Срастите политически

В Страстната седмица християните би трябвало да се отдадат на размисъл и преклонение пред голямата и уникална саможертва на Христов в името на изкуплението на греховете на човечеството. Политиката у нас обаче се оказа твърде нехристиянска, защото страстите, които я овлядаха имаха малко общо с философското обмисляне на света. Точно обратното - за пореден път станахме свидетели на партийно говорене, което надминаваше по наглост и безпардонност, дори онова на древните юдейски първосвещенници. Котелът се разкипя основно около приемането на изборните закони, които винаги се оказват бойно поле в предизборните дни, където падат жертви и постоянно се надават викове. Границата за коалиции за влизане в парламента стана 8 % след дебати, които приличаха по-скоро на боксов мач, отколкото на провеждане на политика. Десницата зае позата на жертва и в Страстната седмица се опита да уподоби Христос, който страда на кръстта. Нелегитиминят, вече и със съдебно решение, лидер на СДС Мартин Димитров стоеше на парламентарната трибуна, но далеч от смирението на християнин, призоваваше демони и какви ли не легиони от нечисти сили да се разправят с тройната коалиция, която била пронизала съюзът на десните партии. Почти като в библейска притча обаче чухме как десницата се жалва на небесата, че са я пронизали в сърцето, но също така чухме и социологически закани за възкресение, което съвсем допълни страстната политически седмица с религиозни сюжети.

Десницата се оказа пред драма с непостижими размери. В момента в който трябваше да се възнесе към управленските небеса и да седи от дясната страна на Бойко Борисов, тя тежко въздъхна и почти се разпадна все едно рухна Вавилонската кула. Един от тях, един от десните, Яне Янев почти като легендарният Юда внесе предложението за 8-процентовата бариера, но не само не реши да се беси накрая, ами си създаде и парламентарна група. Обяви се за консерватор и прокълна предишните си другари като изменници. Докара и чужда помощ на конгреса си в лицето на Джефри ван Орден и подобно на свети Георги сподели, че ще удари лямата на корупцията в сърцето. Допълни, че щял да носи цигари на олигарсите в затвора и така допълнително придаде митологични измерения на българските политически страсти. Вопли, страдания, крясъци, това е неизменният спътник на всеки страдалец, който се опита да се задълбочи в политическите новини преди ужасен да се попита в какъв свят е попаднал.

От друга страна и управляващата коалиция съвсем не зае позата на правоверен християнин. С користни цели и ехидна усмивка БСП и ДПС посякоха главата на десницата с изборното законодателство, въпреки, че историята многократно е доказвала, че падналият не бива да се рита допълнително. Но нали идват избори и хората си губят разума покрай тях. Това стана причина и НДСВ, доскоро примерен партньор в коалицията, изведнъж да започне да говори като някой скитащ странник из полята на Галилея и да кълне упрявляващите сякаш не е част от тях. Изборните дни са като изпитание за духа и всички се провалят, защото съвсем не по християнски всички са готови да хвърлят камъка по нарочения за грешник, вместо да отпуснат десницата си и да помислят за своите собствени грехове. Врящият котел на политиката ражда видения и откровения достойни не за Библия, а за психарски роман на американско хипи. Оказа се обаче, че НДСВ има слабост към други небиблейски техники като интелектуалната кражба, защото така или иначе политически пропагандният клип, който пуснаха бил преписан едно към едно от аржентински клип. Странни истории се случват покрай страстите български.

А, ако трябва да говорим и за ГЕРБ вече съвсем ще достигнем до космически измерения. Защото като древни зилоти представителите на тази партия оврещяха света, че силите на злото сами са превзели тяхната столица, а лично злодеят на злодеите Сергей Станишев е подменил прокураторът Бойко Борисов с друг Пилат - Тодор Модев. Боклукът рядко може да стане причина за тежка драматургия, но българското бойно поле очевидно е съвсем опоскано откъм каузи и отпадъците станаха последното убежище, където битката яростно започна отново. Дебати, кризи, скандали. Единият - Борисов вика: "Взеха ми града", другият - Станишев отговаря: "Кой друг да ти събира боклука", ама тези фрази дори и с напъване никак не приличат на библейски текст и няма човек по земята, който да извлече лична мъдрост за себе си от тях. И така - изборите вече тропат на вратата, но времената са толкова недуховни, че наум ни идват единствено еретически мисли. Един белградски графит с черна ирония беше отбелязъл: "Тази година Великден няма да има - намериха тялото". След кипежът на страстите, след разпъването на кръст, всеки християнин очаква чудото да го споходи. Но в България и чудесата са едни такива мънички и незабележими и имат малко общо с възкресението. Българското чудо е вечното ни вкарване отново и отново в ада. В ситуация на краен оптимизъм може и да открием нещо добро в това. Все пак няма накъде да стане по-лошо. Само, че псевдобиблейските страсти вече идват малко нанагорно, а уви - небесата не пращат нови пророци и няма кой да предскаже различен и по-добър живот. Страстите политически... как да не ги обичаш?!