с небес вода обыкновенная,

И ты порой почти полжизни ждешь,

Когда оно придет, твое мгновение.

Пак ще повторя коварно е да попаднеш в литературни води, които не познаваш. Защото - и тук вече нека да бъдем сериозни - мигът на Соломон Паси отмина. Той няма какво да чака. Паси и неговата партия отлетяха в миналото, както този дъжд за който се говори в песента. Дъждовете отминават, партиите отплуват с водата, но в крайна сметка миговете от пролетта отново идват. Те са зелени и никога жълти. Тъжно е когато дори и поезията не е на твоя страна. И само още един куплет:

Не думай о секундах свысока,

Наступит время - сам поймешь, наверное.

Свистят они, как пули у виска.

Мгновения, мгновения, мгновения, мгновения.

Миговете от пролетта наистина могат да свистят като куршуми. НДСВ ще го разбере в сезона на изборите. Спомням си един кадър от филма. Щирлиц се разхождаше в една брезова горичка в Германия в която пълзеше есенна мъгла. Тази картина му напомняше за неговата далечна страна и родина. Паси и партията му няма да имат втора плотет. Проблемът е, че няварно те няма да го разберат. Не са в състояние да го направят. И заради това цялата литература им се смее, а миговете, миговете, миговете ще напълнят политическото им тяло с въздух и ще ги отнесат като красив жълт балон надалече....

И най-накрая. Щирлиц (ролята му великолепно се играе от аристократичния Вячеслав Тихонов) се превърна в обект на множество вицове. Любимият ми от тях гласи: Щирлиц се събужда в килия, но по никакъв начин не си спомня как се е отзовал там. След дълги размишления решава, че ако влезе гестаповец ще се представи с думите "Хайл Хитлер, аз съм фон Щирлиц", а ако влезе съветски войник ще му каже: "Здрасти, аз съм полковник Исаев". В този момент обаче влиза един санитар и през смях казва: "Ей, ама другарю Тихонов, как хубаво се бяхте натряскали снощи!". Та това е и предупреждение към Соломон Паси. Влизането на санитарите винаги е неизбежно. И те обикновено казват истината. Че пиянството е било голямо, а миговете от пролетта свършват с първият пристъп на махмурлук. При това махмурлук от най-гадните - политическите. Къде ти гестапо, къде ти СССР? Санитарите са тези, които казват истините за живота. Дали в НДСВ знаят това?